Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2010 12:06 - Църквата “Св. 40 мъченици” във В.Търново
Автор: zvezdichka Категория: История   
Прочетен: 26335 Коментари: 50 Гласове:
22

Последна промяна: 24.06.2010 13:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Честит празник великотърновци!

"Всяка година на 22 март (9 март ст. ст.) Великотърновци празнуват победата на цар Иван Асен ІІ над Епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. и денят на Св. Четиридесет мъченици. В тоя ден по една хубава традиция се възобнови и честването денят на благодетелите на града. Поели функцията на държава във векове, в които тя е само фикс идея, натрупали състояния чрез труд, спестовност и честност, тези синове на поробена България не забравят своя дълг към култура и просвета. И какво по естествено от това да насочат своите сили към възкресяване старото средище на България - Търново, извършвайки редица дарения в името на културния му и духовен подем.
Но денят на Св. Четиридесет мъченици би трябвало да се чества и като Ден на Българския дух. Този ден освен празник на Велико Търново е редно да стане празник на всички българи, а реставрирания храм носещ същото име да бъде олицетворение на обединителния идеал на нацията.
Защото някога, в красотата на тази църква е била въплатена цялата култура на племето ни.
Защото тя е завета на Асеневци и близо осем века е опора на българския дух и надежда за светло бъдеще.
Защото тук почиват костите на българските царе.
Нека направим този празник и “Ден на Българския дух”.
Тихомир Тонков
Териториален Държавен архив
Велико Търново "

Църквата “Св. Четирдесет мъченици” е била част от манастирски комплекс, наречен “Великата лавра” или “Царски манастир”. Голяма крепостна стена огражда манастира и е свързана със стените на Царевец. Запазената й част откъм река Янтра показва солидно укрепление с кръгли и четвъртити кули.

image

image

image

Тя е наречена Св.40 мъченици, тъй като войската на цар Иван Асен II разгромяват край село Клокотница войските на нашественика Теодор Комнин, нахлули в българските земи в деня на Св. Четиридесет Севастийски мъченици. С тази победа България разширява границите си на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо и обхваща почти целия Балкански полуостров.

image
image
 
image

image
 
 image
Църквата се състои от две части: продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад и представлява гробница-мавзолей от запад.

image

image
 
image

Капителите на 6-те каменни колони са различни по време и  украса. Олтарът ъ е бил от мрамор, а от стенописите са оцелели само фрагменти.

image
  image
 
 
image    
image

От запазените стенописи интерес представлява “Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан” (над входа) и “Св. Анна Млекопитателница”(над входа от притвора в църквата).

image

image

image

image

image
 
image
image
 
image
image
 
image

Сега църквата е реконструирана. Прозорците са оформени от цветно витражно стъкло.

image

Подът на галериите е керамичен. Вътрешният интериор на църквата е със специално осветление и подова настилка. Тук се намират и десетте гробници.

image
image

В църквата “Св. Четирдесет мъченици” се намират едни от най-значимите български писмени паметници на Първата и Втората българска държава – Граничната колона от крепостта Родосто, намираща се на Мраморно море от времето на хан Крум, от която черпим сведение, докъде се е простирала държавата, Омуртаговата и Асеновата каменни колони.
Надписът на Омуртаговата колона разкрива изключителната строителна дейност на този владетел, като разказва за градежа на нов хански дворец на Дунава. Именно хан Омуртаг е автор на известната философска фраза, цитирана от много хора след него:

“Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил.”  
image   Срещу колоната на Омуртаг е Асеновата.

image
  Надписът върху нея е посветен на голямата победа на българите над византийците от 1230 г. при Клокотница, която превръща българската държава в мощна сила на Балканския полуостров. Той гласи следното:

"В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."


image
 
Пръв снема препис на текста от Асеновата колона през 1858 г. д-р Христо Даскалов, който излекувал болната жена на турския валия на Търново и е един от първите българи, посетили “Теке джамиси” – така се е казвала бившата царска църква тогава. Точно копие от надписа дава на Г. С. Раковски, а подобно изпраща на видните руски учени-слависти А. Хилфердинг, Срезневски и проф. О. М. Бодянски, които, както и самият той го публикуват през 1859 г., а през 1860 г. го публикува и Г. С. Раковски.  
 
Колоната от крепостта Родосто е обърната наопаки и затова надписът се намира на долния и край. Той гласи: „ + Крепост Родосто.

image
  Събирането в църквата на колоните от Първата и Втората българска държава от българския владетел, още веднъж потвърждава, че цар Иван Асен ІІ има намерение да създаде в храма Пантеон-паметник на българската държава.   От началото на ХІІІ в. теренът на църквата и пространството около нея са използвани като гробище на личности от Асеновия род. Това е станало след като в 1207 г. тук е бил погребан българският цар Калоян (1197–1207 г.), починал край стените на Солун.

image

Голяма част от погребаните са мъже и, както личи от златните пръстени-печати, приживе са заемали важни държавни постове.

image

image
Небивал интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. Под пода на църквата и в северната страна извън нея, археолозите попадат на множество погребения, като най-интересно се оказва това в гроб № 39. То е на мъж, висок около 190 см, в богато воинско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен-печат, тежащ 61.15 г. Върху  пръстена има хералдическо изображение на барс (или подобно животно с остра кучешка муцуна, тяло, опашка на лъв и с остри нокти на краката) и надпис в негатив: Калоянов пръстен.

