Поточе мъничко игриво,

ромоли със тих гласец,

песента му звънкогласна,

отеква някъде дълбоко в мен.

Вълнуващо е да си в планината,

тя крие невъобразими красоти,

в които се потапяш в блаженство,

когато със себе дариш я ти.

Пътечка белоснежна ме привлича,

вървя в почуда и захлас,

песента на птичка лекокрила,

ме поздравява с омайващ глас.

Слънчев лъч процежда се в гората,

закачливо гали сетивата,

замрежва погледа ми заскрежен

и с радост ме изпълва в този ден.

Тишината на простора ме прегръща,

приютява ме в своите недра

и свободен дух в мен разпалва,

с поглед устремен към необятността.

Върхът с нежност ме приканва,

устремявам се към него аз,

вървя по неутъпкани пътеки,

потъвам надълбоко в снега,

в мочурища се озовават моите крака.

Със смях изправям се и продължавам

и връщам се обратно аз,

с песен благодарността си аз показвам

и птичките пригласят ми със чуден глас.

Довиждане ти казвам, а не сбогом,

моя скъпа планина,

при тебе аз ще дойда скоро

когато отново  призове ме дивната ти красота.

25.03.2006г.Витоша