Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2016 13:03 - Ето къде през Х в. дунавските и волжските българи са се срещали.
Автор: arhivar Категория: История   
Прочетен: 11908 Коментари: 3 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
             Учените отдавна са посочили, че кутригурите и утигурите са български племена, но въпросът с произхода на името „кутригури” бе решен едва наскоро.

Атила умира през 453 година. Две години по-късно най-доверените му съюзници гепидите се обръщат срещу неговия син и воюват с престолонаследника на Хунската държава Елак при река  Недао в Панония. Елак губи битката и е убит в 455 година.

Йордан  пише: ”Останалите братя, след като той бе убит, ги изтласкаха до бреговете на Понтийското море (Черно море – бел.м.), където, както ние вече описахме, са били преди готите.” И добавя: „Така отстъпваха хуните, пред които преди това отстъпваше целия свят. Разделението и низвержението между съюзниците, които преди с обединени сили всяваха ужас, бе пагубно. Делото на Ардарих, владетеля на гепидите, донесе щастие на различни племена, които дотогава против своята воля се подчиняваха на властта на хуните. То насочи техните души – отдавна пребиваващи в дълбока печал – към радостта на желаното освобождение.

 Готите  все още са съюзници на хуните по време на гепидската битка при река Недао, когато Елак умира. Победата на гепидския васал на хуните Ардарих над престолонаследника Елак, е онова „дело”, което според Йордан, зарадвало душите на готите. Те  се възползват от променената ситуация и ”изпратили посолство до римската земя, където били приети с величайша милост от тогавашния император Маркиан”.

Това  готско посолство до император Маркиан е втория тежък удар върху Хунската империя, след военните действия малко преди това на гепидите на Ардарих. Готите предлагат на Маркиан областта Панония, която дотогава е част от Хунската държава, да бъде върната на Рим и отново да стане римска провинция. За себе си те поискали в Панония „да получат отредените им (от императора-бел.м.) места, в които да се заселят” (Йордан). Гепидите пък, според Йордан, взели „хунските поселения” в „пределите на цяла Дакия” като победители. Те били „делови хора” и „не искали от Римската империя нищо, освен мир и ежегодните дарове по приятелски (разбирай: за федерати-бел.м.) договор.”

Така  се оказва, че без военни действия и  почти мигновенно Рим си възвръща огромни територии, завзети от хуните до смъртта на Атила, в своите бивши земи в Дакия и Панония.

Очевидно още до края на 455 година гепиди и готи са засвидетелствали федеративно вероподаничество на Рим, понеже Ото Менхен-Хелфън цитира в своята монография от 1973 година „Светът на хуните” един панагерик на  поета Сидониус Аполинарис (Panegyric on Emperor Abutus), в който поета на 11 януари 456 година в Рим възхвалява новият западно-римски император Авитус, че е „възвърнал изгубената Панония след много поколения”...

Една част от хуните, явно тези, които са изтласкани от горна Дакия от гепидите, с разрешението на византийския василевс Лъв (457-474), са допуснати на юг от р. Дунав и се заселват в областта между гр. Лом (Алмом) и р. Вит (Утом). Друга част от тях намира подслон в Мала Скития (дн. Добруджа) на север от р. Дунав, до Черно море, според готския историк от VІ век Йордан.

Основната маса от хуни обаче все още е в Панония.

Когато  Денгиз, втория син на Атила, разбира  за готското съглашение с Рим относно  Панония, той напада готите. Йордан пише:”синовете на Атила тръгнаха против готите”. Братята воюват с готския владетел Валамир, според Йордан. Конкретен повод е притеснението, което готите оказват на садагиите (явно славянско население в Панония, от „сад”, градинари; това племе е известно и като сагадии, в „Чудесата на Св.Димитър Солунски” през VІ в., по време на аваро-кутригуру-славянското нападение над гр.Солун).

В тази битка с готите Денгиз и  Ирник губят, но Денгиз не е убит. Неговото убийство е чак през 469 година, когато според историка Марцелиан Комес, главата му е занесена в Константинопол.

Вследствие загубата на Денгиз от готите на бащата на Теодорих Велики, започва голямото изгнание и преселение на хуни от Панония. Тук става дума вече не за военни подразделения, а за изселване на покъщина. Хуни и готи са живеели съвместно по тези места повече от „50 години” (Йордан).

Къде отиват изгнанниците и бежанците ?

