Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2006 02:37 - Една нетрадиционна среща с гората
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3062 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Гората. Напоследък тя започва да ме привлича все по осезаемо. Да се приближавам към нея, да вдъхвам от нейните аромати, да вкусвам от разнообразието й. Това е привилегия за мен и носи радост за душата ми. Всеки път тя ми се открива и докосвайки се до нея изразявам своето одобрение, своята възхита, приятелски - настроения си дух. Гората е различна в различните моменти, когато я посещавам. Всеки път тя е облечена в нови премени, коя от коя по обаятелни. Аз се наслаждавам в това да откривам нейните прелести, да я познавам такава, каквато е на мига и да приемам всяка изненада, дошла от нея към мен специално и не само към мен, надявам се. Гората блести със своята самородност, както бисерът - със своето излъчване и блясък. Тя крие своите съкровища далеч от озлобения тътен на града, който отеква странно във въздуха, дори когато се намираме дълбоко в нея. Гората е като една принцеса, която обича да се кипри и показва в своя блясък, но и в своята естественост и искреност. Но само за този, който има сетива да открива нейните превъзходства. Тя определено радва стари и млади, затова и много хора прибягват и търсят да избягат от злободневното си ежедневие, потапяйки се в дивата и същевременно, навяваща спокойствие и тишина гора. Тя има толкова лица, с които ни се показва и ни пленява със всяко едно от тях.

И това, което видях днешният ден от нейното лице така стопли душата ми. Гората облечена със своята пъстроцветна премяна. Такава лъчезарност лъхаше от нея. А също така гордост и достойнство. Защото тя цени себе си, каква е във всеки един момент и какво дава на прибягналите под нейният покров. Такава красота съзрях и днес в нейното лоно. А и звука, който издаваше през повечето време тази гора, така ме изпълваше. Хруп, хруп... Вървях в килим от пъстро обагрени листа. 

image

Мекотата обгръщаше ходилата ми. Като скъпоценен килим в двореца на царска дъщеря се простираше тази гъста шума. И интересно, че минавайки през различните местности и шумата беше различно оцветена. На места килимът, който прекосявах беше от меки борови иглички. Тук-там се простираха шишарки, разхвърляни заедно със съчки, камъчета, клонки и листенца по цялата повърхност на земята. А ефирният танц на листата, на който станах свидетел, подети и завихрени от лудетината - вятърът в една малка част от времето там ме накара да ококоря очи и да запечатам този миг някъде там в мен, усмихната и понесена от тази еуфория, възцаряваща пред очите ми. А и живите поточета, които бяха забързани незнайно закъде ромоляха с чуден звън и се гонеха закачливо, като се разпръскваха на кристални капки в бързеите. 

image

Отекваха нежно и в моята душа. Дървени прихлупени хижички се редуваха по пътя и ни приканваха да приседнем на специално одяланите дървени масички и пейки под искрящите лъчи на слънцето за отдих и възстановяване на силите ни, които малко по малко ни напущаха. 

imageimage

Краката постепенно отмаляваха, но не се отказваха от тази приказна разходка из дебрите на гората. Пъстроцветната магия ни обземаше, златокосите премени на дърветата заслепяваха очите ни и се усмихваха с широко разтворените си усмивки. Сламена трева бе постлана в тяхното подножие. 

image

Но какво бе учудването ми когато се сблъсках с прелестната и божествено - красива царицата на дърветата.
 
image

Онемях от тази рядка и стелеща се пред очите ми красота. Боровете като верни стражи я бяха наобиколили, като млади принцове се бореха те за нейното сърце. А неотклонно до нея стояха млади прислужнички, обагрени в огнено – червени премени. 

image

Преминавайки през боровата гора прекосявахме и сухи реки под формата на морени.

image

Приятно е да се намираш в гората в слънчев, есенен ден, който те изпълва и зарежда с много емоции и слънчеви преживявания. Зарадва ме този ден. А и приятелите, с които бях в тази гора, дружно ехтящият смях, трудното спускане по пътека, застлана с най-разнообразни листа, под които дремеха камъни, които ни поставяха клопки от време на време и забавяха слизането ни. А и небето също беше една малка фантазия – красиво, светло синьо и пламтящо от бели пламъци. 

image

image

Това беше накратко моето есенно съботно преживяване на Витоша.



Тагове:   нетрадиционна,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. amrak - :)))
05.11.2006 21:54
въй.. и мен много ме влече дивото :)
пак прекрасно пищно всичко е ..
на Витоша още не съм ходил.. някой ден..
за сега Балкан и Рила.. очаквам включване от Пирин :))
цитирай
2. zvezdichka - Въй, гледай ти...
05.11.2006 23:00
Цък, цък... Как така се уреди. Ох, как искам и аз, ако знаеш... На Пирин, да... Чудно хубава планина. Завладя ме тя с неземната си красота, с циркуси и езера, с гори и с поля. За мене беше приказна една, магнетична и зашеметяваща. Да!
Какъв спомен е оставила тя в мен. Направо ми е влязла някъде дълбоко, дълбоко в сърцето. :)
Да я поздравиш непременно от мен. Направо се изпълних с нов заряд само при мисълта за нея. Толкова силна беше срещата ми с нея миналата година. Бях на х.Синаница и едно синьо и безумно, красиво, ледено езеро на фона на циркуси и борови гори. Ох, красота. Пренесох се малко на друго място, благодарение на една дума само - ПИРИН! :)
Благодаря за което, за мимолетната разходка, която си направих току що :))).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816017
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031