Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2011 21:33 - Обредния хляб – свещенния хляб на българина – част 2
Автор: zvezdichka Категория: Хоби   
Прочетен: 36714 Коментари: 36 Гласове:
26



В днешно време хляба се прави основно с мая. Но в близкото минало маята не е била позната на нашите деди. Основната съставка, която се прибавя към брашното е квасът. Именно кваса, поради свойството да увеличава своя обем, осигурявал набъбването и втасването на хляба. Естествено хлябовете, които са се замествали са били или с квас и са се наричали квасници, квасен, кисел, или без квас. Безквасните хлябове (пита, турта, погача, глух хляб, суха пита, блага пита) са се замесвали с пшеничено, ръжено или царевично брашно, вода и сол. Изпичали са се върху жарава, пепел или в подница (глинен плитък съд с глинен или железен похлупак - връшник). Безквасния хляб не се реже с нож, а се чупи. За да се приготви, е нужно малко време и не голямо умение, но се яде топъл, насища повече и затова замества много други ястия.   Хлябът, приготвен с квас, има по-голямо значение от безквасния както във всекидневието, така и в обичайно-обредната система. Той изисква повече време и предполага по-голямо умение и опит. Хлябът е синонимичен на душата, на живота, а неговото качество се определя от кваса. Такава му е закваската, се казва и в преносен смисъл за човек, за неговия характер. "Комуто квасът е по-голям, хлябът му по-скоро кисне". Квасът може да се приготви основно по два начина. Единият е замесването на чисто брашно, сол и вода до гъста каша, които се забъркват и оставят да втасат за един-два дни в гърне. Много често след месенето се оставя тесто, което се прави на питка, покрива се с брашно и се използува като квас за следващото месене. Друг начин за приготвяне на квас е с помощта на отвара. Тя се приготвя като се сварява чай от шушулките от хмела и с пшеничното брашно се забърква каша, по-гъста от боза като за палачинки. Към сместа може да се сложи и стар квас и впоследствие от тестото се правят малки питки, които се изсушават на тъмно или на открито, но не и на течение (за да не вземат силата на кваса) и не на пряка слънчева светлина. После се съхраняват в конопени торбички или в цедилки. Когато се замесват хлябовете, най-напред с топла вода се попарва брашното, в което, след като изстине, се слага квасът. Оставят го отново да втаса - шупне. Отсява се пшенично брашно в нощвите и там се слага шупналият квас. Замесва се тесто с хладка вода - ако водата е студена, може да изстуди кваса, а ако е гореща - да го попари. Омесеното тесто се завива с месал и остава да втаса. Ваззимането на хляба става на дъска с преградки за всяко хлебче (самунче). Втасалият хляб се пече в подница, пещ или фурна, откъдето и названието за хляб, два пъти втасал и увеличил обема си - квасник, пещник, фурник, а за хляб един път втасал - ляп, постоялник. Именно с кваса е свързана и част от обредността и символиката, оказващи влияние върху хляба. Квас не се подменя безразборно, а в строго определени случаи – например на Велики Четвъртък, преди Гергьовден или по време на сватба. Ако се подменя в други дни, то самият хляб няма да бъде хубав, а в семейството няма да има щастие и благополучие. Интересен е обичая “пазене на квас”, който Д.Маринов е записал в някои села в близост до с.Табачка – Русенско. Този обичай е имал магьоснически характер и затова се е преследвал от свещениците. Поради този факт е бил ревностно пазен и се е криел от жените, които са участвали в обряда. Изпълнявал се е 12 дни, започвайки от вечерта на Игнажден (19 декември) до Нова година, като моми, булки и жени се събират в една къща и започват да играят хоро в стаята около нощвите. В това време 2 моми, обърнати с гръб към нощвите замесват квас. Когато започват да замесват кваса възрастни жени, под чието ръководство се върши всичко това поставят в квас стрити на прах различни, лековити билки. Тоя квас го увиват и го поставят в единия ъгъл на стаята и една жена стои край него будна цяла нощ и го варди, а останалите играят хоро. На другата вечер се занася в друга къща и отново се пази по същия начин. Това се повтаря 12 нощи, като обредното, тайнствено хоро се играя само три пъти – срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васил. На Васил или Сурваки рано сутринта всички моми, булки и жени, участвали в пазенето на кваса се събират в къщата, където е стигнало тестото срещу Васил, старите жени разкъсват тестото на толкова парчета, колкото жени са участвали в обряда и си го раздават. На други жени не дават от тестото. Този квас, изсъхнал на вятъра се пази като драгоценност, защото с него може да се лекува всякаква болест, той гони от къщата всякаква лошавина, всеки зъл дух и запазва къщата и домашните от магии.   Квасът е символ на благополучие. Вярва се, че ако някой го открадне, нещастие ще сполети дома. Затова съществуват много забрани: квас в неделя не се докосва, не се дава в заем след залез, квас не се взема от къща с болен от шарка, с току-що родило се дете или доведена булка. Ако квасът се развали, взема се нов назаем. Според някои вярвания квасът се разваля, ако в къщи има родилка, затова до 40-ия ден за всяко месене се взема от друга къща. Също така съществува и поверието, че не е хубаво квасът да преспи в къща с мъртвец. Затова, като умре човек или на година от смъртта квасът се подменя, като се взема от друго място. От първото замесено тесто при погребение квас не се оставя или се оставя, но само за приготвяне на хлябовете за помените. Обредното приготвяне на нов или млад квас е съсредоточено около новогодишния календарен цикъл (Игнажден - Коледа - Нова година), на пролетно-летния (Великден - Гергьовден) и в началото на сватбата. С обредното приготвяне на кваса се поставя началото на нов календарен (слънчев и стопански) цикъл, както и нов живот на личността и ново семейство. Сватбата започва със замесването на квас за сватбените хлябове. При ритуалното приготвяне на квас за сватбените хлябове се търси ритуалната чистота и плодородието, като акцента е поставен върху плодовитостта. В някои райони на България използват сладка вода – елемент типичен за сватбите, символизиращ щастието и разбирателството на младоженците. Изискването част от обредните предмети да са нови е свързано не само с ритуалната чистота, а подчертава и символиката на новия живот на младоженците, началото на новото семейство. Самият факт, че за сватбата се приготвя специален квас, а не се използува всекидневният, насочва към символиката на началото.   