Йордан  пише: „те се отправиха към онези области на Скития, по които протичат водите на р. Днепър, която на своя хунски език те наричат Вар”.

И така кои са кутригурите? Откъде  произхожда това наименование? Това  е един от най-заплетените въпроси  в българската етногенеза. Пренебрегването  му е непростимо...

Йордан  през VІ век пише, че когато „хуните се уплашили от готското оръжие” Денгиз имал под своя власт „ултинзури, ангискири, битугури и бардори”.  Най-важния народ, който командва Денгиз е очевидно първи в списъка на Йордан, това са „ултинзури”. Агатий от VІ век изрично упоменава, че ултинзурите „били най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв и на живеещите по това време римляни.”

Къде са кутригурите? Кога  се появява името „кутригури”?

Дали можем да допуснем, че „хотраг” (котраги,  кутригури) е външен етноним на най-значимия хунски народ, „ултинзурите”? Мисля, че да. Очевидно, името им е дадено от антите (анчийците), т.е. от протоукраинците, и неслучайно се появява по време на преселението на хуните от Панония в междуречието на реките Прут, Днестър, Буга и Днепър. Преди това етнонима „кутригури” е непознат...

Единственото  място, откъдето можем да научим нещо за произхода на названието „хотраги”,  е компилативния летопис от ХІІІ век „Барадж тарих”. Там е казано: „А в древността това племе се наричало сохот или по сербийски хол, но след това думата се променила и станала хот или хотраг”.

Анчийската (украински) дума за къща е „хат”. „Со хот” е всъщност „със къщите (покъщината)” и отразява именно времето на преселението на денгизовите хуни към Днепър. Сербийската, т.е. чувашката, дума „хол” ни е позната от „Именника на българските владетели” като добавена към „Авито” (Ултин, Аудан), т.е. „Авито-хол”; а така също като „ол”, „аул”... Византийският император Никифор през 811 година, според Теофан, превзел и изгорил крумовите жилища („ол”).

През  Х век византийския император Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” надлежно описва териториите на симпатичните му печенеги, в които вижда евентуални мощни съюзници. Той пише (гл. 37), че на запад страната  Пачаникия е на един ден път разстояние от Киевска Рус, на четири дни от Унгария и на половин ден от балканската държава България. Императорът-писател уточнява, че на територията от четирите дни път между Пачаникия и Унгария живеят „ултин, древляни и лензити”...

Последните два народа са славянски, а може би и антски... ”Древляни” (горци) и „поляни” (от lend, лензити). „Ултин”, които Багрянородни поставя на първо място, вече знаем кои са, това са кутригурите... На друго място същият ги нарича „черни българи”.

Арабоезичният историк  Ибн Рушдъ (Х век) също дава сведение, че през Х в. между печенеги и унгарци има българска държава: „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите.” Гардизи и Бакри компилират свободно от Ибн  Рущдъ.

Наименованието на тази българска държава като „Есгел, Ишкил, Аскал” влиза в употреба в арабоезичната историография след 921 година, когато е посолството на Ибн Фадлан в гр. Болгар на реките Волга и Кама. В своите „Записки” (Рисала) Ибн Фадлан пише, че владетеля на гр. Болгар е „малик” (цар) на „ас-сакалиба” (ас-к.л.). След това Фадлан обяснява, че княза на Аскал е подчинен на Алмъс, владетеля на гр. Болгар.

Фактът, че Ибн Фадлан посочва  двама владетели, би трябвало отдавна да насочи изследователите на този щекотлив въпрос в историческата наука, към предположението, че техните правомощия не са на една и съща територия.

В противен случай не биха били двама. Фадлан не бива да бъде подценяван, той е  грамотен мъж и много добре  е знаел, че владетеля на гр. Болгар е „балтавар” (васал), спрямо Хазария, в чиито земи е този град. Спрямо земята на Аскал обаче, която на запад граничи с Маджария (Унгария е в Панония), а на изток с печенегите, за Алмъс може да бъде казано, че е „малик” (цар). Ето защо, според Ибн Фадлан, владетеля на гр. Болгар е „малик на ас-сакалиба”.

Това  княжество, чиято територия е  „4 дни” (Багрянородни), е волжко-българско, според арабските историци, независимо, че по-голямата част от поданиците са славяни (ас-сакалиба).

