Прочетен: 25537 Коментари: 37 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2012 14:44
Христос возкресе мили приятели!
Мир и светлина в домовете и искрена и чиста любов в сърцата ви!
Тази година боядисах яйчицата като отново изпробвах естествени бои. Определено боядисването на яйцата с лукови пера е най-ефикасно. Ако се варят с луковите пера стават кафяви, а ако се киснат сварени в луковата отвара се получават оранжеви. Също интересно се получава, ако предварително са загънати в лукови пера и след това вързани с чорап. Пробвах и с цвекло, но станаха бежови. Пробвах и с кукурума, но май не се получиха. Но общо взето си е доста изморително да се сварят отварите, яйцата, да се приготвят с различни видове листенца и т.н. След опитите с натуралните бои използвах обикновени бои. Но те много цапат. Някои от тези яйца сложих и в питката и естествено боядисаха тестото...
Като преди боядисването направих малка подготовка. След работа в четвъртък минах по градските градинки и си накъсах различни тревички и листенца за украса. Така попаднах на една красива полянка с бяла булка, глухарчета и парички, която беше радост за окото. Сигурно съм била странна птица в очите на хората :).
В петък реших да правя козунаци. Но тъй като напоследък си месим предимно квасен хляб ми хрумна идеята да замеся козунаците с квас. Може би тук сбърках, защото цял ден чаках да втаса тестото и готовите козунаци, а те едва чуха. Но ги правих с мерак. И си мислех как ли са си правили козунаци в далечното минало нашите баби във времето, когато все още маята не е била така разпространена?
Козунаците не бухнаха и дори леко ги прегорих. На другия ден се бяхме разбрали с приятели да изкараме остатъка от почивните дни в едно диво и спокойно местенце в Стара планина. И бях взела от козунака и 2-та вида рула, които бях направила. И естествено, че те първо свършиха. И въпреки, че нямаха вид и не бяха мекички моите приятели много ги харесаха.
Плънката за козунака я направих от 3 различни смеси. Едната беше със стафиди, какао, захар и орехи, 2-рата – с парченца локум и орехи, а 3-тата – със сладко и орехи. Но и плънката за рулата много си я харесвам. Тя се състои от прясно мляко, захар, орехи, какао, канела. Като тази плънка я разделям на две части и правя 2 рула с различни плънки. В едното руло към сместа добавям конфитюр, а в другото руло – стафиди, напоени с коняк(ром). Отгоре поръсвам козунаците и рулата със захар, стафиди, и нарязани ядки – орехи, бадеми.
И за капак вечерта замесих една квасна великденска пита, която опекохме на следващата сутрин. Хляба също стана много вкусен.
/п.п. И в края на поста ще споделя и за хляба, който ядем напоследък. Преди около месец си направихме един експеримент. Когато си бяхме на село смелихме жито на яромелката. Пресяхме го и го смелихме отново и пак го пресяхме. Така получихме пълнозърнесто брашно. След това смелихме и царевица, и отново с 2 смилания и пресявания получихме чудесно царевично брашно без подобрители естествено. За бялото брашно все още не сме намерили мелница при която като отидем да си смелим на място брашното, но занесохме 2 чувала с жито и ни го смениха за бяло брашно. Така, че натуралните продукти за хляба са осигурени.
Тъй като за квасния хляб се изисква повече време за втасване (2-3 часа) това, което експериментираме напоследък е вечер да замеся хляба и да го оставя на студено, а сутринта докато се приготвям за работа го мятам във фурната и за около 40 минути е готов. И вместо да си правя сандвичи за работа си хапвам хрупкащо хлебче с шарена сол.
На снимката са 2 хлебчета – едното е пълнозърнесто, а другото царевично. Като царевичния хляб го замесвам с бяло и 1/3 царевично брашно. Така е за пълнозърнестия – смесвам го с бяло брашно. Но общо взето нямам мерки и всеки път е различно. Пека в тавичка поръсена с брашно. Някой път и в намазнена с олио тавичка, но кората става още по хрупкава и като изстине хляба е много твърда.
Още малко за експериментите с квасния хляб. Дадохме квас на едно наше приятелско семейство, което си поддържа кваса и си пече хляб. Жената ни даде идея, когато месим хляб да слагаме семена микс, каквито имаме подръка. Така, че след като замесим тестото добавих сусам, маково семе и белени слънчогледови семки. Получи се много добър вкус :).
