Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02 01:06 - Зимното преминаване през Троянският проход в 1878 година
Автор: zvezdichka Категория: История   
Прочетен: 9130 Коментари: 7 Гласове:
16

Последна промяна: 04.02 06:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

/п.с. След като прочетох тази сатия, написана от Мария Иконописова във сп. Антени бр.44/1979 г. имах желание да я споделя, заради героизма и саможертвата на братята руси, по време на руско-турската освободителна война, заради слабо познатите ни пълководци и забравените имена. Човек има нужда да си спомня, да се насърчава от подвига на другите. Не я намерих в нета, но се постарах да я постна. Не съм запалена планинарка, но съм осъществявала някои преходи през планината с раница на гръб в лятно и есенно хубаво време и знам, че си е усилие да се изкачват стръмнини и възвишения. А представете си такъв преход в суровата зима, като вместо раница на гръб, човек трябва да качва тежки оръдия, коне, оборудвания… Разказът е дълъг, но който има желание ще го прочете./


"Мария Иконописова - Битката за прохода

 

Зимното преминаване през Троянският проход в 1878 година

 

Преминаването на руските армии по време на Освободителната война 1877—1878 г. през четвъртия, Троянски проход, както и през останалите, става възможно благодарение на руската войнска храброст и на всестранната помощ на българите.

Когато обсадната тактика на генерал Тотлебен обещава сигурен успех над Плевен, в руската главна квартира през септември 1877 г. е изработен план за преминаването на армията през Балкана. В с. Бохот, Плевенско, на генерал-лейтенант Павел Петровия Карцов (1821—1892) възлагат да започне подготовка за преминаване през Троянския балкан.

image

Всекидневните наблюдения на казашки части и българи под командуването на полковник Сухомлинов дават тревожни заключения: проходът е зает от турски укрепления; артилерията не може да премине през тесните и криви пътеки; пехотата може да загине в непристъпните дебри; височината на прохода е 2200 метра, като билото е без растителност и през зимните дни се навява от преспи; бурите горе са крайно опасни.

Зиме Троянският проход е наистина непроходим. Турци в района не сe срещат, но и българите ca напуснали опожарените селища — Троян, с. Шипково, Успенския манастир. Бродят само български чети.

Генерал Карцов още веднъж препрочита писаното от германския ген. Молтке: „Онзи генерал, който смята да премине през Троянския проход, предварително заслужава име на безразсъден, защото са достатъчни два батальо на, за да се задържи настъплението на цял корпус“.

От картата се вижда, че от всички други проходи Троянският е най-високият. Местните жители наричат най-стръмната му част „Дери магаре“ — „магарешка смърт“. През всички предишни войни, руските армии са заобикаляли тази част на планината, считана за недостъпна опора на турците. Преди нашата ера траките са го преминавали, сам Александър Македонски е водил армиите тук, преди римският император Траян да го превърне в първостепенна пътна артерия, която носи и неговото име „Виа Траяна“. Но както съобщава Симотака в своята „История“: „ромейските войски и много животни са загивали от голям студ и от ветровете, връхлетяващи зиме свирепо и хапливо“.

Запознат с всичко това генерал Карцов изпраща до началника (на генералния щаб. Непокойчицки следното писмо: „Простете, че изказвам противно на Вас; мнение, но не мога да подхвърля поверените ми войски на гибел в непристъпните задоблачни планини и дебри“.

На 9. XII. 1877Г: година Карцов отива в главната квартира в с. Бохот, за да получи последните указания за преминаването през Русалийския или през Троянския проход. „Смущаваше ме — пише по-късно в книгата си „Из миналото“ (Петербург 1888 г. I част) П. Карцов — не личната опасност, а отговорността за отряда. Аз обещах да направя всичко, което човешките усилия позволяват, но сигурен успех не гарантирах, защото нито Арабаконашкият хребет, нито Шипченският проход, въпреки всички трудности, не могат да се сравняват с Троянския балкан, представляващ най-високата точка на Стара планина“...

