"...Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите..."

Екзюпери

Да, това наистина е тайна и тя може да се вкуси от този, който търси да вижда в дълбочина, който се взира в нещата, които не могат да се пипнат или не могат да се докоснат с телесните ни сетива, а действително има много такива ценни и истински неща. Но те ще бъдат видими тогава, когато ги пожелаем, когато ги копнеем , когато ги потърсим и сърцето има дял в тази работа и то какъв. Сърцето е това мистично понякога място, в което бушуват най-нежни трепети, но и болка също го спохожда, което се препълва с нежност, чувственост, любов, радост извира от него, напоява се от искрена и блага дума, издирва най-съкровените ни мисли и копнежи и търси начин да ги осъществи. Но животът, който сърцето ни живее остава скрит за външните, а то може да се открива само на този, който желае да го познае истински в искреност и добронамереност.

Голяма част от хората се страхуват да изразят себе си, своята индивидуалност, слагат маска на лицето/сърцето си и избират да бъдат част от масата, тълпата, която обезличава човешката същност, заглушава тихия гласец на сърцето и ехидно гали егото в човека. Тези хора са загубили своята душевност, станали са прекалено материални и това е, което е завладяло сърцата им. Затова нямат очи за нематериалните неща в живота им, не могат да ги съзрат в себе си, да ги извадят на показ дори, сигурно защото се страхуват, че ако човек прояви някаква душевност, може да го помислят за страхливец, знам ли? Не могат да се доверят, защото сами на себе си нямат доверие. Не знаят на какво са способни, захвърлят чувствата и преживяванията като мръсна дрипа, а нямат очи да видят, че именно те могат да отключат различни врати в тях, да ги преведат през различни състояния. Заключват с катинар вратата на сърцето си, страхувайки се Някой да не проникне в него и да сгрее изтерзаната му душа.

Но, не такива са хората, които притежават смели и горещи сърца. За това сърце няма броня. То е живо, тръпнещо, търсещо.  Не може да бъде вързано, а винаги е в някаква еуфория, винаги е в очакване, винаги е действено, винаги търси да познава, да изяснява, да вижда, да прониква. Може би това е само малка част от същността му, но както сърцето е необятно, така и копнежите, които се сбират в него могат да придобият такъв статут. Вярно е, че понякога в сърцето се прокрадва страх, ама сега какво ще кажат другите за мен. Но това е може би в първия миг и ако сърцето има нещо да каже на света, то ще го направи, въпреки противоречията, които идват към него. Понякога ще изкрещи, друг път ще каже с много тих гласец, следващия път може би ще замълчи... Според както го води гласът му. Важно е да се научим да чуваме гласа на сърцето си и да бъдем водени от него. Тогава този глас ще избуява пред гласовете, които се мъчат да го заглушат, да го поставят в рамки може би, да го заклеймят понякога. Но важното е, че сърцето е свободно да направи своя избор!