А ето откъде човек може да прочете повече за този хляб:
А ето откъде човек може да прочете повече за този хляб:
http://whitepigeon.blog.bg/hobi/2011/03/26/istinskiiat-hliab-kak-da-si-napravim-hliab-s-hmel-ili-kvas-2.716671
Така, че с холям кеф си хапваме квасния хляб, който замесвам само с квас, вода, брашно и сол.
Напоследък започнах и да екперементирам да шаря и квасния хляб. Ето това се получава в крайния вариант:
Това беше отклонението, в което споделих за хляба, който обичаме да хапваме с огромно удоволствие.
И като съм започнала с рецептите нека кажа и за една пролетна зелена салата. Тя копривата вече взема да поостарява, но миналата седмица си направихме салатка от коприва. Към нея добавих натрошени орехи, краставичка, доматче, зелен лук и чесън и я овкусих с олио(зехтин) и лимон(оцет).
По желание може да се обърка и с кисело мляко. Става по вкусна.
Да ви е сладко :))) ./
Ние използвахме листа от магданоз, дамско сърце, кандилка и шушан и парчета от стари мрежести пердета(памучни или нещо подобно), които придаваха допълнителна шарения.
Благодаря за линка за хляба!
Цане, благословени да сте с Иво, с ОБИЧ и ЗДРАВЕ, ВЯРА и НАДЕЖДА!
И бъдете част от СВЕТЛИНАТА!
А къде е ракийката на тази чудесна салатка? ;-))
Ние използвахме листа от магданоз, дамско сърце, кандилка и шушан и парчета от стари мрежести пердета(памучни или нещо подобно), които придаваха допълнителна шарения.
Благодаря за линка за хляба!
Играчка си е всяко едно яйчице да го завиваш с чорап или с мрежичка (в която са стоели картофите), но стават по хубавки и раздвижени. А сещайки се за различни видове листенца на път от работа минах по градските градинки и си набрах каквито намерих. После си ги топнах в оранжевата паничка :).
А да те питам "кандилка" и "шушан" сигурно са вид цветя, че не са ми познати?
А спомена за баба грее и му става мило на човек, сещайки се и за своята баба.
Благодаря ти за коментара Дисо!
Цане, благословени да сте с Иво, с ОБИЧ и ЗДРАВЕ, ВЯРА и НАДЕЖДА!
И бъдете част от СВЕТЛИНАТА!
Благословен да е Господ Исус Христос и всички, които вярват във възкресението Христово!
А къде е ракийката на тази чудесна салатка? ;-))
Вярно е, че е трудоемък процес, но както казва и Надето месенето е вид свещенодействие, удовлетворение, дори бих казала и радост да приготвиш великденския козунак за своите близки. Така, че поздравления за съпругата ти, че е замесила сама козунаците за Великден.
А относно твоя въпрос какво да ти кажа. Салатка обичаме, но за ракийка май се сещаме рядко. Ако сме се събрали дружината и има кой да викне наздраве (а там винаги има кой) обезателно, но когато сме сами със съпруга ми само понякога ни се припива, ама рядко :).
Поздрави!
19.04.2012 19:40
Ще ми е интересно да си напишеш рецептата за козунаците. Моите не успяха да бухнат, защото ги правих с квас, а по прицип, когато правя квасния хляб тестото не бухва нагоре, а се разлива.
Питките освен това са и много вкусни :). Радвам се, за това, което споделяш!
Благодаря ти!
Винаги имаш добра добра дума, с която да прегърнеш човек, а добрата дума наистина обгръща невидимо човек, насища и доставя радост! И за твоите рецепти ми стана интересно :). Аз да не чуя нещо все ми се иска да надникна в него :). Седмицата преди Великден си ходихме на село и си набрах много коприва, а и лопош също. Освен салатата, за която споменах по горе си направих и каша от коприва с орехи и зелена супа от лопуш. Много обичам зеленийка, ама май си ям самичка. И копривник направих, ама баничката я разделих на 2 и едната половинка беше без коприва :).
А реших да споделя, макар и сравнително късно, защото с желание съм ги правила всичките тези неща.
Бъди благословена във всички твои дела и все така щедра!
Тази година и ние си направихме домашен козунак за първи път и стана хубав. Със сигурност ще пробвам да направя пак. И питки много обичам да меся, а вашите много ми харесват, чудесни са :).
