Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2012 13:26 - Якорудска народна носия
Автор: zvezdichka Категория: Изкуство   
Прочетен: 17081 Коментари: 8 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Това лято посетихме Якоруда и имах желание да видя тяхната местна носия. Нашия приятел Нури ни запозна с един много талантлив и способен човек Фейзула. За него може да разкажа в някой друг пост. Фейзула е възпял якорудченката в два стиха. Ще ги цитирам (може и да има някои неточности, тъй като ми ги каза по телефона, ако не съм успяла да чуя нещо правилно):

Легенда

 

Якорудченко в легендите позната,

че друга като тебе няма,

от Рила взела белотата,

като Места кръшна е снагата.

 

Облечеш ли местната носия,

сърца юнашки разтопяваш,

усмивка – истинска магия,

дъга небесна претворяващ.

 

Все бъди благословена,

хубостта ти няма на Земята,

от ръка неземна сътворена,

поклон целувам ти ръката.

 

Самодива

 

 

 

Якорудска самодива –

слънчева, красива,

багри пъстри е втъкала,

живота в тъкани възпяла.

 

Пъстрия фустан развяла,

звучна песен е запяла,

традиции вековни съхранила,

огнището домашно е пазила.

 

Очите слънчеви се смеят,

усмивка на лицето грее,

неземната ти хубост ще я има,

Якорудченко – звездице несравнима.


 А също така и я е нарисувал:

image

 

 

Той ни показа това, което са съхранили от якорудската носия в местното читалище.




Бяха представени основно 3 носии: една мъжка и две женски.

 
image

 

 

Женската якорудска носия се състои от кошуля (риза), фустан или зъбун, престилка и кушак (забрадка).

 

image

 


image

 

 

Фустана е безръкавна горна женска дреха без пазвена или с четвъртита пазвена извивка, отворена отпред до долу. Носена с различна дължина от средата на прасците до средата на коленете. В кръста е рязана. Горната част е силно прилепнала до тялото, а долната е ситно надиплена отзад и встрани, т.е. фустана е нагънат на плисета, докато под престилката е оставена съвсем права.

 

image

 


image

 

Обикновено фустаните са шити от домашен четворен тупан шаяк, но по късно са ги шили и от фабрична вълнена материя. Те са известни с наименованието „платеви”фустани.

Всички фустани били окрасявани с “обръчи” черни кадифени или цветни ширитени гайтани. Но преди да започнат да купуват такива, момите сами са си плели „кръкулички” за тази цел. Обръчите били пришивани в долната част на полите и по самия долен ръб.

 
image

image

image

image

 

 

Зъбуна е безръкавна горна женска дреха, която е шита от “аладже” – домашна лита тъкан от тънко изпредена вълнена прежда. Зъбуна е прав, отворен до долу и е с прихващане. Като от кръста надолу от двете страни има вметнато по две силно „пернати” триъгълни клина, които придават особен шик на дрехата. Освен това от пояса на долу на предниците има додадено още по едно доста широко слабо клинато парче,които напълно се застъпват едно върху друго, така че и при най-свободното движение дрехата остава затворена.

 

image

 

 

Украсата на зъбуна е много семпла. Всички ръбове са обточени с черен гайтан, а пазвената извивка с платеници и ленти от гайтани и сърмен орнамент.


image

 


image 

 

 

Кошулята (ризата) е една от главните съставки в якорудския костюм. Женската кошуля е туникообразна. Гърбът и предницата са от едно платно, наричано „стано”, което съобразено с желаната дължина се прегъвало на две и от една страна на прегъвката изрязвали кръгъл отвор за главата, който се спускал по средата на платното в дълбок пазвен разрез. Ръкавите са прави, широки от по две платна. Платната на ръкавите са съединени от към рамото и помишницата и са прикачени към ръкавния отвор. Якичката на старата якорудска кошуля  е обикновено столче от двойно парче платно, широко около два сантиметра.

Обикновено платното за женските кошули е било кенарено, като най-често кенарът не минавал по ивицата на платното.

За разлика от горните дрехи, които обикновено са шити от терзии, кошулите са кроени и шити от самите жени, и то разбира се на ръка. Шито е здраво с единични и двойни шевове. Особено внимание се обръщало на шева на долния ръб.

Не всички кошули са били украсявани, но даровните винаги. Особено тези за свекървите. Украсата на кошулите обикновено е съсредоточена по яката, пазвата, ръкавите и полите.

 

image

 


image

 

image

image


image

image

 

А тук е една по обикновена риза.

 
image

image

 

 

Престилката към якорудската носия бележи голямо разнообразие в своя развой, особено при християните. Но всички тези етапи както при християните, така и при мохамеданите имат много общи характерни черти.