„Ще бъдеш подсилен със стрелковата бригада и полк или две кавалерии - му беше обещал негово величество на 9. XII. 1877 г. - А сега отидете при архимандрита на Троянския манастир, отец Макарий, помагал неведнъж в рекогносцировките, да се уговорите относно приготовлението за продоволствие и на хора в помощ на армията.“ Последната си заповед негово величество завършва: „Ако успееш да минеш — чест и слава, ако не — тогава демонстрирай, но действувай усърдно. Зная, че преходът е почти невъзможен, но ти ще направиш това заради мен“.

Задачата е да се отвлече вниманието на турците от Шипка, където генерал Радецки атакува на 8 януари, а генерал Скобелев на 7 януари Химитли. Генерал Гурко минава Арабаконак на 4 януари 1878 година.

Веднага след падането на Плевен на 23 ноември 1877 година освободените армии се насочват към избраните за Преминаване пунктове.

В Ловеч Карцов обсъжда със своя щаб предстоящата задача в нощта срещу 20. XII. 1877 година. Разформирован е Ловчанско-севлиевският отряд, който действува по време на обсадата на Плевен и от неговите части се сформирва т. нар. Троянски отряд за преминаването през Балкана. Главното командуване отхвърля проекта за премина­ване през Русалийския проход към Калофер в полза на прехода през Троянския. Мотивите за това решение се крият в готовността на троянци да окажат всестранна помощ на руските армии. Датата на прехода е определе­на — 4 дни преди настъплението на Шипка, за да се заангажират повече турски табори. А това означава незабав­но действие! Съвещанието определя сборния пункт - над Троян, в подножието на прохода в с. Кнежа, закъдето Първият ешелон на полковник Бородин от Ловеч трябва да тръгне на 21. XII. и на 23. XII. (нов стил 4 януари) да започне първи изкачването; Вторият ешелон на полковник Татишчев от Севлиево да започне изкачването един ден по-късно; Третият ешелон на майор Духновски от Ловеч да се съедини в Троян с Втория ешелон и след него да започне изкачването; Четвъртият — с майор Кобардо от Тетевен да се придвижи към село Шипково, Троянско, откъдето, под командата на полковник Сухомлинов да извърши отделен преход от село Шипково за село Рахманли (Розино). Под командата на генерал Карцов са общо 5.5 батальона, 10 сотни и 8 оръдия т. е. около 6500 души,: с началник на щаба подполковник Сосновски; на артилерията — полковник Золотухин; комендант майор Лебедински; интендант — Романович; лекар - Кунахович; ко­мандир на казашкия полк — Греков.

На другия ден назначените заминават за своите ча­сти, а генерал Карцов организира продоволствието и връзката между тила и обозите, с помощта на местното население.

Всекидневно за отряда са необходими около 350 пуда храни, т. е. около 150 денка на ден трябва да се извозват от коли, а впрягове са необходими и за изкачването на оръдията, извозването на ранените, водачи към авангард­ните, части, преводачи. Тази огромна помощна работа се извършва от жителите на изгонения и ограбен град Троян. Закърмени с революционните идеали на Васил Левски, участвували в революционното движение и Априлското въстание, хората от този край оказват всестранна помощ при преминаването на руските армии през Троянския проход.