image
Със същия хералдичен знак през 1981 г. е открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на фамилията на Асеневци.
“Разбира се, както винаги се разгоряха спорове. Едни археолози казаха, че това е гробът на прославения цар Калоян, други – че не е. Аргументите на противниците на царското достойнство на починалия бяха, че теглото на пръстена нямало никакво значение – всеки богат човек можел да си поръча такъв. Може, но днес. Теглото на пръстена-печат в средновековната епоха показва място в йерархията. Ако един пръстен-печат е не дори по-голям, а само доближаващ се по тегло до пръстена на царя, носителят му се лишава в рамките на две минути и от пръстена, и от пръста, на който го е поставил, и от главата си.“ /проф. Б. Димитров/.  
В останалите гробове са открити и два златни пръстена-печати с имената на асеневските боляри Бесар и Доброслав. През лятото на 2004 г. при разкопки в северния двор до параклиса, археолозите откриват метрична отливка на пръстен от бронз с формата на многостен и с маркировка. Оказва се, че тежи колкото пръстена на Калоян и се предполага, че по този калъп е изработен царският печат.   image
image
Но парче от саркофаг с изображение на жена с корона на главата показва, че в църквата са погребвани и български царици и аристократки, свързани с Асеновия род.
В царската църква “Св.Четирдесет Мъченици”, в специален саркофаг, запазен и до днес, са положени и мощите на свети Сава Сръбски след неговата неочаквана смърт в Търново. Кой е Св. Сава? Той е основател и пръв архиепископ на автокефалната сръбска архиепископия. Мирското му име е Растко и е син на сръбския крал Стефан Неманя, който в края на живота си става монах под името Симеон. Младежът напуска светския живот и е подстриган за монах в манастира “Св. Пантелеймон” в Света гора (Атон). Заедно с баща си основават Хилендарския манастир (1188 г.) и са ктитори на Ватопедския манастир. Освен с духовната си и просветна дейност, св. Сава е и прочут лечител. В края на живота си той предприема мащабна за времето си мисия, като през 1232 – 1233 г. посещава тримата източни патриарси – Йерусалимския, Александрийския и Антиохийския. Целта е укрепване позициите на сръбската църква и съдействие на цар Иван Асен ІІ за възстановяване на българската патриаршия. На връщане от Палестина за родината си той приема поканата на българския владетел да посети престолнината, за да се види със своя “сват цар Асеня”. В Царевград Търнов е посрещнат с огромни почести. Официалната визита е през месец януари, а тогава зимата е много люта. Той взема участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра. Простудява се тежко и на 12/14 януари 1235 г., след кратко боледуване почива. Неговата смърт се възприема като знамение – богоизбраност на града. Именно поради тази причина българският владетел и българската църква не предават веднага ковчежето с мощите на Сърбия, а това става две години по-късно през 1237 г.

 image
  Около гробницата на светеца започват да стават чудеса – изцеляват се болни. Чудесата, според уверения на търновчани и сърби, посетили църквата, продължили и след като мощите на светеца били пренесени в сръбски манастир и разпиляни при османското завоевание на Сърбия.

 image
След падане на Търновското царство под османско иго, храмът не е разрушен, а продължава да обслужва духовните нужди на християнското местно население. Според твърденията на някои специалисти тук служи две години и българският патриарх Евтимий, след опожаряването и разрушаване на крепостта Царевец и патриаршеския храм “Св. Възнесение Господне”. Предполага се, че той премества тук дворцовата и патриаршеска библиотеката, съдържаща богата колекция от старопечатни книги, преди да бъде заточен от турците в края на ХІV в. в Бачковския манастир. Предполага се, че в края на XVIII век църквата е била действаща.  Съществена причина за по-късното лошо състоянието на църквата е и отношението към нея. Тогава, както и сега, тя е разположена на края на града, затова често става арена на вандалските набези. Да не забравяме, че търновският край и с. Арбанаси стават жертва  през втората половина на ХVІІІ в. на няколко кърджалийски нападения. Окончателното разоряване на храма Москов отнася към началните години на XIX век, т.е. между 1800 и 1810 г. Едва след това оригиналните стенописи са замазани и църквата е превърната в джамия. През1853 година търновският шейх Хаджи Юмер решава да реконструира храма “Теке джамиси” (известен и Дервишко теке), който поради отдалечеността си от центъра и “специалното” отношение на местните християни към него, не е популярен в града. Тогава се изменя значително неговата конструкция за нуждите на мохамеданската религия. Премахнати са характерните за християнската архитектура сводове и арки, таванът е повдигнат, а прозорците – разширени. Капителите на колоните са снети и поставени като бази на дървени греди, подпиращи дървен чардак и широка северна стряха. За щастие търновският мютесарифин разубеждава шейх Хаджи Юмер да не изхвърля ненужните според него колони, а да ги запази в интериора. За да достигнат до новия висок таван, те са само удължени. Старият вход е зазидан и е “избит” нов в северната страна, през който се влиза и днес. След тази реконструкция до наши дни от оригинала се е запазила само пристройката в западната част – вероятно служила за мавзолей, който във вътрешната си част е преграден за хамам (баня) за шейха. Предполага се, че част от църковната утвар, икони и много книги от манастирската библиотека, съдържаща ценни ръкописи, са оцелели и след реконструкцията. Основание за това ни дава сведението от руския консул във Варна Рачински, който посещава Търново през 1859 г. и се среща с местния шейх. Той купува от него много запазени старобългарски книги и “старини” – пренесени по-късно в Русия. Според д-р Хр. Даскалов в периода 1853-1869 г. голяма част от старопечатните книги, запазени в джамията, са предадени на гръцкия Търновски владика. Да не забравяме, че по това време се разраства борбата за самостоятелна и независима българска църква, а един от най-големите противници на тази идея е гръцкият митрополит Панарет. Той застава на Търновския митрополитски духовен престол след Иларион Критски през 1838 г. и е отявлен представител на най-крайните фанариотски среди, които с всички средства се противопоставят на духовната еманципация на българите. Неговото раздразнение, неприязън и омраза към всичко българско се засилват още повече от инициатива на по-влиятелните български първенци в Търновско, които изготвят искане до Патриаршията за замяна на Панарет с българския духовник Неофит Бозвели. Предполага се, че множество запазени дотогава старопечатни книги в митрополията от прочутата Търновска школа на св. Патриарх Евтимий и библиотеката на манастира “Великата лавра” са унищожени умишлено от този гръцки фанариот или от неговия предшественик – Иларион Критски. Според спомени на търновски съвременници и предание, запазено до днес в Търново, в двора на митрополията е имало изгаряне на български старопечатни книги.
“След завладяването на Търново от турците “Св. 40 мъченици” е превърната в джамия. Нека бъдем справедливи – точно това я е и запазило. Защото десетките други български черкви по Трапезица и Царевец, които не са превърнати в мюсюлмански храмове, са били унищожени. Джамията обаче не е била от най-посещаваните. И затова се погрижили българите. Те измислили куп страшни легенди, които плашели турците. Разправяло се например, че през тъмни нощи от гробовете излизали духовете на погребаните войни, които скърцали със зъби и тракали силно с мечове по ръждясали железни щитове. А огромна млада и красива жена, цялата облечена в бяло, излизала от олтара и тръгвала из двора . И където срещнела турчин, го поразявала с мълния и той падал мъртъв. Склонните към подобни суеверия мюсюлмани бързо хванали вяра на този “идеологически саботаж”. А след известно време в тези страхотии започнали да вярват и българите. За това, че църквата не е преуспяла като джамия, свидетелства и знаменитият унгарски пътешественик Феликс Каниц, който посещава Търново през 1870 г. Той намира джамията занемарена, с труд поддържана от самотен ходжа и неговата болна жена. Двамата се оплакват на Каниц, че няма никакви приходи и богомолци.”  /Статия от проф. д-р Божидар Димитров – директор на Националния Исторически Музей в гр. София, отпечатана във в. “Стандарт” – 20.09.2004 г./

