Живота е най-странното нещо на света, което те провокира да бъдеш жив. Какво ти е подготвил във всеки един момент? Никой не може да даде отговор на този въпрос. Защото в живота се крие момента на изненадата. Изненадата, която идва под формата на различни лица към нас. Тя може да бъде приятна и да достави голяма радост и наслада и отпускайки се в нея плуваш в свои води. Друг път тя извиква в теб удивление и възхита, когато те пренася на други места и в други времена.
Но много често идва под формата на страхове, които много умело успяват да те уловят в своите мрежи и в един момент човек започва да се мята като риба на сухо. “Очите на страха са големи” е казал народа. И това действително е така, но само в известен смисъл. Страхът докарва след себе си тъгата и отчаянието, безнадеждността. Човек по принцип е ударен в слабото си място и когато това лъсне пред очите му, той е готов да сведе глава. Задава си въпроси, на които няма отговор за момента. Чувства се безпомощен, в учудване е за ситуациите, в които се намира, за това, че нищо не може да направи в дадения момент и защо се случва точно това на него? При положение, че човек е мечтал, кроял е планове и е искал да завоюва “определени територии”, които е възлюбил постепенно, а в един момент вижда, че не може да ги притежава. И това го наранява. Самата мисъл, че няма да види мечтата си изпълнена изпълва очите му със сълзи. И човека осъзнава, че не може да преодолее планините, които се изпречват пред него, не може да пребори великаните, застанали в неговото полезрение.
Но за да продължи напред човек трябва да спре и да се освободи от мислите, които препълват съзнанието му. Има нужда да замълчи, да си почине от тревожността, обзела сърцето му и да се успокои. Тогава разумът му се избистря. И най-важното е да приеме предизвикателството на живота и да не се предава толкова лесно, защото нищо не идва случайно към човек, което той да не може да издържи като изпитание на волята и вярата му. Защото живота е борба и всяка битка има за цел да ни направи по-корави, а не крехки, по-мъдри, а не несмислени. Животът ни провокира да откриваме предела на силите си и да ги влагаме в очакваната битка. Но всеки воин трябва да е в готовност на битката, да бъде въоръжен с търпение и вяра, да се впуска смело и самоотвержено и да очаква с надежда победата, която преследва, като устоява на ударите на съдбата във всеки един момент.
24.05.2011 06:26
24.05.2011 14:38
25.05.2011 18:06