Няма край в Родината ми мила,
тази цигания!
От вън дърпат конците
за господството на циганите!

ЗЛАТО ИМАТ И ПАК ПРОСЯТ

"Спри ма, како!
Имам да ти кажа,
няма да те лъжа.
Много път те чака,
тежи ти на душата.
Зла магия имаш,
ще я разваля.
Дай ми сега,
някоя пара! "
С тези бисери слова,
спря ме циганка една,
на улицата през деня.
Иска да ми вземе
очилата, чантата.
Казвам и че в църква
ще се изповядам,
а тя ми нарежда
на нея да повярвам.
Уж не вярва в Бог,
пред църквата засяда
и към мойта чанта
ръцете си протяга!
Да се бия с нея,
хич не става,
интелектът мой
това не позволява.
Да крещя и викам,
пак не става.
Тя не чува!
Ни приема,
ни предава!
телефона вадя,
казвам и -
"Ще набера
166 сега! "
Бяга и кълне
и няма срам поне
от малкото цигле,
което с нея води.
Смутена , възмутена,
в църквата аз влизам
свещичка паля
и почвам да се моля.
На душата моя,
давам воля.

Дай ма како!
Дай някоя стотинка
за циганчето гладно
да му купим хляб!
Дай още!
За "миреналната "вода.
Не се скръмзи!
Ууу... каква си хубава жена!
С тез слова красиви,
спря ме циганка една
със златни пръстени,синджири
в градинката на центъра.
Няма накъде да бягам,
няма време да се стягам,
да и обяснявам,
че си имам разходи и грижи,
че за мене никой се не грижи.
Почва да кълне жестоко,
вайка се,крещи високо.
Аз се чудя накъде да бягам,
няма да и се предавам,
с едно левче се спасявам
и да мърмори я оставaм.

РОМЧЕ ДА СИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ

Ромче малко
смукало бонбонче,
но поискало да куска
мръвка за закуска!
На обяд пак мръвка -
свинско със салата.
Леля Гина вечерта
гостила го с баклава.
Дрешките от тук и там
и от контейнера голям.
Бълхите с въшките се борят
за чисто място по телцето спорят!
Злата със голямата заплата
всеки ден му давала по лев
за дъвка и за сладолед.
Цял ден тичало,
не спирало за миг,
не искало да бъде ученик -
нито войник!
Не се разделяло с касетофона
с два три GSM -ма,мобифона.
България за него проси,
за цял катун -голи,боси!
За българчетата -уви,
никой не дава пет пари!
Ромче да си в днешно време!
Българче да си е цяло бреме!

ПЪРВОКЛАСНИКЪТ ОТ МАХАЛАТА

Школският звънец удари,
всеки тича кой де свари
хубав чин да си заеме,
но на Васко не му дреме.
Единствен е от махалата
и милата му леля Злата
решила да изтрий позора
ромчето да образова.
Ето чанта с две каишки,
пълна със тетрадки, книжки,
анцунг нов със маратонки,
дъвки, пликчета с бонбонки.
Всичко купи му завчас,
Васко ще е в първи клас.
Но не иска в час да влезе,
мисли, размишлява
от кой вход да излезе.
Моли се набързо
да се прибере,
в къщи да си пусне,
на Азис парче.
Защо му е азбука?
Защо му е наука?
Азис му е адаш
и то с четвърти клас.
Звезда и той ще стане,
с мераците си Злата да остане.
Ще поплаче ден, два, три горката,
че за Васко даде своята заплата.
А ромчето неблагодарно,
ученик не ще да стане,
неграмотен иска да остане! 

А ето я истината...
имало и богати цигани,а?!
....и много по зли от българите!
Вижте къде са турили нашият ИСУС...!
О,БОЖЕ!!!