Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2013 09:25 - Злодеяние
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 21330 Коментари: 52 Гласове:
73

Последна промяна: 02.09.2013 09:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЗЛОДЕЯНИЕ


        Икиндия мина и замина. Залезът се изниза зад баирите на Персенк и тъмнината полека-лека завладя селото. Тук-там из тесните каменни сокачета заблещукаха фенери, а подир тях заиграха чудновати сенки, които все едно наговорили се, крачеха към Метряковската махала. От време на време вечерния рахатлък се смущаваше от тих бъбреж, който свършваше с приглушен момински смях. Мракът пречеше да се види пъстрото гиздило на нощните гостенки, които на групи от по две-три, влизаха през широка дървена порта в двора на двукатна белокаменна къщица.

Мария - ведролика девойка - галено наричана от всички Марчо, ги срещаше с майка си в птслуната1. Сетне нагоре по дървена стълба ги водеше в стая, грейнала тая вечер от три газени лампи - невиждано имане в оная робия. Макар че бай Петко не бе дотолкоз имотен, но за щерка му всичко си струваше труда, даже и да не беше му сам-самичка. Колкото бе гиздав Марчо отвънка, два пъти повече бе отвътре. А и песента щ тъй пленяваше... След нея се заглеждаха даже и друговерците... 

Седенките по онова време имаха яки корени и бяха, кажи-речи, едничкото място в Павелско, дето двама млади да се загалят преди на портата на момата да потропат сватовниците, на които тогава викаха момари. Хора пък ставаха нарядко, че край тях се навъртаха и ергени мюсюлмани, които на поразия ги разтурваха - я от курназлък, я от келешлък... И задето не всички се вреждаха на седенки, твърде често момарите сбираха луди-млади, които не само че не бяха се галили отнапред, ами даже очите им никога не бяха се срещали. Затуй станеше ли дума за женене, беловласите старчета през смях гълчаха, че меракът най-често дохожда подир момарите, при все че младите до един се уповаваха да е преди тях...

Поприлката2 в дома на селската хубавица подхвана веднага, щом пристигнаха първите гости - предимно моми, но тук-там и някоя майка, дошла за кураж в тъмното. Още като сядаха на пъстроцветните халища, момите вадеха от шарени торби коя вълна, коя козина, коя прежда и сред гълчава и закачки почваха да предат или плетат, а майките - да разчепкват.

Не беше се превъртял и половин сахат, когато една от девойките притеснено рече:

- Май нема да дойдат ергене!

- Их, мари Лико! – весело махна с ръка насреща щ Петковица и мъдро притури. – Ше дойдат, к’во ше правят, та нема да дойдат! Ама се бавят нарочно за тяжест...

След малко в двора се чу гюрултия и стопанката рипна да види какво става.

- Айде, че Лика вика, че сте са уплашили! – подкачи тя ергените.

Дружен смях последва думите щ, а подир туй се чу:

- Прищяло щ са е… - каза гальовникът на притесненото момиче, Стойо.      

Нов взрив огласи първия кат, а Петковица побърза да ги покани:

- Айде, влизайте, влизайте, че момите чакат… - рече тя и заклати закачливо глава. 

Щом ергените се озоваха вътре, стаята изведнъж отесня. Най-отпред пристъпваше Димитър - улегнал левент, на който всичко му идваше отръки, та въпреки двайсет и петте му години, по-лани юрукът Ахмед Салих бей – владетелят на гората Пашалийца, го стори башия3 на къде-къде по-възрастни овчари. В края на колоната се мъдреше и Марко - дребен невзрачен момък, също овчар у бея, доведен на попрелката от кехаята, решил да му направи хаир, че странеше някак от всички.

Още момците не бяха подвили крак и Лика радостно подкара първата песен:

 Седенките почнаха,

                                                        мен ме мама не пуща
                                                        на седянка да ида,
                                                        с либе да се видиме…

Ергените почнаха да подкачат Стойо, а той почервенял целия, се чудеше къде да се дене. Но щом чу “Всяко либе до либе, мойно либе е самт…”, вдигна глава и избоботи:

- Ами ако не е самт?

