Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2006 12:04 - Размисли за споделенността
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1457 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.01.2007 06:34


Споделянето определено е желателно, стига да е с верния и точен човек, този, който има отворено сърце за теб, който желае да те преоткрива, да те познава, да те изцелява, да те подкрепя, да ти вярва и да ти се доверява. Но, ако не е двустранен процес то губи своя смисъл и се разпилява!

Напоследък си задавам следния въпрос: “Бреме ли е споделеността за този, който има желание да се открива?”, “Искреността може ли да бъде товар за човешката душа?”

Как да разпознаеш човека, пред когото да отваряш сърцето си? И когато отваряш вратата, кого пускаш да влезе през нея? Разпознаваш ли го като същност? Или това, което идва към човек често го обърква. А когато неяснотата се настани и почне да властва в живота ти, тогава нещата често се влошават. Мислите, които идват към теб, понякога като ясно небе, друг път като черни облаци те връхлитат и помитат в бурята на чувствата, непоканените чувства.

Как да овладееш разразилата се буря, как да се пребориш с мълниите, които идват към теб и те разтърсват? Не зная дали можеш да се противопоставиш на бурята, но тя в един момент отминава. Просто трябва да издържиш на напъните в очакване на слънцето, което да изгрее и стопли изтерзаната ти душа. А колкото по-скоро човек бъде наясно със себе си и чувствата си и посоката към която се е устремил, толкова по-бързо Зорницата идва и те целува нежно, за да ти донесе уют и спокойствие там вътре в теб, в дълбочините на твоята позната и непозната същност.

От друга страна споделеността провокира близост, откриване, познаване. Споделеността отключва сетива в теб, с които да погледнеш по различен начин на нещата от живота, да откриваш същности, които често преди това са били неизказани. И в един момент, когато узрееш за тях, ти ги съзираш и пожелаваш да ги разпознаваш.

Споделянето развива способност, в това да изказваш нещата, които те вълнуват, които са съкровени и скрити от очите на заобикалящия те свят, през които преминаваш, за да ги обличаш в думи, да им придаваш облик, яснота. Когато има с кого да споделяш, в тебе има живот. Ти се оглеждаш в другия, в този, който е спечелил твоето доверие, този, който също се открива пред теб, този, който няма да те предаде. Този, който може нежно да те прегърне, а същевремено и да ти удари словесен шамар, когато си в заблуди и неясноти без да ти спестява истината. Готов е да те подкрепи в трудни моменти, в дни на скръб и отчаяние, да обърше сълзата от лицето ти, да ти донесе надежда. Определено, когато човек сподели и изкаже болката си, дори и нещата, които не разбира за момента защо му се случват, то това не е напразно. Напротив, именно при споделяне на проблема, който те тормози ти малко или много получаваш изясняване, отговор, успокояваш се, по-лесно приемаш нещата такива, каквито са. Важното е да не останат вътре в теб, защото тогава те са в състояние да дълбаят рани. Когато останат скрити, те по-скоро се задълбочават и могат да те вкарват в тягостни състояния, от които трудно се излиза.

18.08.2006г.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4214074
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21238
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930