При мохамеданите се тъкали лито на бяла памучна основа с вълнен вътък. И при мохамеданите и при християните всички са украсени с вертикални шарки, като орнамента е съсредоточен преди всичко встрани в две вертикални широки ленти, наричани „глави” и при едните и при другите. Характерна украса за всички престилки са „китовете” – гъсти ресни от всички прежди на вътъка, които са наредени по два странични ръба на престилката.

 
image

image

 


image

 


Тази престилка ми е подарък от Нури, за което му благодаря от сърце.

 
image

 

 

Якорудските престилки са шарени на вътък. Изключение прави „плавата” при мохамеданите.

Най-старите престилки при християните са така наречените „бялата”, „на пати” и „кръстчевата”. През всички периоди неизменно е вървяла и невестинската, която е шита от фабрична материя – кадифе, басма

При мохамеданите за най-стара престилка се смята „щурия пещемал”. Веднага след тази престилка идва „плавата”, „ бялата”, „ лъженската”.

(Част от информацията за якорудската носия в това число и за престилките съм я взела от един реферат посветен на фолклора на град Якоруда. Някои от така посочените престилки не са ми много ясни какво точно представляват, а аз ви показвам това, което съм видяла и снимала).

Ето и престилките, които бяха прикачени на моделите, облечени съответно с фустана и зъбуна. Престилките бяха нашити, украсени с ястри, (така ги наименува Фейзула и аз предполагам, че това са известните ми “паети” или “пулчета”, както ги наричат на други места) и обточени с гайтан покрая.

 

image

 


image

 


image

 


image

 

 

Престилката е неотменна съставка в женския костюм на якорудската народна носия. Срамно е било жената да ходи без престилка. Особено недопустимо е така да се появява пред мъж, чужд или близък.

Друга част от якорудската носия е кърпата за глава. Най-старите кърпи за глава, познати на днешните възрастни якорудчанки, били „кавраците” – тънки копринени кърпи, целите на червени и жълти „кафезе”(кутийки). Почти заедно с тях се появяват и кушаците – квадратни кърпи от тънка вълнена материя с редки ресни по краищата. Кушаците били алени, тъмночервени, оранжеви, жълти и зелени. Според орнаменталните мотиви  известни са: „ синджирлиите”, „гюлевите” и „пауневите”. Носели са се и по-леки „шамичета” от памучни материи. Носели са се и бели триъгълни кърпи които на челото се украсявали с мъниста.

Мъжкия костюм не се е развивал във времето, а е оставал един и същ. Той се състои от мъжка риза, наречена кошуля, потури, пояс и елек.

 

image

 


image

image

 


image

 

 

Елекът е безръкавна горна дрешка с дължина до към слабините. Предниците и се застъпват силно. При тази дрешка съществува една интересна подробност. Тя има илици и от двете страни, за да може да се носи и от двете страни. Обикновено едната е била за всеки ден а другата се пазела за празник. Елекът се обличал върху кошулята.

Върху тази дреха идвал поясът – дълъг, широк до половин метър. За ергените бил ален, а за оженените мъже – тъмночервен.

Това беше моето кратко представяне на якорудската носия. За хората, които се интересуват по задълбочено от якорудската носия и начина на изработване ще копирам текста от реферата за Фолклора на Якоруда, от който и аз съм използвала части, за да обясня по добре това, което съм успяла да заснема.

 

 

 

http://www.referati.org/folklora-na-grad-qkoruda/60303/ref/p28

 

 

3. ЯКОРУДСКА НАРОДНА НОСИЯ

Има данни за народната носия, че към 70-години на миналия век, та до към 40-те на нашия якорудската носия  е претърпяла не един етап на развитие.

През всички етапи на неговото развитие, основен и постоянен дял в женския костюм (а това се отнася и за мъжкия) е била кошулята – дълга до шленците през по-ранните периоди и постепенно скъсяваща се в течение на времето което се диктувало от изменението на кройката и дължината на горната дреха. Гащи якорудчнките не са носили.

Най-старата горна дреха е бил „клашникът”. Заедно с клашника се е носила и абата. Но като горна дреха се е носил само у дома. Днес в Якоруда няма и следа от тези дрехи. Пълният костюм изглежда по този начин.

Кошулята била с везани поли и дълга до шленците. Изпод нея се подавали бели шарени чорапи, дължина от които не отивала по дълга от прасците. Върху кошулята идвал клашникат, а от горе му абата. Тези две дрехи имали еднаква дължина – до средата на прасеца. Тъй като абата и клашникът са безръкавни дрехи, в студено време се слагали допълнителни ръкави.