Бурен смях прекъсна песента на Лика, която нахакано отвърна:

- О, немо се притеснявай, нема друга да те иска!    

Сега вече и сълзи потекоха по бузите. Когато смехът се изгуби, Петковица, а след нея и други, взеха да напяват двамата гальовници:

     Ликините очи, мамо,

                                                         два купена слънце,
                                                         пламтяха и горяха само 
                                                         за Стойовото сърце…

Подир напяването, според тогавашния адит4 - ако момата стори място, момъкът сядаше до нея, Стойо тръгна към Лика в другия край на стаята, която не дочакала да седне, го сръга с лакът, та да му върне за думите отпреди малко.

Веднъж тръгнала, нататък песента само сменяше имената на влюбените, додето свършат. Сетне почнаха да напяват другите, дето не бяха се загалвали... Като домакиня, бай Петковата щерка я оставиха последна, макар че нямаше момък, който да не въздиша по нея. И тъй се случи, че накрая когато тя видя, че останаха двама ергени айляк5, да не обиди никой, просто рече:

- Немо пейте, ако искат... – и се опита да им направи място.

Недочакал края на общата покана, Марко тъй са стрелна, че се спъна в нечий крак и за малко да падне в огнището. Веднага го взеха на подбив, но той сякаш бе оглушал - някак смешно намести падналата си гугла и без солук6 седна до Марчо. Димитър кехая, който също гореше в треска от хубостта щ, като видя радостта у своя овчар, погледна извинително хубавицата и великодушно рече:

- Я ше остана тука, че нема веке място...

Което бе самата истина - около бай Петковата щерка бе тъпкано с люде отвсякъде, но всички в стаята, освен изгубилия ума си Марко, оцениха добрината на Димитър кехая...

Изчакали напяването, майките станаха и се преместиха в съседна стая. Нататък, както се и очакваше, седянката стана още по-хубава... Песните и закачките вървяха една подир друга. По някое време, когато вкупом изпяха “Калинче ле, либе ле”, един момък поиска:

- Марчо, айде да ни изпееш оная за сирак Мите...

Тя не чака да щ повторят, а веднага почна:   

Рано е ранил Димитър
      
рано на ден Димитровден.
Нареди маси, столове,
запали златно кандило
и се на бога примоли...

Щом хубавицата запя, хурките застинаха в ръцете на момите, а момците до един притихнаха. На Димитър му се стори, че песента щ го издига като перце и го заразнася едвам-едвам над смълчаното село, сетне го понася нагоре към Зареница и а-ха да го пусне в урвата, но миг преди да стигне Люти дол, го устремява наново нагоре - тоя път към Пашалийца. Подир шеметно кръжило над утихналите кошари на Ахмед Салих бей, полека-лека мелодията го възкачва на Глухи връх. Миг покой и сетне като сокол пиле го засилва с всичка сила нататък към Юзеница. Останал без капчица дъх долу в Раздола, песента щ наново го възнася над Павелско... 

Димитър още се рееше из звездното небе, когато ръкопляскането го върна в стаята. Свършила с омайната си песен, щерката на бай Петко го загледа тъй, че той целият се потопи в сините щ вирове. И макар че цялата вечер нататък не размениха ни една думица, вече си бяха казали най-важното…

Колко се проточи седянката, никой от младите не се и сещаше да пита, ама по някое време майките взеха да надничат една подир друга от вратата и да дават зор за тръгване. Тогаз момите почнаха сетната си песен:

Петлине пеят, либе ле,

                                                  на съмнуване.
                                                  Пусни ма, мило либе,
                                                  да си ида.

Момците гръмогласно им отвърнаха:
                                                  Тези са петли, либе ле,
                                                   петли лъжовни.
                                                  Постой, почакай, либе,
                                                  рано е още...

В това време силно думкане на дворната порта прекърши песента им като гръм борика. Подир настъпилото мъртвило се чу вик:

- Ей, гяури, спирайте веднага, че... – и последва цветиста псувня.