Църквата е силно разрушена при земетресението от 1327 г. възстановена е през първата половина на XIV век, като впоследствие е преустройвана и достроявана. Тя пострада и след земетресението през 1913 г.
image снимка от 1907г - Западна пристройка

image Църквата "Св.40 мъченици" преди земетресението през 1913

image Църквата "Св.40 мъченици" преди земетресението през 1913 - интериор

image Църквата след земетресението

/п.п. тези снимки си ги смъкнах от следния сайт
http://historicalcities.narod.ru/photo_Ternovo_sv_40_mzi.html/
Храмът отново става християнска църква след Освобождението в 1878 г. Историческата му стойност е оценена още тогава, затова през 1879 г. тук се заклеват депутатите от Учредителното събрание, което започва да гради основите на Третата българска държава. На 22 септември в тази църква е обявена независимостта на България (дотогава васално княжество на Османската империя), а княз Фердинанд получава царско достойнство.
Църквата постепенно обаче започва да се руши в следващите десетилетия. Богослужението в нея е прекратено в 1964 г., когато е обявена за паметник на културата от национално значение. Археологическите проучвания и споровете между архитектите за вида и начина на реставрацията й забавиха възстановяването и с четиридесет години. В 2004 г., по проект на търновския архитект Теофил Теофилов църквата бе обновена от специализираната държавна фирма “ЕАД Реставрация”. Стойността на обновлението бе 3 мил. лв. (1.5 милиона евро), отпуснати изцяло от държавния бюджет при правителствата Сакскобургготски и Станишев.
На 14 септември 2006 г. в присъствието на българския министър-председател Сергей Станишев, министъра на културата Стефан Данаилов и хиляди гости Търновският митрополит Григорий освети обновения древен храм. Той бе възложен за стопанисване на Националния исторически музей, но в дните на шестте най-големи християнски празници в него ще бъдат извършвани и богослужения.
През пролетта на 2005 г. е проучен спешно северният двор на манастира “Великата лавра”, централната църква, като продължават и останалите проучвания на манастира. Археолозите се натъкват на яма с трапезна и кухненска  керамика и хранителни отпадъци. Археологът Константин Тотев попада на чаша с надпис: “Симеонов совол” с вместимост една ока (1.2 л), притежание на неизвестен монах. Археолозите се натъкват и на “Архимандритов съд”, принадлежащ на архимандрита на манастира “Великата лавра”. Ямата е датирана с монета от времето на цар Иван Шишман (1371-1393 г.) и влиза в много тесен хронологичен ред. Това доказва, че монасите са напуснали манастира веднага след идването на Баязид. В комплекса на светата обител е разкрита “Шишмановата баня”, тайният проход и др. При разкопките на храма през лятото на 2006 г. е открит и оригиналният ключ отварял портите на манастира, чиято форма представлява стилизирано човешко тяло на монах. Според археолога Мирко Робов през средновековието са познати само три подобни произведения на средновековното изкуство на балканите. Ключът е обработен и консервиран в лабораторията на Регионалния исторически музей. Той е изкован от желязо, дълъг е 13 см и има масивна секретна система. Вероятно е  съхраняван лично от игумена на „Великата лавра”.
/П.п. Информация за темата съм черпила основно от Валентин Миновски със заглавие „Великотърновски манастир “Великата Лавра” и църквата “Св. Четиридесет Севастийски Мъченици””. Източник: http://www.dveri.bg/content/view/3943/125//
 