Винаги имаш добра добра дума, с която да прегърнеш човек, а добрата дума наистина обгръща невидимо човек, насища и доставя радост! И за твоите рецепти ми стана интересно :). Аз да не чуя нещо все ми се иска да надникна в него :). Седмицата преди Великден си ходихме на село и си набрах много коприва, а и лопош също. Освен салатата, за която споменах по горе си направих и каша от коприва с орехи и зелена супа от лопуш. Много обичам зеленийка, ама май си ям самичка. И копривник направих, ама баничката я разделих на 2 и едната половинка беше без коприва :).
А реших да споделя, макар и сравнително късно, защото с желание съм ги правила всичките тези неща.
Бъди благословена във всички твои дела и все така щедра!
:) Аз ти благодаря, Звездичке! Хлябовете ти са като обредни!:) Това други хора вкъщи го умеят. Лопош, лапад ли е? При нас лапад има по-късно. Нали е високо и е студено още.:) Хубаво е да си споделяме рецепти. Но аз не съм такъв майстор по месенето като теб.:) Виж баничката - с лапад, със спанак, с кисело зеле, но с копривка не съм пробвала. По красота този постинг ми напомня мартеничките, които беше изплела!:) Така грее. Радостна вечер и до скоро!:)
И друго - на това бяло цветенце - "булка", ние казваме "конски зъб", което винаги ме е възмущавало!? Доживях, да чуя истинското му име! Благодаря ти!:)
http://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B0&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a
А шушанът е плевел и полезна храна - като лапада и глухарчето, например:
http://www.google.bg/search?q=%D1%88%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a
здраве и благополучие!
19.04.2012 22:08
пъти Великден.Далеч сме от Родината, но спазихме традициите.Месихме козунаци и т.н. .Поздрави и Бог да е с вас!
Тази година и ние си направихме домашен козунак за първи път и стана хубав. Със сигурност ще пробвам да направя пак. И питки много обичам да меся, а вашите много ми харесват, чудесни са :).
Радвам се, че има хора, които продължават традициите :).
Всичко добро и за теб и семейството ти!
А лопуша мисля, че е лапад. При нас вече го има.
А цветето така го помня от детството си още "бяла булка" :).
http://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B0&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a
А шушанът е плевел и полезна храна - като лапада и глухарчето, например:
http://www.google.bg/search?q=%D1%88%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a
Кошнички имам и в моя двор, но по това време на годината само листата са се раззеленили :). А за шушана прочетох, че имал отровен двойник "БУЧИНИШ", който ние много често ме срещали по пътищата и ни е правил впечатление по миризмата, а също става и много голямо - колкото човешки ръст че и горница. Съпруга ми много обича луканки и суджуци, ама от онези побелелите и миризмата на това храстче му е напомняла за миризмата на суджуците :). Така научих нещо ново.
здраве и благополучие!
Здраве, щастие, радост и много любов в дома ти!
пъти Великден.Далеч сме от Родината, но спазихме традициите.Месихме козунаци и т.н. .Поздрави и Бог да е с вас!
Забелязала съм, че голяма част от хората, които са далеч от родината обичат и спазват традициите, но си трябва и закваска - човек да е видял, да е обикнал и да е научен или най-малкото да търси да възражда, да се завръща в бащиното огнище и да поддържа жив този огън, който често пъти няма материален израз! Поздравявам ви, че пазите традициите и Бог да ви пази!
Тъкмо се зачудих къде е това нависоко, но не посмях да попитам , защото те свързвам със София. А сега виждам и друго. Невероятно селце, пазещо българския дух и занаяти и фолклорната песен! Какви фестивали стават там на поляните на Войводенец, чакаме 2015 г. :))).
Лободата не знам какво точно е.
Хубав ден ти желая и пролетно настроение, въпреки студената пролет!
Благодаря shining!
Бях понастинала малко след празниците, че ме заваля дъжд снимайки една дъга и не се преоблякох, а реших, че ще изсъхна на огнището, но сбърках. Но човек така се научава. А и хремата отмина :).
Поздрави!
Тъкмо се зачудих къде е това нависоко, но не посмях да попитам , защото те свързвам със София. А сега виждам и друго. Невероятно селце, пазещо българския дух и занаяти и фолклорната песен! Какви фестивали стават там на поляните на Войводенец, чакаме 2015 г. :))).
Лободата не знам какво точно е.
Хубав ден ти желая и пролетно настроение, въпреки студената пролет!