“Кьоравото!”, мина през ума на българите, познали на часа едноокия Али чауш - най-проклетия турчин в селото, който не знаеше какво е мерхамет7. Онзи рука8, колкото рука и се изгуби някъде. Подир това всички се разотидоха по къщите уплашени...

Въпреки последното премеждие, Марко излезе хептен омаян от седянката и даже не си даде сметка, че момата от жалост му отстъпи място. И му се стори, че не просто бе седял до нея, ами все едно се бе сгодил... Затуй на тръгване каза на Димитър кехая, че уж ще види своите, преди да иде на кошарите, а цяла нощ снова около къщата, дето го упоиха.

Не мина и неделя, откак свърши седянката, и кехаята прати на бай Петко момари, които се върнаха с добри вести. А и нямаше как да е инак, щото Марчо и Димитър вече се бяха врекли с поглед...

Сетне се ожениха и заживяха в белокаменната къщица на бай Петко, че левентът от дете нямаше ни майка, ни татко... Между другите поздрави, които младоженците получиха тогаз, бяха честитени и от една столетница, която им рече:

- Семето ви да иляди!

Но за лош късмет пожеланието щ не се сбъдна, щото овчарят, на когото Димитър кехая стори хаир, имаше свои кроежи...  

От малък Марко бе дотолкоз безлик, че едничкото, по което го отличаваха в селото, бе наследеното от дядо му име. И както се и очакваше, докачен от чуждата шарения, един ден той почна да странщ от всички и да мрази наред. Ненавистта си към своите не се и опитваше да крие, ама на агаларите нарочно правеше теманета дтземи - да не го издадат очите му, въпреки че бе хептен плашлив и срещнеше ли турчин, ставаше друг челяк. Но кой да очаква, че види ли Марчо и Димитър задомени, омразата му дотолкоз ще избуи насетне...

Един ден, както си пасеше билюка, един от овчарите на Ахмед Салих бей дочу ожесточения лай на кучетата в долния край на стръмни ливади. Подвикна им, но както никога досега, те не го послушаха. Затуй отиде да разбере каква е причината. Това, което видя, обаче надхвърли и най- лошите му очаквания. Овчарят изгуби ума, и дума, и си плю на петите, без да знае накъде бяга. И как да знае, завалията, когато долу в ниското откри окървавения труп на Марчо, за която всички говореха, че до месец време ще дари Димитър с първа рожбица...  

Още не бяха кръстили ливадите, дето стана клането, Марчовица, когато намериха и кехаята. Отначало си рекоха, че Димитър пие вода от бунара, но сетне видяха Марковата калъчка да стърчи от гърба му...

Жестокото убийство на двамата несретници потресе цялото село, даже турците почнаха да проклинат Марка... Тъкмо заровиха телата им и се чу, че убиецът си е намерил майстора. Когато обаче се разбра кой е мъстил за тях, никой не повярва на ушите си. Сетне българите до един се питаха дали човещината най-сетне не се е пробудила у Кьоравото...

 

Автор: Васил Венински

 

 

1птслуна (диал.) – салонче с пръстен под, което започва от портата на старовремска родопска къща  

2поприлка (диал.) – вид седянка, при която всяка мома работи нещо за себе си, а не за стопаните, както е при седянка - меджщя

3башия (тур.) – началник

4адит (тур.- ар.) – навик, обичай

5айляк (тур.) – свободен, свободни

6солук (тур.) – дъх, дишане 

7мерхамет (тур.) – милост

8рука (диал.) - навиква, нахоква, дърдори, говори силно




Гласувай:
73



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Тя самата история е като разказ.
02.09.2013 09:38
Но ти, Васко, си я направил на разказ. И без многословие, но с детайли, кото дават живот, звят, мирис, вкус. Трудно се характеризират образи така пестеливо, но запомнящо се.
Бъди здрав!
цитирай
2. veninski - 1. parasol - Тя самата история е като разказ.
02.09.2013 10:00
parasol написа:
Но ти, Васко, си я направил на разказ. И без многословие, но с детайли, кото дават живот, звят, мирис, вкус. Трудно се характеризират образи така пестеливо, но запомнящо се.
Бъди здрав!