image
Северната част на манастирския комплекс

image

image
Западното манастирско крило
 
image

image
image
Част от южната фасада на църквата

image
Южната част на манастира

image

image

image

 http://vbox7.com/play:5cef5635



Тагове:   “св40 мъченици”,


Гласувай:
22
0



1. bachym - Свято място е
22.03.2010 14:16
С Колоните на Българските ханове и царе :)
цитирай
2. zvezdichka - Благодаря ти
22.03.2010 15:28
за коментара bachym! Много реликви има там, които говорят за нашата славна история и смели владетели, които са управлявали българския народ и са жънели победи!
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Чудесен постинг
22.03.2010 15:53
Има още нещо за тази църква. Под нея има няколко тунела, през които са избягали целият царски двор след падането на Търново. Това го четох в пресата , но преди това го знаех от наш родственик, който се занимаваша с родственото ни дърво. Та тези хора са отседнали на три места в ст.Планина след това -градовете Копривщица, Панагюрище и Карлово. Нашият род е бил от потомците на хан Кардам и се е заселил в гр.Копривщица.
цитирай
4. yuliya2006 - ЗВЕЗДИЧКА ЛЮБИМА, ОТНОВО НЕВЕР...
22.03.2010 15:56
ЗВЕЗДИЧКА ЛЮБИМА, ОТНОВО НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ..КАКТО ТИ УМЕЕШ ДА НИ ГО ПОДНЕСЕШ..И ПОКОРЯВАШ!

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-cyrkvi-i-manastiri-quot.464769

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
5. zvezdichka - Това е много интересна
22.03.2010 16:00
информация. Логично е, при положение, че църквата е била в ниското. Аз доста изчетох за тази църква, защото не знаех почти нищо, когато я посетих, а и толкова интересни неща научих за нея, но не си спомням да съм чела за това.
Благодаря ти Невенче!
И ми стана интересно за твоя род. Писала ли си за него, за да ми покажеш къде мога да прочета?
цитирай
6. zvezdichka - За този постинг
22.03.2010 16:10
прочетох няколко теми, но най-богата и с интересни факти и случки беше в dveri.bg и основно от там съм взела информация за тази светиня. Мен специално много неща ме докоснаха. И за сръбския светец Св.Сава. И за колоните и българските царе и извоюваните победи. И за отношението на гръцкия свещеник спрямо нашите книги... И това, че именно превръщането на църквата в джамия я е спасило... И много други. То затова и постингът ми стана много дълъг.
И ти благодаря Джул :).
Поздрави!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Не, не съм писала
22.03.2010 16:48
Аз съм от рода Босилкови, те са донесли билката босилек по време на голямото преселение, тогава се е казвала бошулек. Кагато са били в църквата също е имало с тях коренчета от тази билка. Така е дошло името на нашия род, по-късно билката се преименува босилек. За съжаление целият труд на моят роднина се загубва след неговата смърт при пренасянето им в друг дом от неговата съпруга, която много не е държала на неговите разработки по родословното ни дърво.
Това, което знам е от разкази на моя баща, който често е разговарял с него.
цитирай
8. zvezdichka - Интересни неща
22.03.2010 17:01
ми споделяш Невенче. Жалко е за загубения труд... Със сигурност е бил много ценен! Но живото свидетелство също е ценно и добре, че баща ти е изявявал интерес и са разговаряли за рода ви! Успял е да предаде информация и за поколенията!
цитирай
9. heartshapedbox - Прекрасна разходка, благодаря ти!
22.03.2010 22:05
Прекрасна разходка, благодаря ти!
цитирай
10. mglishev - !
23.03.2010 02:33
Страхотен постинг! Материалът е чудесно подбран.

Как сте направили така, че клипчето само да започва? В някои свои постинги и аз съм пускал връзка към клип в youtube, но не знам как да направя така, че музиката да върви паралелно с четенето без да се налага читателят да кликва някъде.