Но на същата територия през Х в. цар Симеон урежда свой съюз с печенегите срещу унгарците, значи и дунавските българи са имали достъп до Аскал?

Аскал (Есегел) е българска провинция  с особен статут. Тоест, няма как „ултин”, попадвали в късните руски летописи с името „уличи”, да са славянско племе, те да българи. Това е стария хунски народ „ултинзури” (Йордан, Агатий).

Самият  Фадлан пише: „Друга група била с царя на някакво племе, когото наричаха цар Аскал. Той (Аскал) бе поданик на него (царя на Болгар)”.

И така, арабоезичната средновековна историческа школа знае за особения статут на тези българи, за техния особен статут знае и Багрянородни, който не ги отъждествява с дунавските българи.

Изглежда тази територия е била обща земя на волжките българи и дунавските българи?

Археологическите проучвания потвърждават това.

Наскоро издадоха дисертацията на Козлов от 1992 г., който доказва с археологически данни, че Първото Българско царство е стигало до Днестър и Днепър...

В своята дисертация от 1992 г. на тема „Населението между реките Дунав и Днестър в края на VІІІ и началото на ХІ век от н.е.: Балкано-дунавска култура“, 40-годишния археолог Владимир Иванович Козлов, пише: „Интереса на изследователите към самобитната уседнала култура на степта между Дунав и Днестър, чиито паметници формират т. нар. „Балканско-дунавска археологическа култура“ е отдавна и е напълно оправдан. Историята на тази област в периода на Първото Българско царство (681-1018) не е достатъчно добре отразена в дошлите до нас писмени източници.“

„Удаде се, - пише Козлов – да зафиксираме изменения в облика на Балкано-дунавската култура за три периода от края на VІІІ до ХІ векове.“

Козлов констатира, че в резултат на изследванията се потвърждават постановките на Г.Ф.Чеботаненко и Г.Б.Федоров за принадлежността на населението между Дунав и Днестър към Първото Българско царство.


image

 

 

 




Гласувай:
12


Вълнообразно


1. iliyanv - Голяма волжка тюркска боза
05.03.2016 10:42
в малка кремълска чаша. Трябват спешни промени на Наказателния кодекс.
цитирай
2. letopisec - Абсолютно!!!
05.03.2016 16:08
iliyanv написа:
в малка кремълска чаша. Трябват спешни промени на Наказателния кодекс.


"Оказалось, что понятия КРОМАНЬОНЕЦ, и ЧЕЛОВЕК, ГОВОРЯЩИЙ ПО-РУССКИ, совпали."

В этой связи хотелось бы отметить присланную на Конгресс статью Павла Серафимова, болгарина, и Джанкарло Томеццоли, итальянца, о попытках дешифровки надписи, выполненной линейным письмом А, до сих пор не дешифрованным. Многие исследователи полагают, что это письмо принадлежит носителям крито-микенской культуры, пеласгам, славянам по происхождению.
www.organizmica/archive/505/viss.shtml
цитирай
3. letopisec - Панрусиста Чудинов хвали вожда на тракедонизма Спароточката:
05.03.2016 16:09
"В самом деле, нельзя не восхититься глубиной и масштабом проведённых авторами докладов исследований, доказывающих несомненную первичность славянской протоцивилизации по отношению ко многим другим цивилизациям и культурам глубокой древности. Археоника — наука о духовной культуре человечества — всё более уверенно заявляет именно об этом. Например, санскрит это искусственный язык, созданный в I веке н. э. на базе русского языка. Поэтому нам не надо больше привлекать индийские аналоги, чтобы проследить этимологию слов русского языка, в котором более чем предостаточно нужных нам корней. Надо только немного поднапрячься. По данной тематике хорошо поработала секция «Докирилловская письменность», в которой выступили с докладами: Тентов Аристотель, член Палаты представителей Македонии («Древнейший македоно-славянский словарь»); Томеццоли Джанкарло, главный эксперт Европейского патентного бюро в Германии, и Серафимов Павел, дизайнер из Голландии..."

..................................................

Тентов е човек от "ранга" на Васко Ильов, Паско Кузман, Ташко Белчев, Ал. Донски и т.н. Все македонисти - комедианти които разпалват античното лудило по Варадарско. Всеки може да си направи извода за каква анти - българска доктрина иде реч.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arhivar
Категория: История
Прочетен: 1385735
Постинги: 86
Коментари: 803
Гласове: 321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031