Сполай ти от сърце, Славимире! Знаеш колко много означава твоята оценка за мен...
Здраве, обич и късмет за цялата къща!
цитирай
3. mrazekoff - Както винаги - прекрасно!
02.09.2013 11:22
Да разказваш истории е дарба! Да връщаш читателя назад в миналото, да го водиш по знайни и незнайни пътеки - талант!
Всеки разказ е една красива история от минали времена и дали ще бъде весела, или тъжна тази история влиза в нашето съзнание и ни прави много повече българи!
Благодаря ти, приятелю, за дарената красота!!!!
цитирай
4. veninski - 3. mrazekoff - Както винаги - прекрасно!
02.09.2013 11:38
mrazekoff написа:
Да разказваш истории е дарба! Да връщаш читателя назад в миналото, да го водиш по знайни и незнайни пътеки - талант!
Всеки разказ е една красива история от минали времена и дали ще бъде весела, или тъжна тази история влиза в нашето съзнание и ни прави много повече българи!
Благодаря ти, приятелю, за дарената красота!!!!

За всеки автоp е чест и удовоствие да има читател като теб! Благодаря ти от най-съкровеното място, приятелю! Бъди жив и здpав! Нека усмивката не напуска никога твоя дом!
цитирай
5. stela50 - Великолепен разказ ... вълнуваща история от миналото,
02.09.2013 11:48
разказана интересно,красиво, топло, както ти можеш, приятелю ...
Трогателно, живо ... много българско ...
Поздравления !
цитирай
6. veninski - 5. stela50 - Великолепен разказ ... вълнуваща история от миналото,
02.09.2013 12:06
stela50 написа:
разказана интересно,красиво, топло, както ти можеш, приятелю ...
Трогателно, живо ... много българско ...
Поздравления !

Благодаря ти от сърце, стари мой приятелю! Бъди благословена!
цитирай
7. erato7 - В обедната почивка почерпих душата ...
02.09.2013 12:31
В обедната почивка почерпих душата си с твоята творба, Васе! Благодаря ти, Приятелю!
цитирай
8. veninski - 7. erato7 - В обедната почивка почерпих душата ...
02.09.2013 12:45
erato7 написа:
В обедната почивка почерпих душата си с твоята творба, Васе! Благодаря ти, Приятелю!

Удоволствието е изцяло мое, приятелко. Сполай ти! Здраве, светлина и обич в семейството!
цитирай
9. megg - Много силен разказ
02.09.2013 14:06
за човешката душа - за светлото и мрака в нея; за любовта като чист извор и любовта като тъмна греховна страст, дето съсипва всичко ... И душата българска се оглежда тук в нравите, обичаите, песните ... теглото ...
Поздравления, Венински!
цитирай
10. tit - Хубаво е, когато благоволиш да п...
02.09.2013 14:13
Хубаво е, когато благоволиш да публикуваш!;):))
цитирай
11. veninski - 9. megg - Много силен разказ
02.09.2013 16:47
megg написа:
за човешката душа - за светлото и мрака в нея; за любовта като чист извор и любовта като тъмна греховна страст, дето съсипва всичко ... И душата българска се оглежда тук в нравите, обичаите, песните ... теглото ...
Поздравления, Венински!

Страхотен литературен анализ! Благодаря ти, Меги! Поздрави на семейството и на морето! Хубава и романтична вечер, приятелко!
цитирай
12. veninski - 10. tit - Хубаво е, когато благоволиш да п...
02.09.2013 16:51
tit написа:
Хубаво е, когато благоволиш да публикуваш!;):))

Радвам се, че се отби, Тит. Благодаря ти за оценката! Иначе публикуването няма нищо общо с благоволението ми:) Бъди жива и здрава, приятелко! Поздрави на цялата къща!
цитирай
13. monna - Морски поздрави!
02.09.2013 21:23
Актуално - злото няма почивен ден! Питам се има ли истински щастливи хора, след като до всеки успешен и щастлив човек диша един, който му завижда?!?
Било то съперничество в любовта, било то имотни или служебни саги, които спъват живота на някого...така е било и продължава да е.
Много лоши хора има на този свят, тръпки ме побиват,Венински, дори вече и виртуално...
цитирай
14. veninski - 13. monna - Морски поздрави!
03.09.2013 06:26
monna написа:
Актуално - злото няма почивен ден! Питам се има ли истински щастливи хора, след като до всеки успешен и щастлив човек диша един, който му завижда?!?
Било то съперничество в любовта, било то имотни или служебни саги, които спъват живота на някого...така е било и продължава да е.
Много лоши хора има на този свят, тръпки ме побиват,Венински, дори вече и виртуално...