Иначе това е "Исихия", предполагам?
цитирай
11. mamas - Честит празник!
23.03.2010 06:57
Поздравления за постинга!
цитирай
12. анонимен - Поздравления за постинга. Само ...
23.03.2010 08:36
Поздравления за постинга.
Само една забележка. Правилно е по - нов стил да се чества тази победа на 21 март.
Тъй като при въвеждането на Грегорианският календар през 1916 година, за събития случили се преди 1 март 1900 година трябва да се прибавят 12, а не 13 дни. Не знам защо някои учени упорито продължават да прибавят 13 дни.
цитирай
13. basta - а благодаря, Цане, предполагам си ...
23.03.2010 08:37
а благодаря, Цане, предполагам си си помислила и за мен, докато си пишела за Търнова града голяма :)):) пък и имаме много общи спомени оттук.
със здраве!
цитирай
14. flyco - охооо
23.03.2010 09:51
Браво, браво, много добър пост!
цитирай
15. irka66 - Поздравления за страхотния постинг! :)))
23.03.2010 10:01
Благодаря! Още повече се гордея, че съм българка! Хубав ден!
цитирай
16. zvezdichka - Благодаря ти Руми!
23.03.2010 10:10
С този пост исках да отбележа празника на Търново, още повече, че и църквата "Св.40 мъченици" е свързана с този празник :). Радвам се, че ти е харесала :).
цитирай
17. zvezdichka - Благодаря mglishev!
23.03.2010 10:31
A и отделих доста време, за да направя съответното проучване :).
Да, музиката е на Исихия, а относно пускането на клип автоматично ще ви изпратя лично съобщение.
цитирай
18. zvezdichka - Добре дошла Славе :)
23.03.2010 10:32
Благодаря ти! Надявам се, че търновци са се разходили из града си вчера, то и времето беше много хубаво за целта :).
цитирай
19. zvezdichka - Благодаря darling
23.03.2010 10:40
за поясненията и коментара. Аз не съм се интересувала по въпроса и не съм много наясно. За да черпя информация използвам основно Гугъл :). Пък и празника на Търново е на 22 март и така. А гледайки памет българска в събота се сетих, че това е добър повод да си пусна темата за църквата "Св. 40 мъченици", която посетихме миналата година.
цитирай
20. zvezdichka - Здравей Веси!
23.03.2010 10:59
По принцип се сещам за града и какво оживление настава в този ден :). Все пак 1/3 от живота си съм я прекарала в този град :).
Поздрави!
цитирай
21. zvezdichka - Благодаря ти flyco!
23.03.2010 11:01
Радвам се, че го оценяваш :).
цитирай
22. zvezdichka - Благодаря ти irka66!
23.03.2010 11:05
Важното е да виждаме и откриваме поводи, поради, които да се гордеем за своето минало и история. А ние имаме толкова много...
Хубав ден и на теб ти желая, въпреки дъжда :).
цитирай
23. cornflower - *
23.03.2010 12:49
Поздрави за стойностния постинг!
цитирай
24. zvezdichka - Благодаря ти Люба!
23.03.2010 13:41
:)))
цитирай
25. tili - Благодаря за
24.03.2010 16:56
този постинг! Съвършен е!!!
цитирай
26. zvezdichka - Благодаря ти
25.03.2010 11:53
аз tili! А аз наистина се постарах да го направя, въпреки, че текста не е лично мой, но всичко е преминало през мен като усещане и неща, които съм видяла и прочела и които са ме докоснали по някакъв начин!
цитирай
27. harvi - Звездичке, личи си колко много си работила за този постинг!
29.03.2010 23:41
Не само си събрала "прашеца" като работна пчеличка, но си ни направила и медец :) Усетила си духа на тази българска светиня! Четох с удоволствие и голям интерес. Снимките са в прекрасни топли цветове и сякаш добавят сияние около светинята! Постингът ти ме кара да се замисля над много неща. Защо се самоунижаваме като народ при такова славно минало! Никога не съм изпитвала особена привързаност към фанариотите и византийския манаталитет на гърците и към ден днешен :) Продължаваме да разрешаваме унищожението на родовата ни памет и националната ни гордост, докато съседите ни се катерят върху раменете ни. За да запазят църквата неосквернена, дедите ни измислили легенди. А ние, за да се вдигнем и съградим разградените стени на държавата ни, се нуждаем от кауза и хора като теб! Благодаря ти за положения труд и любовта ти към страната ни! Поздрави :)
цитирай
28. diso - Браво!
30.03.2010 07:58
Друго няма смисъл да казвам.
цитирай
29. zvezdichka - Благодаря ти мила Ева
31.03.2010 12:53
за този коментар. Ти си проникновен четец! А когато човек носи в себе си почитта към своето минало и към това, което не преминава, няма как да не бъде докоснат от примера и героичността на тези, към които принадлежим като славен народ! Та този пример трябва и днес да бъде възкресен, да бъде напомнен, да ни боде очите, защото ние често пъти сме свикнали "да си зариваме главите в пясъка"... А имаме много повече от това. Човек е носител на този просветителски дух, само трябва да запали огъня му в себе си и да бъде горд, че носи името българин!
Благодаря ти! Прегръщам те :).
цитирай
30. zvezdichka - Добре дошъл Дисо!
31.03.2010 12:56
Радвам се, че се завърна отново, макар, че и аз се изгубвам понякога, но човек има нужда да остане насаме с мислите си :). А и времето е такова, че предразполага за това!
Благодаря ти за коментара и оценката!
цитирай
31. анонимен - Църквата “Св. 40 мъченици” във В.Търново
19.06.2010 20:34
Душа, много благодаря за илюстрирането на статията ми публикувана в "Двери" и качена на сайта на черквата Св. Четирдесет мъченици! Въпреки, че споменаваш източникът, от постингът ти само 3-4 изречения са твои и не може да се нарече авторов!?
С уважение:В.Миновски- магистър по история
цитирай
32. zvezdichka - Здравейте г-н Миновски!
24.06.2010 13:26
Аз не претендирам поста ми да е авторски и затова съм посочила името на статията, авторът й и откъде съм я взела. Просто вашата статия беше много изчерпателна, а аз не съм историк и няма как да ги зная тези исторически данни. Дори се помъчих да сложа линк директно към статията и го оцветих в друг цвят /то и преди го имаше, само, че в черно/, но въпреки копирания адрес се отваря началната страница на Двери. Благодаря ви за положения труд! Просто исках да разкажа за това място и да го покажа на повече хора.
С уважение: Цанка Велева
цитирай
33. анонимен - Църквата “Св. 40 мъченици” във В.Търново
13.09.2010 19:05
Уважаема г-жо(це)Велева,
Понеже няма линк директно към статията, затова реагирах малко , така да го нарека "остро"! Извинявам се за това, но се радвам, че статията ми те е накарала да направиш ПРЕКРАСНИ илюстрации на тази ВСЕБЪЛГАСКА светиня!
С уважение: Валентин Миновски - магистър по история
цитирай
34. zvezdichka - Toва е вашия труд
06.10.2010 12:49
г-н Миновски и е разбираемо. А аз съм човек, който обикаля различни места от нашата страна и после се интересува конкретно за историята и събитията, които са свързани с дадено място и този ми интерес ме обогатява и разширява познанията ми. Та така и с вашия труд, от който научих толкова нови неща и полезна информация и ми беше много интересно. Аз между другото прочетох различни статии в нета, но се спрях на вашата, която ме докосна и беше наистина много интересна и подробна.
Поздрави и продължавайте да попълвате празните полета от нашата история в незапознатите и жадните да преоткриват това, което е било и което е повод да се гордеем, че сме българи!