Още през месец септември 1877 година лично от на­чалник-щаба генерал Непокойчицки са отпуснати към 380 пушки и 75 500 патрона за въоръжаването на местно­то планинско население. Иван Хасъмски, бивш член на революционния комитет в Троян, с чета от близо 50 души активно действува в района на Троянския манастир и не­веднъж го спасява от турски набези; четите на Георги Пулевски, Георги Огнянов и Иванчо Роби цяла есен пазят северните склонове на планината от настъпващите от Карлово башибозушки шайки; четите на Георги Антонов и д-р Г. А. Цариградски вършат широка разузнавателна дей­ност в полза на Троянския отряд и са в авангардните му части. Към тази чета е троянецът Христо Исикийски, който пада убит на прохода. В отряда, под личното командуване на генерал Карцов са две чети: на Цеко Петков и на Христо Иванов — Големия, които влизат в редовните сра­жения с турците. Настоятелят на Троянския манастир отец Макарий, бивш заместник-председател на троянския рево­люционен комитет, от началото на войната сътрудничи към командуването в рекогносцировките на Сухомлинов. Сега с движението на армиите, задачата му се утежнява. Вечер получава от щаба нареждане, а нощем в манастира, орга­низира изпичането на сухари, храна за хора и животни, вино, ракия, опакова и извозва денковете. Още в зори, яхнал на балканското си конче, архимандритът догонва на прохода войските, за да предаде необходимата топла храна. Старшината от окръжието Георги, също воин от опълчението, съдействува за набиране от жителите на до­битък, кирки, лопати, коне, шейни, въжета, брадви...

image
Вест­та за влизането на братушките в Троян действува като сигнал за завръщане в опожарените домове. Под ръко­водството на старшината Георги се сформират групи за почистване на снега от пътеките, за водачи из прохода, за изкачването на оръдията. Трескава работа закипява пред единствената оцеляла от пожарите сграда на Троян — бив­шия турски конак, където е щабът на Троянския отред. За тук се отправят коне, шейни, хора... Свободата за троянци изгрява изпод руските щикове.

Рано сутринта на 22. XII. 1877 г. (по нов стил 3 януа­ри) тук пристига с шейна от Ловеч и генерал Карцов, за да проведе съвещанието с Татишчев, Сосновски, Греков, Кунахович и отец Макарий. Предвид трудностите по из­качването на артилерията, решава се на прохода да се вземат само две оръдия и с това да се реализира демонстра­тивна дейност, а ако турците окажат съпротива, да се действува с останалото оръжие, като се разчита преди всичко на изненадата и обхода.

3 януари 1878 г. е денят на освобождението на Троян.

На 4 януари в село Кнежа пристига Първият ешелон и от 14 часа следобед започва изкачването... Трудна и отговорна работа, която мобилизира силите на руси и българи.

За да се прекара батареята отвъд река Бели-Осъм, се налага — всяко оръдие, всяко зарядно сандъче поотделно, да се спуска в брода и измъква на ръце по брега.


image


image

Оръ­дията се разглобяват на части: тялото привързват към 
отсечени подложки, а предниците, лафетите и колелата се поставят на шейни. Сапьорите помагат да се прикрепят частите, стрелците вързват денковете, българите секат дървета и от тях дялат плази, подложки, колове за шей­ните. Нощем тази работа се върши при горящи огньове.

image





image

В шейните запрягат по няколко чифта волове и към вся­ка шейна има по 40 души българи, които с ремъци пома­гат да се влачат оръдията, подпирайки отзад и отстрани. Наклонът на гористия пояс на планината е 45 градуса. Хората, събрали всички сили, дружно теглят ремъците, подвикват, влачат 5—6 крачки и отново се спират да пое­мат дъх. Кирки, лопати, лостове, брадви — всичко е в действие.

image

Руската песен „Дубинушка“ често се губи на­пред из балканските хребети, а хората с оръдието изоста­ват дотолкова, че се откъсват от гласовете и пехотата. Красота и опасност! Дърветата са обвити в скреж, а пълзящите по тях растения се оплитат в клоните им като гирлянди. Но една невярна крачка, едно невярно подхлъзване по наклона и всичко — снаряжение и хора, ще рухне в невидимата пропаст!...

image

Късно в нощта Първият ешелон стига главния превал на прохода. Върхът се губи в млечнобяла, непрогледна мъгла, а гората изчезва.