Права си, морска ми приятелко. Злото няма почивен ден... За съжаление. Но не се отчайвай, защото най-добрата храна на злото е отчаянието на другите. Затова кураж. Спомни си онази фантастична песен на Богдана Карадочева "Ако до всяко добро същество застане поне още едно..."
Желая ти повече радостни тръпки, свидна приятелко!
Сърдечни планински поздрави!
цитирай
15. vmir - Живо, ярко и незабравимо!
03.09.2013 06:47
Сполай ти, Майсторе!
И много поздрави от Витоша и Люлин планина!
цитирай
16. pazzza - Хвала на перото ти, Венински! Много ...
03.09.2013 07:04
Хвала на перото ти, Венински! Много още разкази да излязат изпод него. Успех:))
цитирай
17. veninski - 15. vmir - Живо, ярко и незабравимо!
03.09.2013 07:16
vmir написа:
Сполай ти, Майсторе!
И много поздрави от Витоша и Люлин планина!

Сполай ти и на теб, Приятелю!
Живи и здрави!
Свежи планински поздрави и от Родопите!
цитирай
18. veninski - 16. pazzza - Хвала на перото ти, Венински! Много ...
03.09.2013 07:17
pazzza написа:
Хвала на перото ти, Венински! Много още разкази да излязат изпод него. Успех:))

Винаги ме трогваш, когато си тук... Сполай ти от сърце, приятелко!
Сърдечни поздрави!
цитирай
19. monaliza121 - Поздравления, Венински!:)
03.09.2013 07:26
Запомнящи образи изграждаш, не само на герои, но и на чувствата им. В твоите истории те са пагубно силни, плътни до видимост.
цитирай
20. veninski - 19. monaliza121 - Поздравления, Венински!:)
03.09.2013 07:36
monaliza121 написа:
Запомнящи образи изграждаш, не само на герои, но и на чувствата им. В твоите истории те са пагубно силни, плътни до видимост.

За мен е удоволствие, че приемаш разказите ми по този начин. Благодаря ти, притятелко! Хубав ден!
цитирай
21. tota - Поздрави!
03.09.2013 07:56
Връщаш ни назад във времето с разказите си. Да се знае и помни българското и отеква и в съвремието.

Продължавай да ни правиш съпричастни на духа български!!
цитирай
22. veninski - 21. tota - Поздрави!
03.09.2013 08:29
tota написа:
Връщаш ни назад във времето с разказите си. Да се знае и помни българското и отеква и в съвремието.

Продължавай да ни правиш съпричастни на духа български!!

Сполай ти от сърце, приятелко! Поздрави на семейството!
цитирай
23. metlichina - истинска история...
03.09.2013 09:53
и така умело и красиво предадена, че разплаква душата...
така се раждат и легендите... поздравявам те,
от сърце..
цитирай
24. veninski - 23. metlichina - истинска история...
03.09.2013 10:08
metlichina написа:
и така умело и красиво предадена, че разплаква душата...
така се раждат и легендите... поздравявам те,
от сърце..

Благодаря ти, приятелко! Хубав ден!
цитирай
25. henzelski - Наистина
03.09.2013 11:43
писателски е блогът ти, Васко! И е чест за сайта blog.bg, твоето присъствие в него. Както и за всички нас.
цитирай
26. veninski - 25. henzelski - Наистина
03.09.2013 13:18
henzelski написа:
писателски е блогът ти, Васко! И е чест за сайта blog.bg, твоето присъствие в него. Както и за всички нас.

