Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

 Визуален способ за определяне социалните позиции в педагогическия колектив.

Педагогическият колектив се явява особена група от хора, характеризираща се с неравнопоставеност на педагозите по полов и възрастов признак. Това е колектив, доминиран от жени, в който мъжете много често се намират в периферията, а между самите жени се създава много разнообразна вътрешна структура (формиране на по-малки, но много сплотени групи; яростно конфликтуване между малките групи; наличие на синдикален опортюнистичен лидер; конфликти между отделни групи и формалния лидер (директор); групи, диференцирани по възрастов признак – обикновено намиращи се в опозиция „млади срещу стари“) и специфични отношения (клюки, интриги, слухове, злепоставяне, борба за власт, съпротиви, притворство, коварство, лукавост, открита враждебност, дори вредителство).

Наличието на опозиция (съпротива) в педагогическия колектив може да се определи визуално, като се оцени къде се намират членовете на колектива по време на съвещание (заседание, провеждано от директора; обучение, провеждано от психолога; заседание и др.). Поради доминантността на педагогическите кадри (по брой и властови лостове), останалите специалисти (психолог, логопед, ресурсни специалисти и пр.) много често срещат враждебност и съпротиви в своята дейност и инициативи. По тази причина за психолозите е особено важно да имат изработена оценка за наличните социални позиции на педагогическите кадри в училището.

Предложеният способ позволява да се направи такава оценка, на базата на наблюдение върху пространственото разположение на състава по време на служебни сбирки, още повече, че в около 80% от случаите, местата, които служителите заемат са почти винаги едни и същи.

По принцип официалният лидер (формално това е директора) на колектива седи в центъра. Той притежава действителната власт и определя воденето на срещата. Тези, които седят непосредствено срещу официалния лидер, са лидерите на опозицията или реалните лидери в колектива. Това са хора, които се ползват с авторитет (власт) и влияние сред много от членовете на колектива. Те имат изразени лидерски качества, не се страхуват да бъдат в центъра на вниманието на формалния лидер (именно те попадат във фокуса на погледа на формалния лидер). Това е позиция: „опозиция-опозиция“.

Опозиционният лидер може да се ползва с твърде голямо влияние в колектива. Много често той се явява синдикален лидер или учител с голям стаж.  Важно е да се оцени какъв характер носи неговата опозиция (полезна – насочена към развитие на колектива и стимулираща дейностите на организацията или „нездравословна“ – насочена към разделяне и разпадане на съществуващата официална власт (директор) и дискредитиране на общите дейности в угода на личните му интереси или интересите на малка група, която той управлява. Особено деструктивни са онези опозиционни лидери, които поддържат поведение на демонстративно отхвърляне на формалния лидер. По време на заседанието те могат да апострофират, неглежират, отричат, дори открито да конфликтуват с ръководителя с цел, укрепване на своята опозиционна власт.  Тези, които седят до лидера на опозицията, съставляват действащата опозиция. Във всички случаи, по време на заседанието действащата опозиця ще бъде сплотена и разположена на едно място. Много рядко членовете на подобни (деструктивни) групи се разделят и заемат хаотично места в залата.

Тези, които се намират по-близо до официалния лидер, подкрепят вече съществуващото ръководство. Много е важно психологът да прецени към кой от лидерите са по-фокусирани служителите, както и техния брой.

От дясната страна на официалния лидер обикновено заема място неговият първи помощник – зам. директор (дясна ръка). Като правило той би трябвало да притежава кураж и лидерски качества. Той изцяло поддържа ръководителя си. В случай, че официалният лидер напусне заседанието, този човек поема и продължава ръководството на мероприятието, като следва избраната линия на формалния лидер.

От лявата страна на формалния лидер заема позиция експерта по работа с документацията (много често това може да бъде специалиста по финансовите въпроси) Той по правило записва всичко, което се случва (протоколира), отличава с отговорност, изпълнителност, прецизност, честност, но самостоятелността не е сред водещите му професионални възможности.  Той изцяло зависи от мнението и решенията на ръководителя (директора). Този служител е с перфектни познания за нормативната база (финансиста-счетоводител – по финансовите въпроси).

В периферията на кръга обикновено заемат позиция тези служители, които по някаква причина не се смятат за членове на колектива (новодошлите, които все още не са имали време да се адаптират; такива, които имат намерение да променят колектива (кандидатите за пенсиониране, за преместване); служителите, които са в конфликт с колектива или тези, които се противопоставят на колектива) или аутсайдери (единаци).  Тези, които се нуждаят от подкрепата на официалния лидер седят в кръга по-близо до него.

Седящите в центъра – това са служители, които се чувстват добре адаптирани в колектива. Те възприемат себе си като важна част от групата и са ориентирани към дейност (активност). Те съставляват „златната среда“ и са основа за ефективна дейност на педагогическия колектив – основно средство на лидера.