За изясняване семантиката на кваса от значение са различните му названия. Думата вкисна освен значение на подквася означава и развалям (вкиснат-развален), трансформация на кашата от водата и брашното. Квасът е резултат от трансформацията на суровото в друго сурово, което е характерно за процесите на ферментация. Думите квас, квасник, квасечник съдържат глагола квася в значение на мокря. Глаголът кисна, в смисъл на втасвам, има значение и на “стоя във вода”. Влагата, водата на семантично равнище отличава хляба с квас от хляба без квас, особено добре отразено и в названието за безквасен хляб - суха пита. Във фразеологизма хващане на нов квас, “приготвяне на квас”, се съдържа идеята за трансформацията от едно в друго състояние като неуловимо свръхестествено действие, т.е. обредното приготвяне на кваса може да се тълкува и като аналог на първотворението. Извършва се в критични преходни космически ситуации, от безформено и хаотично състояние към ред. Водата, мълчана, неначената, наливана след залез, съответствува на първичните води. Брашното, обредните лица и вещи трябва да са ритуално чисти, което да съответствува на предначалното състояние на света. Квасът носи белезите на живо същество: той расте, остарява, затова трябва да се подмлади, т.е. поднови. Той дава силата на хляба да стои мощен, т.е. мек; замесва се в мълчание, внимава се да не се изстуди или изгори. Тези качества квасът предава и на хляба. Магическите свойства, които се приписват на кваса и хляба, произтичат и от факта, че те са постижение на човешката култура. Квасеният хляб се украсява (докато пресният се маже с мед), като върху него се моделира желаното изобилие, плодородие и благополучие, а семантиката на изобразяването се подсилва и от способността му да увеличава размерите си.   Хлябът без квас осъществява връзката между два свята: между тук и там; сега и после; преди и сега. В мирогледната основа на тези обичаи е залегнала представата, че хлябът е душа, а душата е пара. Затова и топлият хляб се нарича душица. Не се реже или боде, за "да не се мушат душите". Това е намерило място в обичаите при погребение. Веднага след като почине човек, се меси пита пътнина, с която го изпращат на оня свят ("да му е пътнина на душата"). Вярва се, че щом още топла питата се разчупи и изяде, душата окончателно напуска жилището. Споменава се обичаят да се меси хляб още преди настъпването на смъртта, в краката на умиращия, за да може с горещата пара "душата да излезе".     И в заключение на темата мога да обощя, че: - Обредният хляб е посвещение. Да посветиш времето си, за да го замесиш, да приготвиш кваса, да втаса, да го нашариш и опечеш. - Обредният хляб е болка – болката на раждането, на труда и усилията, които влага домакинята, за да го замеси. Интересно, че на копски „меся” означава раждам. - Обредния хляб е и радост. Радостта от вкусване на ароматно-разнасящата се миризма на прясно опечен хляб, който неуморните ръце на жената е замесила като жертва пред Бога.  - Обредния хляб е молба. Чрез направата на шарките и орнаментите, българката образно е изразявала своето желание за сбъдване и благословение. Върху новогодишната пита е “записано” всичко, за което се молят стопаните на дома. Кръгла, изпъстрена с образи, тя поразително напомня оброчните тракийски плочки. Сякаш в началото на Новата година семейството подновява заветните си отношения с Бог. Неслучайно тази пита се нарича “Боговица”. Когато се разчупи питката на Бъдни вечер първото парче от Боговицата се оставя за Христос или за света Богородица, а второто за дома. Това отново говори за причастност посредством този хляб на дома и Неговия Бог. Коледните песни са именно покани да дойде „млада Бога” да се храни на трапезата със домашните. - Обредният хляб е слово. Много често орнаментите, с които е нашарен обредния хляб са израз на вътрешни преживявания и състояния, символи, с които майсторката е искала да изрази в дълбочина своето желание за благословение. - Обредния хляб е жертва – израз на безкръвната жертва, която принасяме на Бога, за да бъдат чути нашите прошения и моления. - Обредния хляб е магия. Магия е самия момент на трансформация, в който от брашното и водата се ражда тестото, което втасва и става хляб. - Обредния хляб е живот. За вярващия човек обредния хляб е специален. След Христовото Възкресение, хлябът изпълнява символното си значение като плът Христова. Сам Христос е казал: "Аз съм хляба на Живота!" и той определя себе си като ”живия хляб, слязъл от небето, който яде от този хляб, ще живее во веки, а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” Евангелие от Йоан 6:51. И както човек храни тялото си, така има нужда да храни и душата си. И приемайки от Хляба на Живота, вземайки участие в святото тайнство Евхаристия човек придобива друго естество в себе си – Божественото, което е най-висшия дар, даден на човеците. Защото човек е създаден по Божи образ и подобие. И именно приемайки от пасхата, която Христос е заръчал на своите ученици да вземат за негово възпоминание, човек приема магичното в себе си – Христовото плът и Христовата кръв, които освещават човешкото естество и дават сила на човек да живее живот според Божиите наредби и повеления.