Когато това го казва един поет като теб, какво друго ми остава освен да повярвам:)
Сполай ти, Краси! Бъди жив и здрав! И много муза!
цитирай
27. tsvetamak - Магия е това, което правиш! Иначе ...
03.09.2013 14:14
Магия е това, което правиш! Иначе няма как човек да се откъсне от настоящето и да присъства като на живо там, където се случват събитията от разказите ти!
Да предизвикаш емоции - това е силата на таланта ти.
Бъди здрав!
цитирай
28. veninski - 27. tsvetamak - Магия е това, което правиш! Иначе ...
03.09.2013 15:26
tsvetamak написа:
Магия е това, което правиш! Иначе няма как човек да се откъсне от настоящето и да присъства като на живо там, където се случват събията от разказите ти!
Да предизвикаш емоции - това е силата на таланта ти.
Бъди здрав!

Отново ме трогна... Благодаря ти, Цвета! От дъното на душата.
Желая родопско здраве и дълголетие! Поздрави от планината на Орфей!
цитирай
29. bojo12345 - Поздрави ,Васко и за " Греховете и за Злодеяниятя ".....
04.09.2013 04:31
Романтиката от последните ти два разказа за онова далечно минало , днес , откакто живеем при " Демокрацията " се повтаря по нов не романтичен , а за съжаление трагичен начин!
Злодеянията и Греховете не стават по чукарите и баирите , на пъпа в най- големите градове и села.Трепят се не за моми и жълтици, а за милиони!
Поздрави за теб и когато срещнеш моите приятели Ангел и Надко , поздрави ги от мен!
цитирай
30. veninski - 29. bojo12345 - Поздрави ,Васко и за " Греховете и за Злодеяниятя ".....
04.09.2013 07:06
bojo12345 написа:
Романтиката от последните ти два разказа за онова далечно минало , днес , откакто живеем при " Демокрацията " се повтаря по нов не романтичен , а за съжаление трагичен начин!
Злодеянията и Греховете не стават по чукарите и баирите , на пъпа в най- големите градове и села.Трепят се не за моми и жълтици, а за милиони!
Поздрави за теб и когато срещнеш моите приятели Ангел и Надко , поздрави ги от мен!

Радвам се , че намина, приятелю. Винаги е удоволствие, когато ми гостуваш в моята виртуална къщица. Благодаря ти! Здраве, обич и късмет за цялата къща! Ще предам поздравите. Хубав ден!
цитирай
31. scarlety - Приеми и моите поздравления, Васко!
04.09.2013 08:11
Прочетох с удоволствие!
цитирай
32. veninski - 31. scarlety - Приеми и моите поздравления, Васко!
04.09.2013 08:23
scarlety написа:
Прочетох с удоволствие!

Благодаря ти от сърце, приятелко! Поздрави от Родопите!
цитирай
33. ckarlet - Твоите разкази винаги ме пренася в ...
04.09.2013 19:36
Твоите разкази винаги ме пренася в друго време и друг свят. С интерес прочетох и този. Напълно споделям написаното и от Краси!
Поздрави и от мен, приятелю!
цитирай
34. veninski - 33. ckarlet - Твоите разкази винаги ме пренася в ...
04.09.2013 19:45
ckarlet написа:
Твоите разкази винаги ме пренася в друго време и друг свят. С интерес прочетох и този. Напълно споделям написаното и от Краси!
Поздрави и от мен, приятелю!

Когато си тук и аз се пренасям в един друг свят...:) Благодаря ти, че намина през виртуалната ми къщица, Скарлет! Бъди благословена, свидна ми приятелко! Сърдечни прегръдки за цялото семейство!
цитирай
35. makont - Здравей,
06.09.2013 19:31
май няма нужда от повече думи. Ще помълча, защото съм развълнувана. Поздрави и хубави празнични дни!
цитирай
36. veninski - 35. makont - Здравей,
06.09.2013 19:48
makont написа:
май няма нужда от повече думи. Ще помълча, защото съм развълнувана. Поздрави и хубави празнични дни!

