Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2010 13:02 - Патриаршески манастир “Св. Троица” във В.Търново през есента
Автор: zvezdichka Категория: История   
Прочетен: 6328 Коментари: 8 Гласове:
8



След като разгледахме преображенския манастир и църквата “Св. 40 мъченици” се насочихме към патриаршеския манастир “Св. Троица” като хванахме пътя за Арбанаси и се отклонихме вляво, минавайки покрай месокомбинат “Родопа” и вилна зона по тесен асфалтиран път.  
image
   Есента ни прегръщаше с топлите си тонове :).   image

image

image

image

image
  Стигнахме до бариера и направихме кратка почивка в гората, за да хапнем, тъй като обедното време отдавна беше преваляло.   image   Красиви цветенца бяха скрити от чужди погледи в сенчестите полянки.

image
  image  
image

image

image
  След кратката почивка се отправихме по асфалтирания път към манастира. Минахме покрай параклис “Въведение Богородично” и излизайки от гората видяхме и Патриаршеския манастир, сгушен под величествено издигнали се скали на живописния каньон.

image

image

image

image 

  Манастира е женски и е действащ и в момента. Дори в манастира не допускат хора, които не са облечени прилично, а вътре в самата църква на всяка жена дават шал за покривало. До входа на манастира има кладенец, оформен с купол и изрисуван с шестокрили херувими.  
image
image

image
  Двора на манастира е поддържан много добре с много цветя и цветни алеи, отвсякъде заобиколен от лозници.  
image

image

image

image

image

image

image
  В дясно от храма се е бялнал параклис, който е реставриран с парите на известен търновски издател, с хубава дърворезба, цветна стъклопис и нови стенописи, сред които централно място заема образът на Иисус Христос. Между църквата и параклиса, посветен на Иисус Христос е гробът от 1918 г. с тленните останки на митрополит Йосиф Търновски (1070-1918)   image

image
image
  Има няколко предположения за основаването на манастира:   Според едни изследователи Светата обител е основана през ХІ в.(1070 г.), по време на Византийското робство от епитроп Георги и сина му Калин. Основание за това им дава надписът, намерен при строежа на новата църква, когато се изгражда наново манастира през 1847 г. Надписът е запазен и до днес.   Според друга версия, обителта е основана през ХІV в. след Първият Търновски църковен събор през 1350 г.   Според трета версия за основаване на обителта, която се смята за най-меродавна – това става по-късно, през 1368 г., когато св. Теодосий Търновски напуска Килифарската обител и се оттегля в една пещера, която се намира на около километър-северно от стария манастир; т.е. на 150-200 м от сегашния манастир. Скоро около него се събират много отшелници и създават голяма монашеска общност, която построява манастира. Скоро тук пристига и бъдещият патриарх Евтимий, който благодарение на своите изключителни способности, знания и умения поема управлението на духовната обител, а след смъртта на св. Теодосий е избран за игумен на манастира “Св. Троица”. Най-вероятно по инициатива на св. патриарх Евтимий и с активната помощ на цар Иван Шишман става изграждането на обителта, откъдето идва и името “Патриаршески” или “Шишманов” манастир. “Теодосиевата” пещера е запазена и досега и се намира на 5 м височина, а влизането в нея се осъществява сега, както и навремето най-вероятно по въжена стълба.  
image
  Според пещерняците от студентския клуб на ВТУ и досега личат следи от вдълбано в скалата иконостасче с кръст над него. Недалеч от тази пещера има друга по-голяма, в която могат да се съберат 50-60 души. Тези пещери тогава, служат като убежище за монасите, предпазвайки ги от разбойници при нападение на манастира, а входовете им се затварят с тежки заскобени в скалата врати.  
image

