Долавям я
зад пространството,
което осветява свещта,
сякаш сянка е от деня
по допирателната
с нощта.
Деликатна душа.
Шепот - остатък от ехо
във Вълшебната планина -
рисува полека
очертания на жена,
изгубващи се в дъжда,
появяващи се сред есента.
Деликатна душа.
Танцът на падащите листа
я обгръща със самота,
добавя вятърът пера,
изгубени от ангели в небето,
и ето,
слънчева ражда се светлина
с деликатна душа.

може да се скрие под груба обвивка, но не и да загрубее :)

Поздрави, Краси
Валя

Добро утро, Краси, роди и този ден Светлина.:)

За която и да е... твърде деликатно е да го обсъждам, но мога да си позволя да го харесам. Поздрав!

Не загрубява
и деликатна си остава
някъде в мен -
отразена светлина
в слънчев ден -
душа-камбана...

заслепява ме тя
и ми е трудно да я опиша.
Деликатна душа,
отдаваща смисъл...

деликатно те наричам Електра... :)

За деликатната душа е. И си позволявам да те уверя в това.

Прегръдка вместо поздрав, Електра! :*

за душата е непряко сетивно. Понякога няма нужда да се гледа в очите, за да се Знае. Дори по-добре да се гледа със затворени очи!:)
И дори да е само част от познанието за някого, за душата му (защото винаги има още и още), със сигурност е полезно духовно и душевно упражнение:).

Но ти ме наричай, както и преди, колкото и неделикатно да е сега... да се надяваме, че ще отмине и този конфуз, както и всеки друг :)

с широко затворени очи е най-добре да се гледа, мисля си...:)
Тук не е част от познанието, а по-скоро от възхищението ми, Мей, подправено с мъъъъничко детински възторг.:)

Всичко отминава, само ние не... :))

А конфузът не е голям и ще продължи да се смалява. Още повече че днес не е вчера, когато може би щеше да е по-различно.

Ама, че ми е липсвало това "сестра ми"...

Относно конфузът.... ми негова си работа.
Днес не е вчера и за щастие, някои зли езици са се поизтъркали, колкото и да се точат за утре. А и ми е все едно, да ти призная.

вече са запълнени, сестра ми, не ги мисли... :)

Добре дошла отново, Силви!

възхищението непременно ще дойде и познанието:). А може и двете състояния да съвпаднат, не е невъзможно! :) Пожелавам ти позитивни осезания!

Добре,че деликатната душа крием под груба кожа....

в-с-я-к-а
без изключение
и даже
като акроним на нещо, което не ми се мисли
В.С.Я.К.А.
(употребата на главни букви - умишлено)
Всяка е океан от чувства, усещания, мисли,
извор на собствено знание и опит
(е, сигурно отчасти придобит)
какво пък!?
Всяка душа е космополит и същевременно би могла да стане крясък като отражение на действителността (ако влязат в прекалено... пряко противоречие...)

;;;
Д.

поздрав,
забравих да кажа...
за стиха!
На мен всичко казано за душата ми се малее, ограничава, рамкира...
(което в моето съзнание опира до етикета ЛИМИТ)

:)
ужас...

:)

благодаря ти за пожеланието! Осъзнавам го... :)

колкото и добре да е, невинаги е... :)

в изкуството всяка, всеки, всяко и всички не съществуват като понятия. Там няма и такова нещо като отражение на действителността. (Него го имаше май само в соцреализма, ама не го ли минахме вече този етап? :Р)
Единствено човекът може да бъде космополит, а за душата е отреден космосът... Има разлика, Деси. ;)
В основата на познанието стои разумът, душата остава на по-заден план. ;)
Така мисля аз. И не с душата си, казано неделикатно... :))
Не ти опонирам, макар така да изглежда. Всъщност, споделям.

и на теб, Деси! Както и на твоето съзнание... :))

Усещане за душа...светлината на изгрева я очертава в силует от връхчета на кленови листа и малко размисъл в музикален съпровод !
Поздрави и благодаря че ме изслушахте с пожелания за часове изпълнени с приятни за сърцето Ви емоции! :)

откога сме на Вие? ;)
Много ми хареса усещането ти за деликатната душа!
Поздрави и от мен... :)

Вие- това си ти и деликатната душа...а аз обикновено и сама със себе си говоря на Вие за да не обидя някоя по - чувствителна частица от нас всичките ...хм, но ти си бъди спокоен и не ме отбягвай- няма никой да те погледне с недоверие...!?
Поздрави отново!

Разбраф та ва... :))

Спокоен съм вече,
че инак бях обречен
на съмнение в това,
де разбрах го
с "Разбраф та ва!"

Днес май ми е тръгнало все накриво да разбирам правилното, с теб ми е вторият случай, а до края на деня има още бая време. ;)
И моите поздрави за теб си остават!

днес деликатността не е на мода.
Няма я много, много из народа.
Векът сега принадлежи на "АЗ-ът",
независимо какъв е багажът.
В играта "Кой е по-по-най",
деликатността комай-комай,
е нещо извънземно
или пък подземно.

Много я харесах тая деликатна душа,
погалена от ангелски пера!

Поздрави, Краси! :)

Усмивка :) за една деликатна душа:

Като смисъл столетен
ми подреждаш в нозете
тези крачки, с които вървя
към ухание в роза,
към житейската проза,
към вълшебството в тази душа,
от която не мога
да избягам, за Бога,
от която ми спира дъха.
И от мъничка песен,
през житейската есен,
в мен избухва на капки стиха.
(by wonder)

Поздрави, Попинз! :)

Нещо ми припомни, Краси, тази "Деликатна душа"...
Дали във тебе не отеква с камбана звънкият й глас?

оттука намина. :)

Как си, скъпа приятелко?

Всъщност, деликатната душа е на жената. Защото самата тя е деликатен човек. И понеже жените са около три и половина милиарда, ти за коя от всички тях питаш, Мина? ;)
А в мен отекват най-вече Преспанските камбани... :))