image


Пред погледа тъмнина; голото равно, стръмно било едва се преодолява. Това е „мага­решката смърт“ — навеяна снежна маса с наклон, който достига до 70 градуса.

image


image


image
Вятърът е навеял преспи до ме­тър и половина. Уморените тела потъват до пояс в сняг или пълзят по оголените места, облени в пот при 27 гра­дуса студ, но височината е преодоляна.

image

image

Въздухът, ско­ван от студа, на височина 2600 метра е толкова разреден, че на някои протича кръв от носа, ушите, гърлото. Нощ­та с леден мраз, виелица и непрогледна тъмнина обвива пристигащите части на Първи ешелон. Турските батареи откриват огън от „Орлово гнездо“. Стрелбата изненадва и падат първите жертви. Измръзналите искат огън, но такти­ката налага да се заровят в снега на 300 крачки под „Ор­лово гнездо“. Българи и руси, поротно в две линии, премр
ъзнали залягат в снега, без покрив, без нито едно оръ­дие, за да изчакат края на турската канонада...

Когато на другия ден по обед пристига Вторият еше­лон на полковник Татишчев с първото оръдие, возено от троянци, заедно с храна, водка и дърва, намират 8 души убити, 13 ранени, 7 контузени и 58, сред които и полков­ник Бородин — измръзнали. Оръдието веднага открива огън по турските позиции, а огньовете създават впечат­ление за масовост на руските части. Бъдни вечер е. В Ру­сия светят елхи, а на Троянския проход войнишките огньо­ве осветяват прощална раздяла с близки другари...

На Коледа пристигат Третият и Четвъртият ешелон, заедно с командуването на отряда, начело с генерал Карцов. На място обсъждат атаката на прохода. Дългобойните оръдия на турците стрелят непрекъснато. Даден е план за обход.

— Ваше превъзходителство, минете назад, не разбира­те ли, че сте прицел на турските оръдия - извиква адютан­тът Федоров.

— Мръсно стрелят... Кажете на конвоя да се спусне зад възвишението „Орлово гнездо“ - нарежда генералът.

„Исках с личното си присъствие да помогна на сраже­нието и с очите си видях какви страшни, нечовешки уси­лия изискваше тази операция“ - пише в спомените си Карцов... „Нашите снаряди експлодирваха, ту над бруствера, ту в самото укрепление“. .

„Ура“ се носи по планинските върхове — пехотата ата­кува! Санитарите изтеглят ранени и убити, а полковият свещеник е над щабс-капитан Швейбудски. Прострелян в гърдите, той издига ръка към вражия редут с думите: „Не се плашете, момчета, напред!“ и грохва мъртъв.

Атаките продължават на 6,7 и 8 януари. Куршумите са на привършване, но дружината на Духновски пълзи към „Орлово гнездо“ с мощно „ура“.

Изплашените от обхода на русите 4 османски табора под командуването на Рафик бей захвърлят оръдията и развяват бяло знаме...

Знамето на Втори староингерманландски полк, носе­но от сержант Колесов и Васил Луканов се развява над „Орлово гнездо“. Водачът на колоната — троянецът Хри­сто Иванов Исикийски е убит!

8 януари 1878 г. 14 часа на обед...

Тържествена, радостна минута...         „Ура“ гърми из долините и планината, фуражки летят из въздуха офицери се поздравяват, казаци и българи се прегръщат, целуват, викат, пеят...

Генерал Карцов съобщава на главното командуване: „Непроходимият Троянски проход е взет с бой и преминат. Войските се спускат на юг. Загубите са изненадващо мал­ки: 26 убити, 83 ранени, 8 изчезнали, .48 измръзнали или общо от строя излизат 145 души“.

Опасенията на военните стратези не се сбъдват. Това, което е изглеждало непреодолимо, е преодоляно от руската военна тактика, настойчивостта на офицерите, издръж­ливостта и смелостта на руския войник, помощта на българите.

