От известно време насам в мен се поражда желание да улавям различни красиви мигове. В мен се разпалва страст към това и по този повод започнах да си нося и по-често апаратчето със себе си. Но се замислям, че аз вече от много време насам го правя това – да улавям мигове, като ги изразявам и запечатвам по-различен начин – дали описани в стих, дали в проза, дали чрез усмивката, с която съм дарила любим човек, дали чрез гневлива дума, излязла от устата ми и т.н. 

Живота на човек се състои от множество такива моментни снимки, всяка от които отразяват само една малка част от нещата, в които се влага човек, които търси и копнее, които идват към него понякога като мътна река и го завличат, друг път като бистър ручей, в който трябва усилено гребане, а друг път като спокойно и тихо море, в което човек се отпуска като в легло от цветове на рози и се наслаждава, омаян от аромата и тишината на този миг. Важното е дали ще има око за тях. Дали ще успеe да ги запечата, да разбере смисълът им във всеки един момент. Защо се случва едно или друго? 

Може би задаването на тези въпроси също имат отношение с лова. Явно лова е нещо, което те заразява в един момент. Но за да уловиш, трябва и да бъдеш подготвен за това. Като подготовка се явява и необходимото снаряжение и оборудване, без което не би могло възможно да уловиш нещо наистина качествено. А от значение също така е и острия поглед, насочен към евентулната цел, погледа, който дебне във всеки един момент, за да улови, за да не изтърве мига, за да го погълне целия, за да го попие с жадни устни. Но страста към лова си казва думата все пак. Тя дава своя траен отпечатък във времето. 

A и моите наблюдения в този блог са, че има много жадни ловци, които запечетват по различни начини своите мигове – красиви или грозни, добри или лоши, запомнящи се или невзрачни, силни или слаби. И всеки по своя си начин улавя и изразява себе си чрез тези мигове в живота си.