Българските царе Иван Александър и Иван Шишман са чести гости на манастира, отдавайки се на отдих и почивка и често събеседват със св. Теодосий и св. Евтимий, а обителта се превръща във втори център на Търновската книжовна школа след Кефаларевския (Килифарския) манастир. Тук е сътворено Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие), което понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. “Слава на Светата Троица, която е възхваляване на нашия Бог, Който изпълнява всяко добро начинание започнато в Негово име, защото от Него произлиза всичко, всяко начало и всеки край. Написа се този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение Христово и на Неговите божествени ученици апостоли наречен Четвероблаговестие. Не заради външната красота и ярки цветове злато пресукан лен или заради скъпоценните камъни и диаманти на декора, но заради вътрешното свещено слово...” Това са думите, с които монахът писмописец Симон е започва своят послеслов, т.е. личното си послание към четеца на тази книга - цар Иван-Александър, за когото е изработен богато илюстрования ръкопис. В пролога - в края на книгата, като отправя възхвала към Светата Троица писмописецът дава указания за мястото, къде е съставен този документ; в манастира “Св. Троица” край Търново.
Личните качества като духовен пастир и огромните знания на монаха св. Евтимий го издигат скоро до патриаршеския престол през 1375 г. Забележително е делото на последния високообразован Търновски патриарх. Той развива дейна духовно-административна и литературна дейност. Предприема и извършва важна правописно-езикова реформа; ревизира старите преводи, като ги сравнява с гръцките оригинали и прави нови преводи на богослужебни и богословски книги. Обръща голямо внимание на точността на превода, защото смята, че допуснатите грешки водят до еретически заблуди. Литературното дело на св. патриарх Евтимий е обемисто и разнообразно – жития на светци, похвални слова послания и пр.   В края на 14-ти в., когато държавата е завладяна от османските войски, бъдещият Патриарх Евтимий получава злато от Иван Шишман, с което да откупи столицата при нужда, докато самият цар воюва на границите срещу нашествениците. За съжаление, никой от двамата не успява да спаси страната и столицата от падането под османско владичество. Евтимий заедно с други видни жители на Търново са принудени да приемат Исляма или да умрат, докато пред погледа им биват изколени 300-те монаси от манастира. Когато идва момента за избора на Патриарха, той отказва да си смени вярата и е осъден на смърт. Все пак присъдата не е изпълнена – според преданието ръката на палача замръзва във въздуха и остава неподвижна. Това се приема от турците като свещен знак и затова Евтимий е пратен в изгнание. По време на завладяването на Търново от османците, Патриаршеският манастир е ограбен и разрушен. През 15 -18в. манастира е под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което са запазени няколко дарствени грамоти. При възобновяването на обителта през 1847г. са намерени запазени четири такива грамоти от влашките войводи Иван и Стефан Кантакузин, Иван Александър Гика, Иван Ипсиланти и Иван Константин. По време на кърджалийските набези в началото на 19в., манастира е разграбен и запустява. Патриаршеският манастир е възобновен през 1847г. със средствата на местното население, но на разстояние един километър от стария манастир. Тогава е построена нова църква дело на Кольо Фичето и изографисана от Захари Зограф. През 1913г. голямо земетресение срутва голяма част от манастира, включително и църквата, от която оцеляват само част от иконите и иконостаса. През 1927г. манастира е възстановен, но във видоизменен и опростен вид и дизайна на реконструираната църква е различен от този на Кольо Фичето. Патриаршеският манастир “Св. Троица” официално е мъжки до 1946 г., но е обезлюден. От 1948г. официално е обявен за девически, когато идват първите монахини и отначало живеят в схлупените стари стопански постройки. По късно се възстановяват сградите на девическия манастир и се обновява стопанството им.
А по мои лични впечатления манастира продължава да се обновява. Част от външната фасада на църквата се изографисваше от една от монахините и беше ограничен достъпа, за да не пречат посетителите на работата й.
В сегашният си вид Патриаршеския девически манастир e изграден през 1927г. Тогава е построена наново църквата върху основите на стария храм от 1847г. Черквата е с кръстовидна форма, три купола, покрит четириколонен аркиран притвор и два входа.
image 
 
В нарктиката е разположена звънарницата на обителта, състояща се от няколко камбани и висящо клепало. В олтара и нартиката на храма се намират римски паметници с надписи от Никополис ад Иструм.
 