/п.п. а аз съм г-жа :).
http://zvezdichka.blog.bg/tq-i-toi/2009/09/03/nashata-netradicionna-svatba.390567
/
цитирай
35. vedrina - !!!
07.12.2010 12:30
Прекрасно място - свято...!!!
цитирай
36. solinvictus - Браво за усилието!
08.12.2010 20:02
Браво за усилието!
цитирай
37. zvezdichka - Kaто се замисли
08.12.2010 21:34
човек колко важни събития са се случили в тази църква, а и това, че тя е съхранила толкова различни частици от нашата история и е устояла дори и на земетресението и турците - това наистина е радостна новина за хората, които биха оценили паметта на тази църква vedrina !
Благодаря ти за коментара!
цитирай
38. zvezdichka - Благодаря ти solinvictus!
08.12.2010 21:41
Наистина си беше усилие за мене, защото когато посетих тази църква не знаех нищичко за нея. Но който търси намира и така прочитайки различни статии попаднах на тази в Двери, която мен самата ме вдъхнови и изпълни с гордост за всички личности, с които е свързана тази църква и които са се борили за нейното опазване! Бях потресена от действията на гръцките свещеници, които целенасочено са унищожавали нашите книги, за да не се запази знанието за нашата славна история... А също и за светеца Св. Сава научих много интересни неща. И не само за него...
цитирай
39. solinvictus - да така е, когато сама си търсиш и ...
09.12.2010 10:29
да така е ,когато сама си търсиш и намираш ти е така ено ...готино!
Един съвет не вярвай на нашите уж попове,не им се доверявай на 100%
- мого мразим некой да ми дава акъл ,ама ....хехе
успех!
Търси български автори преди 44г.на миналия век и книги преди 1820г. хехе
цитирай
40. zvezdichka - Хе хе :)))
09.12.2010 21:13
усмихна ме. Знаеш ли уважавам твоя съвет и то много ми хареса, ама къде да ги намеря тези книги... Ако ги има сигурно се съхраняват по музеи и хранилища. А и аз отскоро се записах в библиотеката. Заинтригува ме въпроса свързан с нестинарството и бях взела книгата на Анчо Калоянов, в която прочетох и за сандъка от Терачина. И така не щеш ли попаднах в твоя блог :). Аз иначе избягвам да влизам в блогове на хора, които не познавам, тъй като не ми остава време да влизам при тези, които познавам вече тук и така или иначе съм завързала приятелски връзки.
Но някои неща влизат в ума на човек и когато той ги зърне любознателността напира в него и иска да научи повече. Та така, вече две поредни влизания при теб не мога да изчета тази тема. Много интересни събеседници се включват в темата ти, които знаят много неща и ви чета с интетерс. Но пусто време все не достига...
цитирай
41. zvezdichka - И исках
18.12.2010 00:22
да добавя нещо по повод изказването ти за поповете. И сред тях можеш да срещнеш хора, които търсят да познаят истината. Не можем да сложим всички под общ знаменател. И ако човек търси рано или късно ще намери стига да бъде отворен да приема и изследва нещата, които го интересуват или които му се разкриват по един или друг начин.
цитирай
42. анонимен - Малко подробности.
28.01.2011 00:52
Мъчнотиите в съставянета на един ясен модел за нейното место в живота на дедите ни и на миналото на самата църква като съоръжение са много.

В завършен вид църквата е трикорабна базилика с притвор, две галерии и пристройка към притвора в западна посока. Археолог. изследвания показват, че църквата е изграждана на три етапа. На първия етап са построени олтара и наоса на единна система на основите. В наоса са поставени шест носещи колони на отделни фундаменти.

При второто изграждане на наоса фундаментите на носещите колони са свързани. На втория етап на строителството на църквата са изградени притвора и двете галерии. Пристройката е изградена по-късно и нейното строителство не е оказало влияние върху останалите части на зданието.

Колоните в наоса са с видимо различен произход. Изработени са от разнородни материали, с различна форма и степен на обработка. Само двете колони от средния ред са еднакви по материал, форма и степен на обработка. Едната от тях-южната е с надписа на Цар Омортаг.

В юж. кораб са открити два гроба, разположени от западната стена към олтара един след друг, разделени само с една вертикална мраморна плоча. Края на втория гроб /от запад на изток/ е на линията на колоната с надписа на Кан Омуртаг.

Има сведения, че под пода на северния кораб е бил погребан български светец. До излизането на турския свещеник от храма на гроба на светеца е горяло кандило. Руските военнослуж. са отнесли мощите като военен трофей. По този въпрос няма надеждни проучвания и за сега тези сведения са игнорирани от нашата наука.

В преддверието са открити два гроба. Гробът на Св. Сава Сръбски е в южната стена, а до северната е открит гроб на жена. Под северната галерия е гробът на Цар Калоян. Около сградата на църквата е бил изграден по-късно манастир. В непосредствена близост. В непосредствена близост до зданието е гробище, най-вероятно на монасите от манастира, но са открити погребения и на миряни.

МОМ
цитирай
43. анонимен - Малко подробности.
28.01.2011 01:21
Основ. хипотеза за изгражд. на църквата е формирана на осн. сведението на Цар Иван II Асен, че е “въздигната из основи” от него. Голямата част от нашите истор. сч., че църквата е изградена в чест на победата над войските на император Т. Комнин при Клокотница и е замислена като гробница на Асеневци. Много факти потвърждават едно такова виждане.

Но има и ясно изразени факти, които отхвърлят предположението, че църквата е построена изначално от Цар Иван II. Те насочват логиката към виждането, че църквата е построена по-рано. Надписът на колоната на този цар е сведение за нейното възстановяване или осн. ремонт след разрушаване от земетръс.