Сполай ти, Мая! Бъди жива и здрава! Поздрави от цялата ми къща! Хубава вечер!
цитирай
37. bgwest - Няма да се стопим Ние, Българите. ...
08.09.2013 00:41
Няма да се стопим Ние,Българите.Няма...И ти си Един от виновниците за Това!!!
Здаве и Успех желая!!!
цитирай
38. veninski - 37. bgwest - Няма да се стопим Ние, Българите. ...
08.09.2013 08:00
bgwest написа:
Няма да се стопим Ние,Българите.Няма...И ти си Един от виновниците за Това!!!
Здраве и Успех желая!!!

Висока оценка. Не зная дали я заслужавам... Благодарности от сърце!
Поздрави от Родопите! Хубав ден!
цитирай
39. vitosha13 - Красиво
08.09.2013 20:46
Много красиво и много тъжно. Като родопска песен. Роден писател, роден разказвач, прегръщам те.

цитирай
40. veninski - 39. vitosha13 - Красиво
08.09.2013 23:08
vitosha13 написа:
Много красиво и много тъжно. Като родопска песен. Роден писател, роден разказвач, прегръщам те.


И аз те прегръщам! Добре дошла, приятелко! Остави ме без думи...
Поздрави за цялата къща!
цитирай
41. magnoliya - Написаното от теб винаги чета &q...
10.09.2013 21:25
Написаното от теб винаги чета "на един дъх"!
Поздрави!
цитирай
42. veninski - 41. magnoliya - Написаното от теб винаги чета &q...
11.09.2013 07:11
magnoliya написа:
Написаното от теб винаги чета "на един дъх"!
Поздрави!

Удоволствието е изцяло мое, Раде! Поздрави на цялото семейство!
Здраве, обич, светлина!
цитирай
43. monna - Честит първи учебен ден, Венински!
16.09.2013 08:52
Успешна учебна година и късмет!
цитирай
44. veninski - 43. monna - Честит първи учебен ден, Венински!
16.09.2013 11:15
monna написа:
Успешна учебна година и късмет!

Много мило... Трогна ме!
Благодаря ти от сърце, свидна приятелко!
цитирай
45. harvi - Очите на героите ти останаха най-дълбоко запечатани в паметта ми!
17.09.2013 08:34
Очи, които казват всичко, споделят, докосват се, проникват се... За това трябва душевност. Днес нейната липса води до разголване на тялото за да говори то, вместо очите. Разказите ти те разкриват като съзерцател на човешкия характер. Това лято пак бях в Родопите. Те са от най-любимите ми места в България. Обичам природата, хората и онази безкрайност на хоризонта, която кара душата да тържествува. Донякъде природата и планината са като характерите, които изграждаш. Малки, тесни завойчета, свряни един в друг хребети и изведнъж гледка, от която ти спира дъха, която взривява сетивата ти. Плаха нежност, уникална светлина, усещане за древност и скрита мощ... Обичам Родопите :))) Поздрави и дано учениците ти се запалят от твоя огън :)
цитирай
46. veninski - 45. harvi - Очите на героите ти останаха най-дълбоко запечатани в паметта ми!
17.09.2013 09:28
harvi написа:
Очи, които казват всичко, споделят, докосват се, проникват се... За това трябва душевност. Днес нейната липса води до разголване на тялото за да говори то, вместо очите. Разказите ти те разкриват като съзерцател на човешкия характер. Това лято пак бях в Родопите. Те са от най-любимите ми места в България. Обичам природата, хората и онази безкрайност на хоризонта, която кара душата да тържествува. Донякъде природата и планината са като характерите, които изграждаш. Малки, тесни завойчета, свряни един в друг хребети и изведнъж гледка, от която ти спира дъха, която взривява сетивата ти. Плаха нежност, уникална светлина, усещане за древност и скрита мощ... Обичам Родопите :))) Поздрави и дано учениците ти се запалят от твоя огън :)

