Напоследък, провокирана от различни случки в близост до мен си размишлявам за различни неща. Когато човек е на път може да се сблъска с многолики индивиди и разнообразни ситуации, които не го оставят да бездейства. Та така и аз гледам да си уплътнявам времето, особено когато пътувам до родното си място например, което се намира на 5 часа път от мястото, където живея и работя сега.

“Много често хората са саможиви. Гледат себе си на първо място и се поставят на пиедестал. Те са вечните мърморковци. Недоволни са от всичко, което ги заобикаля. Постоянно правят забележки на околните. Налагат своите правила и ограничения. И мислят, че света трябва да се съобразява с тях на първо място. Не могат да се огледат на човека, който стои до тях, който се мъчи да ги заговори в този момент. 
От какво има нужда ли? От малко топлота и сърдечност. От това да бъде изслушан, да сподели мъката, която терзае душата му. 
Но мърморкото, който смята себе си за всевиждащ и че света се върти около него и неговите мисли, той не може да надникне в чуждата душа. Не е в състояние да допусне дори тази мисъл в себе си. А се кара и скастря човека до себе си. Взел е ножицата и смело започва с рязането в душата на човек. Сам той глух за човешката съдба не се страхува, че властта, която му е дадена, ножицата, която поема с устата си може би порязва него самия в този момент. Не стига, че е глух и сляп за чуждото нещастие, но остава пуст и празен. Оскъдието го следва по петите, нищо, че е добре облечен и разполага със солидни финансови средства. Презира човека и неговото богатството, което има друго измерение от неговия собствен възглед за богатство. Големее се в собствените си очи, а в действителност остава малък.
Богатството може да бъде погледнато от различни гледни точки. То е многомерно. За да открие и изрови своето богатство човек трябва да настрои своя инструмент – душата си на тази вълна – да приема и да предава от многообразието на живота. В това се състои скритото съкровище – да можеш да съзреш живота, сблъсквайки се челно с него, да го оцениш и да му се довериш. Тогава и той живота ще ти се отблагодари като те вземе в своята прегръдка и те пренесе през невидими царства и планети. И така заедно понесени във вихрен устрем вие сте в състояние заедно да преоткривате сладостите и горчилките, радостите и скърбите, красивите и грозни моменти, богатството и оскъдието. 
Всичко това ти сервира живота в един момент и важното е да приемаш неговите предизвикателства и да се потапяш в тях. Да ги осмисляш и да извличаш поуката от тази пъстрота, която те обгръща в даден момент.”