С абите се носели така наречените „бели” престилки и престилите  „на пати”. Тяхната дължина била направо с горните дрехи. На кръста върху престилката жените препасвали пояси или „лашници”. Главите си покривали с „ кавраци” – правошарени кърпи, а на краката си слагали „ папуци” от червена кожа с извити носове нагоре и везани с жълта или бяла сърма.

Този период е характерен с носенето на много накити – на главата, на шията, по пазвите, на ръцете. Накитите били мънистени и сребърни. Това бил празничния костюм на якорудчанката.

Всекидневната работна дреха по времето на фустана е била памучна фуста, която е била и лека за носене и лека за прана.

Освен че е имало разлика между празничното и делничното облекло , съществувала е разлика и между облеклото на бедни и богати. Тя се изразявала преди всичко в качеството на материята, в произхода на същата, както и в количеството декоративен материал.

Шаякът за абите и клашниците от периода на същите на по-богатите жени бил по-хубав, защото е бил от по-подбрана вълна. По-разкошни са били и накитите им.

През следващия период пък забуните са били дрехите за по-бедните, защото те са се правели от домашна материя, за която не е имало нижда да се дават и пари. Чорбаджийките са носили антерии. Материята за тях се купувала „със суха пара”, а такава възможност са имали само богатите. Всекидневните антерии били басмени, но всяка от тях е имала и своята празнична антерия от кадифе или коприна.

По време на фустаните чорбаджийските жени първи минали на по-хубави, фабрични материали. Но още по очебийна била разликата тук в приложението на „ласкавото”: щиритите, гайтаните, сърмата и асприте, с които се украсявали пазвите и полите

Признак за известна имотност било и притежаването на салтамарка. Жените от по-средна ръка си ушивали чоени салтамарки, а по-бедните пък от аба.

Връхните дрехи са отделяли чорбаджиите от бедните и при мъжете. „Тежкият”кюрк обикновено е атрибут на тежко имане. Мъжкият чорбаджийски костюм е бил от по-хубава материя и по-богато украсен с гайтани от този на по-бедните хора. Връхната дреха е била показателна и за заниманието на мъжа. Впрочем характерна връхна дреха са имали само чобаните, което е било свързано с техния кърски живот. Чобанската връхна дреха тук е известна под наименованието „копанар”.

Подробни описания на отделните части на женския и мъжкия костюм:

КЛАШНИК

Дълга безръкавна женска дреха от лит, тупан, бял шаяк. Клашникът е отворен от пред до долу. Кроен е без пазвена извивка. За кройката на един клашник са нужни пет ширини: едно платно за гърба, което е съвсем право, две за предници, които са клинати и в долния край отпред проширени с още по едно малко триъгълно клинче и две платна за помишични клинове, които започват от талията. От тук нагоре има по една малка всатвка. Тези вставки отзад продължават на горе и до рамото с цел да помогнат на ширината на гърба. Както предниците от предната страна, така и подмишничните клинове, те пък от задната страна в долния край са също проширени с по едно малко триъгълно клинче. Близо до клинчетата долният ръб на подмишничните клинове от двете страни има по един малък разрез-обточен с черен гайтан както за декорация, така и за предпазване на разреза от разнищване. С такъв гайтан са обточени и всички останали ръбове на клашника.

Клашникът се носел „залупен, което ще рече, че двете предници се срещат отпред при пояса, а оттам надолу постепенно все повече се застъпват – „залупуват”.

АБА

Безръкавна горна женска дреха, дълга до под колената. Кроена е с или без пазвена извивка, отворена отпред до долу. Абите са шити от тъмносин тупан шаяк. За кройката на една аба са нужни три платна: за гърба съсвес право и две за предниците, които са малко клинати. Както и при клашниците и тук под мишниците има една малка ставка, която обаче не продължава и нагоре.. От тези ставки надолу продължава по един трапецовиден клин, проширен надолу от към задната страна с малко триъгълно клинче.. И от тук по сущичя начин се повтаря”процапоко”. Абите са били украсявани по подобия на клашниците, но не само с гайтани но и с ширити и копчета.

Докато клашниците са били само бели то абите са само „плачи” и почти са еднакви по кройка с първите, но са малко по-тесни от тях, защото са с по-малки триъгилни клинчета. За това и начина им на носене е бил по-друг. Те се носели „запретнати” след като се запасвал поясът, полите на абата се обръщали назад и върховете им се закопчавали отзад на кръста, така че ширитите на предните ръбове падали вертикално и успоредно един на друг. За това тези ширити и гайтани от пояса надолу се пришивали от опаката страна.

