Есента неусетно чука на вратата. Влиза с ухание и багри като кралица на цветовете. Като художник изпъстря световете. Дарява радост на уморените очи. Тревата покрива със златно, сламено сукно. Дърветата обагря с окраски пъстроцветни, тъй желани и красиви, сякаш изпредени в работилницата на нежна горска фея, сътворяваща чудеса и малки, неземни радости. Земята покрива с мек килим от златна, керемидено – червена и кафява шума. 
Ветровете диви и необуздани връхлитат в своята стихия и се понасят с листата в танц ефирен и безгрижен.
Последните лъчи на слънцето се протягат сладко от леговището си и галят нежно душите и телата, които като зеленооки гущери се припичат на открито и сбират топлинката, с която ги дарява есента в този тъй красив и топъл слънчев ден.
Простора е притихнал в самотата си, в очакване на зимния си сън, да влезе в дългоочакваната си почивка, в белотата и студенината на зимата. Чернозема – тази богата и плодородна, тракийска земя е в очакване на посева на семето, което да легне удобно в недрата й. Да бъде в съприкосновение и единение с очакващата и зажадняла земя, която го обгръща и го полага в своя покров на сигурно място – неговия саркофаг. Малкото и дребно семе, което трябва да умре положено в земята, за да възкръсне и израсне с нова сила напролет, когато всичко живо се възражда за нов живот и да даде своя плод.
Пусти и безумно красиви са оголените дървета, всяко разкриващо своята болезнена красота и уникалност. В голотата на дърветата прозира нещо тъй изящно и неповторимо. Простора, изпълнен с пъстроцветни багри, които като прелестни премени оформят изящните тела на дърветата, а в същото време разкрива и свещената голота – тъй нежна, желана, копня на и уникална в красотата си. Голотата – имаме ли сетива за нея? Съзираме ли истинската й красота? Какви послания ни изпраща тя? 
Тя е нещо възвишено и дълбоко и крие тайни и загадки в себе си. Голотата се разлива пред очите ми. Има мигове, в които ми говори. Шепне с нежност в сърцето ми. Доверява ми тайните си. Но аз трябва да съм готова за съприкосновение с нея, голотата, която ми се разкрива!
Каква е есента? Магьосница или вълшебница? Тя омагьосва погледа ми. Невероятен творец и художник. Омайва и потапя в блаженство душата ми. Нов поглед дарява за сърцето ми. Поглед, който съпреживява красотата на пъстротата, многообразието, пустотата и голотата.
Ято птици като трепетлики отлитат в небесният кръгозор. Черни пътища като змии се извиват и разделят земята на парцели.
Залеза прегръща слънцето и рисува розови оттенъци на хоризонта. Небето е изпъстрено в сияйни вихри, които се реят свободно и пърхат с невидимите си криле. Картината навява спокойствие и тишина.
Мракът бързо приближава и се спуска като непрогледен воал над земята.