Ще завърша с думите на Ася Василева, които и аз чувствам по същия начин: “И все пак смятам, че „магията” на  хляба е още силна. И всяка жена трябва поне веднъж в годината да омеси със собствените си ръце хляб. Да го закваси и ориса с цялата си любов. После да причасти всичките си домашни и да ги привърже един към друг – да станат един хляб. Да остави едно парче за Христос или Богородица и да се помоли за закрила. Това образно послание непременно ще стигне където трябва. А жената ще може пак да се нарече „хранителка на семейното огнище” и продължителка на рода!”       И накрая ще изброя кои източници съм използвала, за да напиша този труд, това мое изследване за обредните хлябове. 1. Димитър Маринов – Избрани произведения том I, “Народна вяра и религиозни обичаи” 2. Станка Янева – “Български обредни хлябове” 3. доц. д-р Людмила П. Китипова-Попова - “Когато хлябът се целувал и благославял” - (по материали на Петко Китипов) 4. Иваничка Герогиева – “ХЛЯБЪТ НА БЪЛГАРИНА: ХЛЯБ БЕЗ КВАС, ХЛЯБ С КВАС”, "Никой не е по- голям от хляба" 5. в-к Лечител, бр.51 – “Коледните питки според традицията” 6. Анита Комитска – “Коледа.Обредни хлябове”  7. Ангел Гоев – “Хлябът и трапезата като табу”   8. Ася Василева – “Хлябът на живота”

Ето и останалата част от моите хлябове:

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image



image

image

image
image
image



Гласувай:
26



1. edinman - Докато четях
12.06.2011 22:01
около мен се завъртяха много детски,мили спомени!Даже благоуханието на прясно изпечен хляб,на току-що избито масло и на вкусно домашно сирене се появи!
Благодаря ти и за многото нови неща,които научих за обредите и различните начини
за приготовление на хляба!
цитирай
2. zvezdichka - Много са хубави
12.06.2011 22:23
тези спомени :). Благодаря, че ги сподели!
А наистина се постарах и стана огромно за четене, но тук съм събрала от трудовете на много хора, които са изследвали въпроса за обредните хлябове и на които съм много благодарна!
цитирай
3. yuliya2006 - ПРИНТИРАХ СИ ГИ НА ЦВЕТНО. . ДА СИ ГИ ...
12.06.2011 23:35
ПРИНТИРАХ СИ ГИ НА ЦВЕТНО..ДА СИ ГИ ИМАМ..НЕВЕРОЯТНИ СА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
4. zvezdichka - :)))
12.06.2011 23:39
Ти си голяма ентусиаска :). Радвам се, че ти харесват Джули!
Благодаря ти!
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Голяма майсторка си, няма да ми о...
13.06.2011 15:45
Голяма майсторка си, няма да ми омръзне да те хваля. Поздрави от малкия ми син Додо, много хареса погачите. Най-полезен е хляба с квас, направен с хмел.
цитирай
6. ckarlet - Прочетох с удоволствие, Звезди...
13.06.2011 19:14
Прочетох с удоволствие, Звездичка!
Погачите на снимките са страшно съблазнителни и красиви.
Поздрави!
цитирай
7. valdesaar - Добри снимки. Харесах с камината. ...
13.06.2011 20:47
Добри снимки. Харесах с камината. Бравос!
цитирай
8. nadagr - Великолепие...
13.06.2011 22:58
Великолепие от текст, снимки и в съчетанието от двете - една майсторски заквасена, замесена и изпечена тема.
Моите поздравления!
цитирай
9. moreto66 - Това, което си споделила с нас, е прекрасно и много ценно!
14.06.2011 12:14
Това, което си споделила с нас, е прекрасно и много ценно!
Благодаря и поздрави!
цитирай
10. magnoliya - Интересно . . .
14.06.2011 13:21
Интересни подробности за обредните хлябове, браво!
Доста си се постарала, всичко показано тук е на ниво!
цитирай
11. zvezdichka - Благодаря Невенче!
14.06.2011 18:31
Около всеки има някаква област, в която човърка и се усъвършенства :). И така един с едно, друг с друго и можем да си бъдем полезни едни на други.

kasnaprolet9999 написа:
Голяма майсторка си, няма да ми омръзне да те хваля. Поздрави от малкия ми син Додо, много хареса погачите. Най-полезен е хляба с квас, направен с хмел.


Поздрави за теб и за сина ти! А на хляба с хмел съпруга ми е специалист. Само, че аз установих, че квасния хляб много по трудно се поддава на шарки. Някои ми се получиха, други - не.
цитирай
12. zvezdichka - Благодаря ти Скарлет!
14.06.2011 18:35
Погачите и в действителност са вкусни :), а аз съм доволна от резултата.

ckarlet написа:
Прочетох с удоволствие, Звездичка!
Погачите на снимките са страшно съблазнителни и красиви.
Поздрави!


Поздрави!
цитирай
13. zvezdichka - Ами размазаните
14.06.2011 18:37
гледам да ги трия, за да не ми се пълни компа излишно. Радвам се, че ти харесаха valdesaar :).

написа:
Добри снимки. Харесах с камината. Бравос!


Поздрав!
цитирай
14. zvezdichka - Благодаря ти Наде!
14.06.2011 18:41
Вложих доста усилия, не само в правенето на питите, защото от едно определено време месенето не се свързава с усилие, а други неща са по-силни. Но вложих усилие в това да потърся информация, да прочета различни източници и накрая да ги сглобя в една тема. Получи се дълга, но няма как иначе.

nadagr написа:
Великолепие от текст, снимки и в съчетанието от двете - една майсторски заквасена, замесена и изпечена тема.
Моите поздравления!