Цани, Копривщица винаги е била град-република, дори в пределите на Отомания се е ползвала със специален статут и църквите по време на турското робство са строени високо над земята.:)
(Бооже, как реагирам!? - извинявай! - май наистина съм копривщенка - докачвам се на "селце" - голяма веселба!:)))) Цани, разбира се, че Копривщица е мъничка. И разбира се, че когато пише Кървавото писмо, Каблешков изрича:" Сега, когато ви пиша,... тук, в село..." - :) перефразирам... Не ме свързвай със София. :))) Физически - да, цял живот съм тук, от 2 годишно, но съм копривщенка и по баща, и по майка - само баба ми, Надежда, попадията е тракийка. От Малък Чардак. Но нея не я помня - умира 40 годишна.
А вие, приключенци такива, да ми дойдете на гости в селото на Каблешков!:)))
А сега за лободата - тя е красива със зелени накъдрени листенца и става чудесна супа от нея. Има я почти целогодишно, но трябва да се науча да снимам и да качвам снимки тук.:) Става даже за шарене на яйца. Другото, за което не ми идваше името е щир. Той също е зеленинка и е много полезен. И вкусен - за супички. До скоро и ти благодаря за светлината на Звездичката! Истинска Звездичка си!:) Поздрави на Русе - града на великия Канети!
Прекалено много коментирам, но постингът ти наистина е вдъхновяващ.
За неточното и нескопосано цитиране на Каблешкова. Ето го Кървавото писмо:
Ето неговото съдържание, според Захари Стоянов:
"Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.
Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.
Н. Караджов"
Благодаря ти и за писмото на Каблешков. Не бях го чела.
А Русе в момента така се е разхубавил. Сега цъфтят едни розови дървета и храсти и целия град е цветен, а за градинките пред общината,пред паметника Альоша и вазата и в района на библиотеката нямам думи. Много са красиви :).
Как ми се иска да те прегърна Руми! Толкова мило ми стана от твоя коментар и въпреки, че рядко се чуваме дали тук или във фейса те чувствам близка! Странна работа са думите, за които няма преграда, път, разстояние и които идват и прегръщат! Те думите могат да бъдат и жест, и възприятие, и спомен, важното е да казват съкровенни неща и да докосват!
Надявам се да сте добре и малката да е здравичка, да се радвате взаимно и най-вече да грее любовта в сърцата ви!
Поздрави от слънчева и зелена България, въпреки, че тук дъжда и студа не ни отминава!
20.04.2012 20:06
Отговор на въпроса си можеш да намериш на следния линк:
http://whitepigeon.blog.bg/hobi/2011/03/26/istinskiiat-hliab-kak-da-si-napravim-hliab-s-hmel-ili-kvas-2.716671
За боядисване на яйца може да се използва кукуряк това навремето съм го виждал от баба ми получава се жълт оттенък. А пък за украса на яйцата е хубаво и четирилистна детелина стига да я намериш :)))
А за козунаците използвай мая за хляб за да бухнат а кваса за питки или домашен хляб не и за козунаци :)
Тази рецепта за козунак не е лоша http://gotvarstvo.georgievi.net/a/recepta_kozunak
Поздрави и хубава вечер!
Копривата ме влече от известно време (ама предпазливо;) и като видях салатата реших, че ще бера вече;)
За боядисване на яйца може да се използва кукуряк това навремето съм го виждал от баба ми получава се жълт оттенък. А пък за украса на яйцата е хубаво и четирилистна детелина стига да я намериш :)))
А за козунаците използвай мая за хляб за да бухнат а кваса за питки или домашен хляб не и за козунаци :)
Тази рецепта за козунак не е лоша http://gotvarstvo.georgievi.net/a/recepta_kozunak
Поздрави и хубава вечер!
Аз специално съм от ВеликоТърновско и там викаме лопуш, а за Русенско не съм много сигурна как точно :). А копривата я брах с найлонова торбичка.
Това за кукуряка не бях го чувала. Благодаря, че сподели спомените си!
За козунакът с квас ми беше интересно да опититам. Но следващия път козунаците с мая :).
Алекс благодаря за коментара!
Поздрави!
Копривата ме влече от известно време (ама предпазливо;) и като видях салатата реших, че ще бера вече;)
Козунаците и рулата си ги хапвахме на едно чудно зелено място на домашен огън :). И първо те свършиха.
А коприва и на мен ми се е дояло отново, но не сме си ходили на село, а в града не знам от къде точно да си набера. Много ги обичам тези зелени супички.
Поздрави!