Прочетен: 2929 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2006 01:26
Виждали ли сте звездичка в полет? Ами това съм аз напоследък :). Толкова динамичен ми е станал живота, че взех да се уморявам, да не си доспивам, да нямам време за някои елементарни неща дори. Едно нещо пренебрегвам заради друго. В непрекъснато надбягване с времето съм напоследък. Искам да направя много неща, а в действителност си свивам перките и правя това, което е най-належащо или което ме човърка за в момента.
Така става напоследък, че се прибирам късно в къщи и докато се завърти човек дошло време за сън. Но тази седмица за мен се очерта с културна насоченост и то без предварителни планове. Дори бях приятно изненадана от това, което ме връхлетя в един момент. В началото на седмицата получих изненадващо покана за концерта на джаз звездата Карлийн Андерсън. Тя поднесе наистина невероятно шоу, а и за първи път слушах и музика от вида – госпъл. Групата й също свири подобаващо. А и гласът й се извиваше като на сладкопойна птица в различни диапазони, макар и тя самата на глед да беше дребничка, но беше сбрала в себе си невероятен заряд.
Но това, на което тази вечер /четвъртък/ бях свидетел беше просто невероятно. Моята приятелка ме покани на премиерата на спектакъла “Да споделим танца” на холандския младежки ансамбъл “Интроданс” в националната опера. В началото се колебаех дали да отида, защото имах други планове за вечерта, но взех решение, за което не съжалявам. Бях просто удивена от това, което наблюдавах. Модерен балет, който съчетаваше в себе си страхотна музика, модерна хореография и невероятно изпълнение на младите балетисти – мъже и жени, който ме впечатли и ме остави със зяпнала уста. За пръв път наблюдавах нещо подобно, което е живо, което те грабва и те потапя в една друга атмосфера. Не мога да опиша преживяването си с думи. То е нещо, което човек трябва да види и чуе със собствените си очи и уши. Нещо, което е уникално, така, те подема в един момент, че умората ти избледнява и отстъпва място на другото – оживлението. Започваш сам да се подрусваш на стола, ръцете те заболяват от ръкопляскане. Аплодираш с грейнало сърце тази феерия от звуци и хора, която те засипва от сцената.
Танца е нещо, което преоткривам напоследък и това, което видях така ме изпълни и вдъхнови, че реших отново да си жертвам съня, за да напиша този пост, докато всичко още ми е прясно в съзнанието. Танца е начина по който влизаш в едно друго пространство, потапяш се в друго измерение. Танца е начин да изразиш себе си по различен начин.
Този спектакъл е невероятен и ако има и други премиери горещо го препоръчвам на тези, които имат желание да го видят със собствените си очи. Иначе човек може много да изпусне или по-скоро да не предполага, че нещо такова може и да съществува. Сега съм в приповдигнато настроение и хваля това, което ме зарадва, но то определено си заслужава похвалите ми.
Нещо наистина изключително!!!
Танца наистина придобива друг поглед в мен от известно време насам. Като ученичка примерно съм ходела по дискотеките и съм търсела по траш изживявания. Докато сега погледа ми е отправен навътре, в дълбочините, в които човек може да се потопи и да извлече за себе си невероятно скъпоценни неща. Но както казах, извличането не става отведнъж, а за него са необходими усилия и упражнения, търсения в необходимата посока.
А какво да ти кажа за начина на живот. Понякога за човек настават по-усилни времена и той волю-неволю е принуден на по-бързо темпо на живот. Но хубавото във всичко това е, че идва момент в който да поспре и да си отдъхне заслужено :).
Поздрави и от мен :))).
24.05.2011 06:42
24.05.2011 13:40
24.05.2011 14:56
25.05.2011 13:56
25.05.2011 17:42
25.05.2011 18:03