Казаците слизат на юг към село Теке (Хр. Данов) по дирите на отстъпващия враг, а генерал Карцов се завръ­ща в Троян за съставяне на подробна релация. „По це­лия път — пише в спомените си — докато слизах от Бал­кана, ме срещаха тълпи българи... тъй като бе станала известна нашата победа.. . Мнозина се завръщаха в изоставените си домове в Карлово, Сопот, Клисура и Ка­лофер... В Троян стигнах в 8 часа вечерта, а вече се бе­ше стекло населението от планинските махали, от мана­стира и околните села да ме посрещне и да се убеди в действителната победа... Мисля, че всеки, който е видял радостните сълзи на жените и децата, ентусиазма и въз­торга на техните мъже и бащи, които падаха на колене, кръстеха се при нашето приближаване и целуваха ръцете и дрехите не само на офицерите, но и на казаците от моята свита, може да се убеди в тяхната признателност. Не намирам думи за достатъчна обрисовка на самопожертвувателността, труда и усилията, които показаха руси и бъл­гари в изпълнение на тази операция“.

Сосновски отнася подробната релация при великия княз, който на 8 януари 1878 година е в Ловеч, а генерал Карцов с архимандрит Макарий и Георги поемат обратно пътя през прохода, където ги застига буря. „Балканът задимя — казва архимандритът — пазете се, ще загинете!“ Силата на бурята е такава, че за няколко минути може да отнесе едно магаре, заедно с ездача му. Но упоритост­та на хората надделява.

Южният склон на Троянския проход се оказва много по-стръмен и скалист от северния. На онзи, който е видял как се слиза от билото, ще се сторят напълно правдиви думите на Крестовски, че „ужасите на спускането, са още по-страшни от ужасите на изкачването“. Войниците ска­чат надолу от камък на камък като по стъпала, понякога високи по метър и половина, пързалят се в преспи, падат, стават, на върволица, придържайки се един о друг, къде потъвайки в снега, къде със скокове смелчаците стигат се­ло Теке, където довършват присъдата над османлии ...

Самостоятелното съществуване на Троянския отред се счита до 24 януари, когато се съединява със Западния отред на генерал Гурко, и заедно с него влиза в Сан-Стефано на ,3 март 1878 година.

Равносметката-от резултатите на Троянския отред ге­нерал Карцов вижда в следното:

1.                         Привличането от  Шипка и Филипопол 6 неприя­телски табора и пълното им разбиване с превзе­мане на непристъпното укрепление. Две знамена, оръдия, транспорт, пленници.

2.                         Паника по цялата долина на река Стряма и прочистването на две силно укрепени дефилета при Калофер и Клисура от турски войски, които побягват, преди да падне Шипка.

3.                         Осигуряването на грамадно количество животни, което даде възможност да се продоволствува отря­дът без разходи от държавната каса.

4.                         Обезпечаване десния фланг на войските от за­пад, спускащи се в долината на река Тунджа.

5.                         По-късно обезпечаване на левия фланг и тила на Западния отред, което нямаше да се случи, ако турците не бяха отбити от Троянския проход.

Тези резултати са достатъчни, за да се оцени войнският риск на командуването и саможертвата на бойците от Троянския отред."

 /п.с. една част от снимките са от изложба Освобождението на РИМ Сливен./





Гласувай:
16
0



1. barin - Здравей, Звездичке. Отдавна не си ...
04.02 13:35
Здравей, Звездичке. Отдавна не си пускала нова тема. Зимното преминаване през Беклемето, както наричат още Троянския проход на руснаците през Освободителната война е било трудно. Преди нялколко години видях Карцовия бук, където генерал Карцов е направил знак със сабята си. На Беклемето имаше въжена пътека, по която минах заедно със сина си. По него време беше най-дългата и най-трудната.
Поздрави!
цитирай
2. germantiger - детайли
04.02 15:43
ТОТЛЕБЕН Е ГЕРМАНЕЦ ПРУСАК