1) Предполож. че Цар Иван II е построил гробница за рода си като мемориал на победата над Т. Комнин е видимо несъстоятелно поради явния парадокс на идеята. ”Гробница на рода в чест на победата” ?!?

2) Гробът на Ц. Калоян в сев. галерия отхвърля възможността той да е погребан там преди църквата да е изградена. Погребението е първично и очевидно е направено след изграждането на сев. галерия. Самата сев. галерия е построена на по-късен етап. Не е било възможно да се построи галерията при наличието на първично погребение без гробът да се увреди. Такива следи от увреждане или препогребване не са констатирани. Това дава основание да се счита, че галерията на църквата е построена още преди смъртта на Цар Калоян.

3) Видимите следи от реда на изграждане на църквата. В началото е строен само наоса и олтара. Т. е. църквата още в началото е била мавзолей. След това преддверието и галериите. По-късно е западната пристройка. Ако църквата е построена от Ц. Иван II в чест на победата над Т. Комнин, тя нямаше да е мавзолей, а класически храм.

С построяването на преддверието и галериите мавзолеят престава да бъде единствено гробница и се е превърнал в храм, в който се извършва богослужение от най-универсален характер. Преди това най-вероятно там са звучали само заупокойни служби.

МОМ
цитирай
44. анонимен - Малко подробности.
28.01.2011 01:31
4) Идеята за построяването на храма първично чак от Ц. Иван II се оборва от един дребен, но много интересен факт. В църквата “Св. Четиридесет мъченици” има две, а не една Омортагова колона. Този факт до сега е старателно избягван от нашата наука, защото ликвидира основните предположения за мястото на колоната в този сбор на реликви. Появата на втора колона от гробницата на Ц. Омортаг определено противоречи на идеята за изграждане на църквата като паметник на бойната слава на Първата Българска държава и на духовната връзка на династията на Асеневци с миналото на народа ни. От Родос е взета само една колона, а от гробницата на кан Омуртаг са взети две колони за вграждане в църквата. Този факт показва, че мотивите на вграждането на колоните в конструкцията на църквата са по-други. Иначе едната колона е излишно пренасяна от едно значително разстояние.

5) Наличието в наоса само на две погребения. Ако църквата е построена за гробница на Асеневци, защо в нея са погребани само двама души? Предполож. че двата гроба в южния кораб са на братята Петър и Асен се опровергава от факта, че третият брат е погребан в северната галерия. При това, двете погребения вътре в наоса са вторични, а погребението на Калоян е първично. В притвора са погребани Св. Сава Сръбски и жена с неидентифицирана самоличност. Св. Сава Сръбски е доказано от рода на Асеневци. Антрополог. белези на погребаната в северната част на притвора жена, по описанието на работилите там ареолози, са твърде близки до сведенията за ръста на Асеневци. Така може с достатъчна вероятност да се приеме, че и това погребение е на жена от рода на тези царе. Ако църквата беше наистина гробница на рода на Асеневци, те също би трябвало да са в наоса, но са погребани вън от осветеното пространство на църквата. Значи, те не са равни по благородство на погребаните вътре двама мъже. Цар Калоян – също.

МОМ
цитирай
45. анонимен - Малко подробности.
28.01.2011 01:48
Фактите казват, че:

Погребаните в наоса мъже са с най-висок ранг на знатност и превъзхождат всички от рода на Асеневци. Царете на Втората Бълг. държ. не са смеели да се погребват в наоса при двамата мъже, чиито кости очевидно са пренесени от друго место на погребение. Това говори, че погребаните в наоса двама души категорично не са от рода на Асеневци, че са царе и че поради това са от династията, управлявала страната преди завладяването на тези земи от войските на Й. Цимисхи;

Колоната с надписа на кан Омуртаг е взета от мавзолея на Днестър. Сл-но и другата, не надписаната колона, също е взета от там;

От нач. на X в. когато е построена изначално църквата “Св. 40 мъченици”, източ. граница на България е вървяла по Днестър. Построеният от Кан Омуртаг мавзолей на тумбата на Днестър при с. Кошница след разпада на държавата оставал в земите на новообразув. Киевска Русь. Това създавало заплаха за раздори с киевските владетели по повод използването на гробницата. Те са от същия царски род. Да им се отказва правото да се погребват при дедите им е било невъзможно на тяхна територия. Самото погребване на киевските царе в гробницата на Авитохолите би им дало право да претендират за престола на България и да се разпалва стихналата гражданска война. Тази заплаха е била достатъчно основание мавзолеят да се пренесе на безопасно място.

Лесно е да се снеме колона от руините на Плиска. Но да се снемат две колони от действ. царски мавзолей е съвсем друго нещо. Не са пренесени само колоните. Пренесен е самият мавзолей. От тумбата на Днестър на тумбата на Янтра е пренесена гробницата на кан Омуртаг. Пренесени са погребенията на двамата погребани там Авитохоли и две от колоните на мавзолея.

За това царете от Втората Българска държава не са се погребвали вътре в пространството на храма, а около него.

МОМ
цитирай
46. анонимен - Малко подробности !!!
28.01.2011 12:49
Археологич. изследв. на църквата "Св. 40 мъченици" са проведени на няколко етапа. Дават достатъчно много фактически материал за осъзнаването на нейното минало. Всички части на тази комплексна конструкция са извор на много сведения. Най-важни са фактите от наоса. Там е колоната и конструкцията на сградата показва, че тя е била на това место още при изграждането му. Колоните са сваляни за преустройствата, променено е фундирането им, но местата им не са променяни.

