Вкъщи имаме котарак Оги, скопен сиамец на 4 години, и гледахме един уличен бездомник, европейска порода, Радко. Гонеха се, играеха си и понякога се биеха, но бяха приятели.Преди двадесетина дена вечерта нахраних Радко и след това не го видях 7-8 дни. Една сутрин едната дъщеря отивайки на работа видяла тялото на Радко на улицата и през сълзи ми го съобщи...Погребах го и се натъжих.
Оги, колкото и невероятно да изглежда, и до сега тъгува и все повече търси контакт с нас, върви подире ни и се умилква!Тъгата е универсално чувство, щом и животните са способни да го изразяват!
Да, поетите са по- чувствителни и раними, но пък затова Бог ги е надарил, като Орфей, и тъгувайки да прославят живота и да ни вдъхват сили да го живеем, и да се борим да става по- добър!