Поздрави!
цитирай
15. zvezdichka - Благодаря ти moreto66!
14.06.2011 18:43
Да и за мен е ценно и затова проучвайки темата реших и да я споделя с вас, макар, че нямам много време да ви посещавам напоследък...

moreto66 написа:
Това, което си споделила с нас, е прекрасно и много ценно!
Благодаря и поздрави!


Поздрави и слънчеви дни!
цитирай
16. zvezdichka - Така е Магнолия и
14.06.2011 18:49
ти благодаря, че оценяваш усилията ми! Радвам се, че ти харесаха и хлябовете ми :).

magnoliya написа:
Интересни подробности за обредните хлябове, браво!
Доста си се постарала, всичко показано тук е на ниво!


Поздрави!
цитирай
17. pevetsa - Мммммммммм, вкусно изглеждат Ц...
15.06.2011 18:54
Мммммммммм, вкусно изглеждат Цане, невероятни, превъзходни шедьоври ;-)
цитирай
18. martiniki - Да,
16.06.2011 08:48
силна е магията на хляба - любов:)

Като всяко нещо в което човек се "влага", както ти в това изследване.

Браво
цитирай
19. mileidi46 - Straxoten posting,mila..
17.06.2011 12:25
Otdavna ne sum pose6tavala tvoqta virtualna ku6ti4ka,za koeto sujalqvam!!
Tuk vinagi ima kakvo da nau4a...
A xlqbovete..prosto sa unikalni!!
Pregrudki za vas ot Bologna!!
цитирай
20. zvezdichka - Благодаря ти Алекс!
17.06.2011 14:23
Вкусни са, но да ти призная Ивовите квасни хлебчета са още по вкусни. Просто различни са вкусовете и докато питките са по-меки и пухкави, квасния хляб е по-плътен, но с много вкусна препечена коричка и с малко човек се нахранва.

pevetsa написа:
Мммммммммм, вкусно изглеждат Цане, невероятни, превъзходни шедьоври ;-)

цитирай
21. zvezdichka - Благодаря ти Доре!
17.06.2011 14:25
Защото твоите думи са пълни със живот! И си права, че влагам себе си в това и го обичам :).

martiniki написа:
силна е магията на хляба - любов:)

Като всяко нещо в което човек се "влага", както ти в това изследване.

Браво


Поздрави!
цитирай
22. zvezdichka - Здравей Милейди!
17.06.2011 14:29
Аз също много рядко влизам в блога, защото други неща, които взеха да ми стават любими изместиха това място. Но не спирам да публикувам това, което съм изследвала и ми е интересно или за което ми е останало време да го сглобя като информация.
Благодаря ти!

mileidi46 написа:
Otdavna ne sum pose6tavala tvoqta virtualna ku6ti4ka,za koeto sujalqvam!!
Tuk vinagi ima kakvo da nau4a...
A xlqbovete..prosto sa unikalni!!
Pregrudki za vas ot Bologna!!


Прегръдка и от мен мила!
цитирай
23. georgibogdanow - Звездичка,
21.06.2011 21:21
Ако трябва да се храня с хляб като твоя - съзирам реална опасност да остана гладен. Толкова е красив и вълнуващ на вид, че не бих посмял да го разчупя:). Това си е истинско произведение на изкуството! Поздрави :)
цитирай
24. zvezdichka - Благодаря ти Георги!
23.06.2011 21:09
А хляба е направен затова, за да се похапне с приятели! Просто човек му дава облик и влага частичка от себе си в него :).
цитирай
25. sande - Поздравления, Звездичке! Направила си нещо, по- вкусно, по-ценно и по-интересно от самия Блог.бг
28.06.2011 17:06
Хлябът наш насъщен. Синоним на родния дом, на уханието му, на селския труд, на майките ни, които го замесваха, на фурната в двора ...