ЗАБУНЪ

Забуните също са безръкави горни женски дрехи, които идват след абите. Те са шити от „аладже” – домашна лита тъкан от тънко изпредена вълнена прежда, еднаква за основа и вътък. Основата е вдевана от четри нишки в зъб, поради което остава видим само нейния материал на тъканта и затова орнамента е проектиран именно на основата. Това фактически са дребни шарчици от две-три „морени”(памучни) нишки, които се редуват равни интервали една от друга. Фона на аладжите е бил девезиен(тъмночервен) или ален, но според цвета на шарчиците известни са били различни аладжи: „поповата”, „ рашковата”,  и т.н.

Всички забуни с елегантна четвъртита пазвена извивка и са отворени до долу. Тяхната кройка е значително по сложна от клашниците и абите. За гърба е употребявано право цяло платно. За предниците също са употребявани прави платна, но е зимана натакава ширина каквато е изисквал бюстът. Предниците и гърба са се срещали от кръста нагоре. От кръста надолу обаче между тях от двете страни има вметнато по две силно „пернати” триъгълни клина, които придават особен шик на дрехата. Освен това от пояса на долу на предниците има додадено още по едно доста широко слабо клинато парче,които напълно се застъпват едно върху друго, така че и при най-свободното движение дрехата остава затворена.

Целият забун е подплатен с някаква по-груба домашна материя, а между нея и алджата има тънък слой калчища.

Украсата на забуна е много семпла: всички ръбове са обточени с черен гайтан, а пазвената извивка с платеници и ленти от гайтани и сърмен орнамент.

АНТЕРИЯ

Разликата между забунъ и антерията , че антериите са шити с купени материи: басма, коприна, кадифе. Антериите са носили тези, които са имали пари да купят материята. За това забунъ се смята за по сиромашка дреха. По-бедните са се решавали  най-много да си купят басмени. Но богатите жени непременно са имали я кадифена, я копринена.




Гласувай:
17



1. magnoliya - Благодаря ти Звездичке за прекр...
13.09.2012 22:48
Благодаря ти Звездичке за прекрасния пост!
Четох и гледах с особен интерес, защото якорудската народна носия наистина е много красива.
Заслужава си да се връщам пак тук понякога.
Поздрави!
цитирай
2. zvezdichka - Благодаря Магнолия!
14.09.2012 13:42
magnoliya написа:
Благодаря ти Звездичке за прекрасния пост!
Четох и гледах с особен интерес, защото якорудската народна носия наистина е много красива.
Заслужава си да се връщам пак тук понякога.
Поздрави!


Има неща, които като ги погледне човек му носят различна информация. Дрехата и по специално носията е такава. Като погледне някого човек може да разпознае от къде е евентуално или поне в миналото е било така :).

Поздрави!
цитирай
3. makont - Красота!
17.09.2012 13:36
Звездиче, благодаря за хубавия постинг. От малка ме влече етнографията, а пъстротата на българските носии е невероятна, такова съчетане на цветовете и втъканите нишки любов, във всяка носия. Красота!
цитирай
4. zvezdichka - Майче благодаря ти за отговора!
20.09.2012 11:44
makont написа:
Звездиче, благодаря за хубавия постинг. От малка ме влече етнографията, а пъстротата на българските носии е невероятна, такова съчетане на цветовете и втъканите нишки любов, във всяка носия. Красота!


Нашите интереси във времето се изменят или по точно се разширяват. Taка, че освен забележителностите ни е интересен и фолклора, бита, носиите на хората от близкото минала или това, което се е съхранило като информация. Защото като потърси човек инфо малко неща намира в нета, освен ако някой не е записал и показал.
цитирай
5. razkazvachka - Много интересно -
20.09.2012 14:10
на моята баба носията беше такава - оранжевочервена с плисирана пола - тя е от средата на България - селото се нарича Априлци.
цитирай
6. zvezdichka - Благодаря за коментара razkazvachka!
21.09.2012 14:23
razkazvachka написа:
на моята баба носията беше такава - оранжевочервена с плисирана пола - тя е от средата на България - селото се нарича Априлци.


Имаш ли я все още и дали сте съумяли да я запазите?
цитирай
7. анонимен - Санде: Поздрав за прелюбопитната информация за нссите в Якоруда!
24.10.2012 19:59
Впечатляващи са с оригиналост и красота.
цитирай
8. zvezdichka - Благодаря и аз Сашо!
28.10.2012 16:44
анонимен написа:
Впечатляващи са с оригиналост и красота.


Интересно е, че за различните краища на България носиите са уникални и всяка има с какво да спечели сърцето ти. А и отскоро ни е интересно да научаваме повече за носиите на отделните краища на България. Те са като една визитка, като видиш човек с носия, това веднага ти дава някаква по пространна информация.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816009
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031