Двата гроба на дясната страна на наоса са много особени и следва да се опишат. Както казва Моско Москов, при отварянето на гробовете е било установено, че са дълги по 2 метра, широки при главата 90 см, при краката 70см. , дълбоки 85 см и облицовани с дебели полирани едностранно мраморни плочи. Двата гроба са били разделени само от облицовъчните плочи. В тях са намерени кости без череп, парчета оловни листа и мрамор. Запълнени са били с пръст от терена. Изваждането на двата черепа от гробовете трябва да е станало преди последното събаряне на минарето. Направили са го турците в стремежа си да спрат срутванията, които са отдавали на силата на погребаните в църквата двама мъже.Твърде е вероятно двата черепа да са препогребани в двора.Това прави разкопаването на терена около църквата твърде деликатна работа от тук нататък.

Опис. показва, че двата гроба са изкопани и облицовани едновременно. Нищожно малката дълбочина на двете камери сочи, че в тях са били препогребани кости, пренесени от местото на първичното им погребение. Били са положени в оловни сандъци, за да се избегне тлеенето на дървото и пропадане на пода, който веднага е бил покрит с мрамор. Моско Москов е забелязал, че при изкопаването на гробовете са били повредени фреските над тях и веднага поправени.

Така се стига до извода, че мавзолеят е бил изографисан преди да се пристъпи към погребението в тези два гроба.

МОМ
цитирай
47. анонимен - Малко подробности !!!
28.01.2011 13:03
Картина на съст. на гробовете от юж. страна на наоса говори, че те са препогребани след като мавз. е бил преустроен при Цар Иван II Асен. Липсата на други погребения от най-висок ранг показва, че мавз. е бил изначално построен за да се извърши в него погребване на костите на двамата покойници. След това е възможно да е бил погребан и светецът от северната страна. Както и да са станали нещата, този български светец трябва да е бил пряко свързан по род с двамата погребани от южната страна.

Църквата е построена в земетръсен район. Свед. на колоната на Цар Иван II Асен по-скоро говори за възстанов. на църквата след разрушение от земетръс. Възмож. е тогава да се е наложило и изваждане на костите от наоса и препогребване поради наложителен ремонт на пода. Това автоматически говори, че погребенията още тогава са били плитки и не са били първични. Така при ремонта на пода църквата е направено препогребване на костите и са оставени следи по стенописите. Промяната на фундирането на колоните показва, че при ремонта на църквата подът е разкопан. Необходимостта от промяна на фундир. на колоните е довело до изваждане на костите от двата гроба и повторно погребване, когато стените са били отново изографисани.

Следв. погребения са направени в пристроените части. Цар Калоян е погребан вън от църквата, под северната галерия. Да се счита, че двата гроба от юж. страна на наоса са на царете Асен и Петър не е състоятелно. Ако в наоса са двамата братя, какво прави третия под галерията. Защо ще го гонят? Такова пренебрегване на статуквото на личността в държ. е невъзможно. Погребаните в наоса не може да са царете Асен и Петър. Ако бяха те, наосът щеше да е пълен с гробове, защото династията щеше да се погребва там.

Възниква въпросът, кои са погребаните владетели в наоса? Единият следва да е Кан Омуртаг. Другият трябва да е наследилият го Кан Персиян. За да си изясним този въпрос поне до някъде, трябва да проследим събитията в държавата по него време.

МОМ
цитирай
48. анонимен - Подробности ли ???
28.01.2011 13:23
Сградата на църквата е вече архитектурно възстановена и осветена, но тя не е действуващ храм. Тя е, така да се каже, музей на себе си. Светинята на България, гробницата на Авитохолите, сърцето на Отечеството е музей! Там, където царе са влизали на колене, днес не гори и едно кандило. И там в Божия храм все още стои Колоната на Омуртаг, че който има уши да чуе, а който има очи да види написаното.

"...Човек и добре да живее умира. И нека онзи, който се роди най-сетне, разглеждайки тоя(надпис), си спомня за оногова, който го (гроб,склеп) построи..."

Когато Цар напише такива думи, това не е израз на желание за почит към паметта му. Авитохолът от гроба си ни пита: "Как живеете наследници? Можете ли да се мерите с нас? Какво правите от онова което отвоювахме за вас и ви оставихме в наследство? Защото след човека остава не калта, която е изплюскал и произвел, а делата му в полза на Отечеството и децата му от всички идващи поколения, които правят народа му."

МОМ
цитирай
49. zvezdichka - Много силни думи
28.01.2011 22:44
казваш МОМ!
"Как живеете наследници? Можете ли да се мерите с нас? Какво правите от онова което отвоювахме за вас и ви оставихме в наследство? Защото след човека остава не калта, която е изплюскал и произвел, а делата му в полза на Отечеството и децата му от всички идващи поколения, които правят народа му."

И това е действително така! Благодаря ти, че имаш очи за това и че го казваш и в тази тема!
Много интересни са нещата, които пишеш и има голяма логика в това. Благодаря то още веднъж! Ще се радвам истината да излезе наяве. А на теб ти пожелавам дързост за да я търсиш и отстояваш!
цитирай
50. bven - Благодаря за хубавия материал, Звездичке!
15.02.2012 21:50
Била съм в църквата и усетих благотворното й въздействие. Свещено място!
Всеки българин трябва да го посети.
Хубава вечер!
цитирай
51. zvezdichka - Благодаря ти bven!
16.02.2012 09:24
bven написа:
Била съм в църквата и усетих благотворното й въздействие. Свещено място!
Всеки българин трябва да го посети.
Хубава вечер!


Споделям казаното от теб! Наистина си заслужава да се посети и дори и да се ограмоти човек за историята на това място.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3835789
Постинги: 487
Коментари: 6795
Гласове: 21187
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930