ГЕРМАНЕЦ Е И ДИБИЧ-ЗАБАЛКАНСКИ МНОГО ПРЕДИ ТОВА

ГЕРМАНЕЦ И ЦАРЯ ОСВОБОДИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ, онзи с руския паметник в софия

иначе поклон пред жертвата на руските, финландски, румънски и всички други бойци участвали и паднали във войната наред с поклона пред българските опълченци
цитирай
3. nadagr - Поздравления
04.02 16:35
за вложения труд!
цитирай
4. zvezdichka - Здравей barin!
05.02 07:21
barin написа:
Здравей, Звездичке. Отдавна не си пускала нова тема. Зимното преминаване през Беклемето, както наричат още Троянския проход на руснаците през Освободителната война е било трудно. Преди нялколко години видях Карцовия бук, където генерал Карцов е направил знак със сабята си. На Беклемето имаше въжена пътека, по която минах заедно със сина си. По него време беше най-дългата и най-трудната.
Поздрави!


Благодаря за споделеното! Не знаех за тази пътека и бук, а и отдавна не сме ходили към Троянския балкан. Струва се да го потърси човек този маршрут :), ама желанията ни за ходене са много, а времето малко. Така, че нищо не мога да обещая. А и приоритет в ходенията ни са фолклорните фестивали, съчетани с някоя планина. Поздрави!
цитирай
5. zvezdichka - Благодаря за коментара germantiger!
05.02 07:25
germantiger написа:
ТОТЛЕБЕН Е ГЕРМАНЕЦ ПРУСАК

ГЕРМАНЕЦ Е И ДИБИЧ-ЗАБАЛКАНСКИ МНОГО ПРЕДИ ТОВА

ГЕРМАНЕЦ И ЦАРЯ ОСВОБОДИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ, онзи с руския паметник в софия

иначе поклон пред жертвата на руските, финландски, румънски и всички други бойци участвали и паднали във войната наред с поклона пред българските опълченци


Важното е да бъде припламне искрата, а малко по малко, когато човек се зарови в непознати за него дебри от историята и миналото на българите открива толкова интересни случки, забравени личности, които са спомагали да издигат и насърчават духа на българина. А със сигурност сме имали и много приятели и от други страни, които са ни подпомагали и са оставяли костите си по бойните ни полета. Има още много поле за ограмотяване.
Поздрави!
цитирай
6. zvezdichka - Благодаря Наденце!
05.02 07:27
nadagr написа:
за вложения труд!


Зарязала съм си блога, не поствам от години, но много дини под една мишница съм хванала и не мога да се справям със всичко :).
Поздрави!
цитирай
7. koko51 - Крайно време е да се засрамите
08.02 10:31
Крайно време е да се засрамите и да забравите някои теми като например ролята и участието на българите в Руско-турската война, довела до тяхното освобождаване. През последните 20-25 г. бяха публикувани достатъчно много укривани досега архивни материали, които доказват, че българите не са искали да бъдат освобождавани, не са подпомагали логистично руската армия и са подлъгали империята, че ще се вдигнат на всенародно въстание. 1400 души опълченци изтрили срама от челото, пише Вазов, ама не могат да го изтрият!!! Неохотно са давали проводници през проходите и неохотно са съдействали на освободителите си. Споменатите финландци са 700-900 души, а неспоменатите арменци са 117 000, докога ще се заблуждаваме, и ще се самозаблуждавате, че вие сте ни били спасили и то от Геноцида? Спасили и евреите, унищожавайки само 11 000 от 45 000, явно това е т.нар. "спасяване по български"?! Измисляте си национална история и си вярвате, но по-лошото е, че искате и другите да ви повярват. Измислили компютъра, ебати скоротума???
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4534673
Постинги: 491
Коментари: 6815
Гласове: 21378
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031