Сполай ти, Евдокия! От дъното на душата си. Направи ме много, много щастлив. Защото си първата ми читателка, която пише за очите на моите герои. Сигурно и други са видели и оценили по дойстойнство този факт, но ти ми го написа за първи път. Ще ти призная, че отделям немалко внимание на тях. И виждам, че го забелязват и читателите ми. Напълно съм съгласен с твоя анализ. Той ме прави горд...
Благодаря ти, приятелко!
Родопско здраве и дълголетие за цялата къща! Сърдечни поздрави!
цитирай
47. hristo27 - Много увлекателно и истински ра...
05.10.2013 18:15
Много увлекателно и истински разказано!
Поздрави от Тракия.
цитирай
48. veninski - 47. hristo27 - Много увлекателно и истински ра...
05.10.2013 19:08
hristo27 написа:
Много увлекателно и истински разказано!
Поздрави от Тракия.

Насладата е изцяло моя, приятелю. Благодаря ти! Поздрави от планината на Орфей!
цитирай
49. veninski - Благодаря на всички, които коме...
09.10.2013 19:08
Благодаря на всички, които коментираха моята авелзаманска историйка!
цитирай
50. divna8 - Настръхвам винаги, докато чета ...
08.01.2014 09:42
Настръхвам винаги, докато чета великолепните ти разкази. Колкото и да съм ги чела преди, колкото и добре да ги познавам - винаги ме увличат и ставам жив свидетел на времето и историята, която разказваш! Истинска сладкодумна магия има тук... Дано човещината навести всеки от нас, не само "лудите"...
Творческо вдъхновение ти дарява планината, аз ти пожелавам време - за да напишеш още много истории за... човешката история!!!

Дима/Дивна8
цитирай
51. veninski - 50. divna8 - Настръхвам винаги, докато чета ...
08.01.2014 10:15
divna8 написа:
Настръхвам винаги, докато чета великолепните ти разкази. Колкото и да съм ги чела преди, колкото и добре да ги познавам - винаги ме увличат и ставам жив свидетел на времето и историята, която разказваш! Истинска сладкодумна магия има тук... Дано човещината навести всеки от нас, не само "лудите"...
Творческо вдъхновение ти дарява планината, аз ти пожелавам време - за да напишеш още много истории за... човешката история!!!

Дима/Дивна8


Накара ме да изпитам истинско творческо удовлетворение...
Благодаря ти от сърце, Дима!
Прекрасен пловдивски ден!
цитирай
52. donchevav - Тези разкази трябва да се отпиват на ...
27.06.2014 07:19
Тези разкази трябва да се отпиват на глътки - като награда за душата. Цял живот правя анализи - това искал да каже авторът, онова послание искал да отправи - мислех, че тотално съм деформирала читателските си възприятия. Твоето творчество, Майсторе, ме върна към неподправената естетическата наслада, към нещо първично и истинско в съпреживяването. Не разбирам какво точно е то, а и не се опитвам да разбера. Просто знам, че за пръв път с всичките си сетива желая не да чопля на парче, да мисля и умувам, а да се отдам на емоцията, да се оставя да ме погълне омаята на истинското изкуство; да препрочитам по сто пъти, да греба и се опивам отново и отново от чистото слово. Благодаря ти, Veninski, Майсторе! Поклон пред твоето перо!
цитирай
53. veninski - 52. donchevav - Тези разкази трябва да се отпиват на ...
27.06.2014 07:48
donchevav написа:
Тези разкази трябва да се отпиват на глътки - като награда за душата. Цял живот правя анализи - това искал да каже авторът, онова послание искал да отправи - мислех, че тотално съм деформирала читателските си възприятия. Твоето творчество, Майсторе, ме върна към неподправената естетическата наслада, към нещо първично и истинско в съпреживяването. Не разбирам какво точно е то, а и не се опитвам да разбера. Просто знам, че за пръв път с всичките си сетива желая не да чопля на парче, да мисля и умувам, а да се отдам на емоцията, да се оставя да ме погълне омаята на истинското изкуство; да препрочитам по сто пъти, да греба и се опивам отново и отново от чистото слово. Благодаря ти, Veninski, Майсторе! Поклон пред твоето перо!

Чувствам думите ти като награда... Сполай ти, Вени! От сърце!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1935541
Постинги: 126
Коментари: 7216
Гласове: 161468
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031