image
  По фасадата има слепи арки оформени с червени тухли, напомнящи на средновековните несебърски църкви.  
image
  Храмът на манастира и до ден днешен стои белосан, като никой не се е наел да го изографиса след Захари Зограф. От друга страна в иконостаса на църквата се намират интересни икони, като "Св. Никола", "Св. Атанасий" и "Св. Богородица" от 1861г., "Христос Вседържател", "Новозаветна Троица", "Йоан Кръстител" и резбовани царски двери от 19в. Като разбрах, че първоначалния храм е бил изографисан от Захари Зограф ми стана много интересно как ли е изглеждал манастира? Жалко, че земетресението през 1913г. го разрушава до основи... Патрирашеския манастир е едно чудесно място, където цари тишина и хармония, много багри и красота.  
image

image  
/п.п. По голяма част от историческите данни съм взела от следната статия: http://www.dveri.bg/content/view/6831/125/ /




Гласувай:
8
0



1. ninaantonova - Страхотна, неземна красота, Цане!
31.03.2010 17:28
Може ли да има толкова нежност и хармония в природата и да не бъде видяна от всеки един човек. Щастлива съм заради теб, че си видяла и си се докоснала до Бог. Защото само Той може да сътвори таз красота за човека, и се радвам, че има хора като теб, които се докосват до тази неземност и с невероятна лекота и удоволствие я пресъздава, показват на останалите, за да разберем, че има добро и то е у нас. Нека всеки го види, и нека се замисли, че няма нищо по-хубаво от близостта с природата. Благодаря ти от сърце, усмихна ме. Поздравления! :)))))))))
цитирай
2. martiniki - прелестно завръщане в есента:)
31.03.2010 21:27
и под манастирката лозница сякаш е седналa самата тя, има нещо толкова примамливо и неизговоримо в сенките, които е уловил фотоапарата ти - връща ме някъде в сърцето

мека беше тази есен, ласкава
цитирай
3. zvezdichka - Благодаря ти мила Нинче!
01.04.2010 13:40
Ти си много чувствителна душа и гледаш със сърцето си! Мястото наистина е много красиво, спокойно, а и монахините добре се грижат за него и търсят Господното присъствие. Това си личи и от дома, в който са избрали да живеят. Радвам се, че те е докоснал поста и снимките ми :).
Желая ти весели празници и пролетно настроение! И нека сърцето ти се зарадва заради предстоящите празници - Възкресение Христово, въпреки, че всеки от нас носи своя си кръст и преживява в душата си Христовите страдания, осмисляки жертвата на кръста!
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря ти Дорче!
01.04.2010 13:45
Много си мила и поетична душа и коментара ти ме разнежва! Важното е, че човек усеща със сърцето си неща, че то всеки път трепва, когато усети истинското и когато се докосне до красотата на мирозданието!
Благодаря ти!
цитирай
5. lubara - Поздрави, zvezdichka !
20.04.2010 08:25
Тук виждам едно място, което съм посещавал, и което сега, през пролетта мисля отново да навестя.
Кажи ми как пишеш между снимките. От известно време при мен не се получава. Например при резолюция 600/ 800 - не става.
А при теб се получава, снимките са много хубави!
цитирай
6. zvezdichka - Здравей Любо!
03.05.2010 16:28
Това място сигурно е хубаво във всеки един сезон, така, че ще се радвам да го видя и през твоя обектив :).
А това, което питаш за снимките и текста между тях би трябвало да можеш да пишеш текст като отваряш празни редове с Ентъра. А и не знам кой браузър използваш, за да си качваш постовете. Аз например с Операта чета тук в блоговете, но с InternetExplorer си правя новите чернови и постинги, че Operаta се държи странно при качване на снимки и отваряне на нови редове...
Така, че може да изпробваш да качиш нова чернова-постинг с различните браузъри и да видиш как се държат...
цитирай
7. lambo - Красивото цвете горе е Есенна циклама (Ботурче) = Cyclamen hederifolium
21.06.2010 00:00
Следващата снимка с бодлите и червеното топче е Миши чемшир = Ruscus aculeatus
цитирай
8. zvezdichka - :)))
24.06.2010 13:38
Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4056623
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21222
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30