Продължавам със снимките от предишния пост, т.е. това е вече втората половина от нашето трудно, но красиво изкачване, което си беше и тест за издържливост и много протеворичиво преживяване за мен. Но това е тема за друг пост, който може и да не види бял ден :)).
18.Събор, събор ли е това?
Добрите горски феи
и виждам зла една.
19.Облаци мои приказни,
шепнещи нежно на върха,
избавящи го от неговата самота.
20.Облачета, като корабчета.
Плуват ли, плуват неуморно.
21.Опълченците на Шипка!
Едни са уморени,
други опиянени,
трети възхитени.
22.Ах, тревичка моя златна,
толкова прекрасна.
23.Кой, кой ме смущава сега?
И ми се любува в утринта?
Кой е вперил очи
в моите крила.
Ах, какво слънчево цветенце си намерих!
24.Намираме се в прословутия
резерват “Стенето”, наречен така,
заради многото скали,
които го ограждат като стени.
25.Гъбки, хлъзгави и бели,
върху камъка
как сте оцелели?
26.Рекичка, мъничка, игрива
в дъното на каньона
се е скрила.
27.Залеза без малко да изпусна,
обвит в магия златокоса.
28.Жаждата си утолявам,
С бистра изворна вода.
Над поточе немирно залягам,
то ми се усмихва хей така.
29.Я, дупка. Кой ли живее в нея?
Навярно баба Меца.
Дано не ми гепи медеца.
30.Ей, хора,
Къде ми е главата?
31.Камъни, скали, река.
Ех!
32.Каньон.
Разпрострял се ненагледен и бленуван,
див и покоряващ. Омайващ.
33.Внимание!
Опасно катерене над урвата.
34.Калина алена.
За пръв път се срещнах
с нея очи в очи.
35.Буйна и игрива рекичка.
Клони, надвесили се жадно над нея.
Гигантски репеи я ограждат.
/п.п. това беше импровизирана разходка, с която донякъде ви направих съпричастни на приказно, красивите места, на които се озовах в средата на септември :)))./
За анорексията с любов(самоунищожението ...
Поздрав за будните и за моя 6161-ви глас...
благодаря zvezdichke небесна :)
А снимките наистина ми харесват и реших защо само аз да им се радвам. Нека доставя радост и на други любители на нашата красива природа.
Браво на планинарите и на фотографа:))