Мили на сърцето спомени от едно отминало време.
цитирай
26. zvezdichka - Благодаря ти Сашо!
07.07.2011 13:59
Напоследък много рядко влизам тук...
цитирай
27. emotion3 - много добра тема, не съм се замислял ...
17.07.2011 11:50
много добра тема, не съм се замислял за обредния хляб, камо ли да подготв материали за него, браво за идеята :)
цитирай
28. priqtel12 - Да, магия има в приготвянето на хляба.....
18.07.2011 15:46
магия има и в този твой постинг.
Поздрави!
цитирай
29. zvezdichka - Благодаря Емо!
29.07.2011 12:09
Когато даденото нещо не е развълнувало човек няма как да знае за него или да се интересува :). Така, че всяко нещо идва на времето си.
цитирай
30. zvezdichka - Благодаря ти Иве!
29.07.2011 12:11
:))) А хубавото е да осъзнаваме това и все по често да замесваме хляб с ръцете си!
цитирай
31. vedrina - !!!
28.08.2011 09:27
"Никой не е по-голям от хляба"
Хлябът съпровожда целия жизнен път на човека: от раждането до неговата смърт, в делник и празник, в радост и скръб. Хлябът е дар, хлябът е молба, хлябът е жертва, хлябът е магия, хлябът е живот.

цитирай
32. nikikm - Звездичке,
30.11.2011 20:57
ако знаеш,колко време търся рецепта за мая от хмел,даже съм си изсушил,но хората са забравили майсториите на бабите си.Добре,че Спароток ме насочи насам.Благодаря ти и да си жива и здрава,че опазваш народното наследство!
Но,искам да те питам,защото заквасването тук,като рецепта не е много ясно.Първо-с топла вода не се попарва?Второ,"квасът се слага" или замесва с тестото?Колко време стои и т.н..Аз от години си меся и ям безквасен,че обикновеният хляб е отровен.Затова живо се интересувам!Пак ти благодаря и да си жива и здрава,радвам ти се!Пък и име си си избрала-Българско!!!
цитирай
33. zvezdichka - Благодаря ти vedrina!
03.12.2011 13:57
Че прочете и разбираш каква е истинската стойност на хляба!

vedrina написа:
"Никой не е по-голям от хляба"
Хлябът съпровожда целия жизнен път на човека: от раждането до неговата смърт, в делник и празник, в радост и скръб. Хлябът е дар, хлябът е молба, хлябът е жертва, хлябът е магия, хлябът е живот.


цитирай
34. zvezdichka - Здравей nikikm!
03.12.2011 14:05
Много си прав, че хората са позабравили. Ние се интересувахме и по специално съпруга ми прояви жив интерес към квасния хляб. Питали сме и много стари хора, но повечето са ни отговаряли, че майките им са правили, но те не правят. И така в продължение на една година правеше опити в къщи и експерементираше да прави хляб от хмел. В крайна сметка намери рецептата :) и я сподели в блога си. Давам ти линк към темата:
http://whitepigeon.blog.bg/hobi/2011/03/26/istinskiiat-hliab-kak-da-si-napravim-hliab-s-hmel-ili-kvas-2.716671
А аз повече ми беше интересно да изследвам въпроса за обредните хлябове от различни източници, които съм намерила в нета и библиотеката. Та моите питки повечето са с мая, но прочети споделеното от whitepigeon и може да споделиш и с него опита си!

написа:
ако знаеш,колко време търся рецепта за мая от хмел,даже съм си изсушил,но хората са забравили майсториите на бабите си.Добре,че Спароток ме насочи насам.Благодаря ти и да си жива и здрава,че опазваш народното наследство!
Но,искам да те питам,защото заквасването тук,като рецепта не е много ясно.Първо-с топла вода не се попарва?Второ,"квасът се слага" или замесва с тестото?Колко време стои и т.н..Аз от години си меся и ям безквасен,че обикновеният хляб е отровен.Затова живо се интересувам!Пак ти благодаря и да си жива и здрава,радвам ти се!Пък и име си си избрала-Българско!!!


Благодаря ти!
цитирай
35. анонимен - Тя е вечна.
28.09.2012 23:20
Стремежът на тези хора никога не угасва. Само стремеж няма да оправи нещата ,трябва и да му дойде времето.
Тази програма принуждава към грешност .681 е дата на промени.Истинската дата се крие в мрака на отминали векове.
цитирай
36. zvezdichka - Здравей Анонимен 35!
29.09.2012 10:15
анонимен написа:
Тя е вечна.
Стремежът на тези хора никога не угасва. Само стремеж няма да оправи нещата ,трябва и да му дойде времето.
Тази програма принуждава към грешност .681 е дата на промени.Истинската дата се крие в мрака на отминали векове.


Не ми е много ясен коментарът ти за кого точно се отнася. Явно не е във връзка с моята тема за обредните хлябове?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5815963
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031