Прочетен: 22883 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2012 09:33
България е пълна с будни и енергични хора, които творят, споделят идеи, търсят извори, от които да почерпват жива вода. Явно във всеки град или село има такива звездици, които светят с различна светлина от останалите люде. Напоследък в нашите пътувания търсим изключително живия контакт с хората, защото той ни обогатява. Да почерпиш от чуждия опит, да се зарадваш на сътвореното от ръцете на трудолюбивия българин или българка, да се запознаеш с интересни личности, които са вдъхновени по един или друг начин – това наистина е богатство. В този пост искам да споделя за “хората-злато”, с които се запознахме в Якоруда, благодарение на нашия приятел Нури.
Нури, по известен като Габърчето също е от тези хора, недолюбван от мнозина, защото не се притеснява да говори истината в очите на хората. Той е много общителен, слънчев и добрудушен.
И е човек на изкуството – стихоплетец на душата. Благоразположен и раздаващ се към приятелите си, гостоприемен. Благодарим му от сърце, че отдели от своето време и ни показа толкова красиви неща от Якоруда и околностите й.
Друга светла личност на Якоруда, която ни впечатли със творческия заряд и положителна нагласа на живота е твореца Фейзула Црънков.
Този човек така ме зарадва. Освен, че ни представи якорудската народна носия Фейзула ни показа, че от нищо прави нещо или по-точно казано от нищото твори красота, която не само радва, но и говори. Нали знаете старите керемиди, с които бяха покрити старите малки белосани къщички. Та Фейзула претворява тези керемиди и те приемат душа!
Те могат да се превърнат в неизменна част от нечий дом, създавайки радост и красота.
Празните бутилки, никому ненужни Фейзула може да превърне в едно малко бижу.
А на недооценените и стари антики Фейзула дава нов живот.
Какъв самороден талант само. Рисува невероятно!
Показа ни картините си, от които успях да заснема една малка част.
Той излива душата си и в стих, но до тях за съжаление все още не съм се докоснала.
Радостно му става на човек, когато се срещне със слънчеви хора, изпълнени с творчески кипеж, творци, които са едновременно и ценени, и недооценени, щом чудесните му платна стоят затворени в една папка и малко хора имат достъп до тях.
А Фейзула е човек с талант, който не се страхува да се раздава и го прави от сърце. Радваме се, че се запознахме с този слънчев човек.
Друг енергичен и пълен с идеи човек, който иска да се развива туризма в Якоруда е Илиян Бучков. Той е хижара на старата хижа “Трещеник”. Съжаляваме, че не успяхме да се видим с него в района на хижата, а впоследствие се запознахме в Якоруда.
От него научихме, че е радетел на традициите и е изложил експонати от местната якорудска носия във фоаето на хижата, но ние го пропуснахме този момент. Нищо. Имаме повод да се завърнем отново в Якоруда и да му гостуваме в хижата, защото със сигурност има много неща за показване от красота на Рила и скритата и древна история, свързана с пребиваването на бесите в планината! Така, че ако изберете курорта Трещеник и посетете старата хижа и няма да съжалявате. Илиян прави интересни маршрути до слабо познати места.
Друг човек, с който ни беше приятно да се запознаем беше Светослав Похлупков, радетел за българското, който се е захванал с благородната мисия да работи с деца, като лятото ги учи да плуват и печелят състезания, а зимата да карат ски. Човек, любител на екстремните преживявания, който живее втори живот, но милее за Якоруда и за нейната история, за развитието на туризма и въпреки, че е имал възможност да работи извън България, той се е завърнал и е избрал да остане в България и да работи за нейното благо. И влага усилията си в най-висшето благо, а именно децата на Якоруда. Каква радост и израз на удовлетворение е да видиш усмивката в очите на децата! Негова снимка нямам, но прилагам една статия за него:
http://www.bgswim.info/index.php?t=1119
Но системата е такава, че има свойството да “орязва крила”. Въпреки това устремът към живот във всички тези хора, за които ви разказах в този постинг е налице. Те имат мечти и търсят тяхната реализация, въпреки пречките и трудностите. Искам да им пожелая от сърце успех и нека се разраства Якоруда, да хубавее и да посреща своите туристи, но да им показва и своите съкровища. По този повод човек трябва да цени дадено богатство и да влага в него, ако иска то да се развива. Но не винаги желанията на човек се припокриват с реалността. По този повод искам да “пратя поздрави” на кмета на Якоруда за големите дупки по използвания от туристите път от Юндола за Разлог и Банско, който вече 2-ра година не е мръднал и човек, тръгва с приповдигнато настроение на път, но попадне ли в кратера от ями започва да му се стъжнява денят... Дано следващата година, когато дойдем отново насам да ги няма тези проблеми по пътищата на община Якоруда. Единствените облагодетелствани от дупките по пътя са многото домашни производители на мед, сладка и разни други вкусотийки от планината – гъби, боровинки, които предлагат своята стока край пътя и ако човек кара с висока скорост по-вероятно е да ги подмине. Друго, което мога да пожелая на Якоруда, (като човек който обича и се интересува от историята на съответното селище, което е посетил) е следващия път като дойда тук много бих се радвала, ако е оборудван музей, в който човек може да разгледа находките от Крепостта Калята, традиционни инструменти, занаяти от близкото минало на Якоруда, както и традиционното облекло на якорудчанина и якорудченката, а и от много други места и околности на Якоруда, за които аз не зная. И се питам каква е ползата за Якоруда да се разработва крепостта, да се правят разкопки, като всички ценни находки отиват в НИМ в София. С какво ще бъде спечелен туриста за Якоруда?
Това са все въпроси, които мен специално ме вълнуват и затова ги изказвам на глас. И бих се радвала, ако има кой да чуе идеите на предприемчивите и будни якорудчани. Така, че от сърце желая доброто на Якоруда!
24.10.2012 09:33
Контактите и образованието очевидно му липсват, типично за помашката общност в този район.
Просто споделям своите впечатления от срещата ми с хора, които са докоснали сърцето ми по един или друг начин. Важното е човек да не е шамандура и да не се слива с мнозинството, защото тогава няма как да направи впечатление. А хората са уникални като същности и това именно спечелва човек. Уникалността във всяко едно отношение - и в природата и във взимоотношенията!
Благодаря ти за коментара!
Контактите и образованието очевидно му липсват, типично за помашката общност в този район.
Анонимен примитивното занаятчийство както си се изразил загива, ако все още няма хора, които да го поддържат и предават на по младите, но явно по мои лични наблюдения очите на младите са обърнати в други посоки. Не познавам добре хората и района, имали сме няколко срещи, но важното е впечатлението, което са оставили в мен тези хора. Може би някои от тях не са напред с Интернет технологиите, но колко хора в България не живеят виртуален живот...? А населението там е смесено и за мен не е важно какъв е човек като етнос, а важното е да е Човек с главно Ч, а ако е и творец действа благотворно!
Благодаря за коментара!
Хубав и усмихнат ден ти желая ! И още много хубави срещи, които да споделиш с нас :)))
24.10.2012 10:39
Не може всички да завършат Художсетвената академия в София. Било поради липса на средства или по други причини. Но работят за изкуството и имат златни ръце и златни сърца.
А да се наричат презрително "помаци" отнякой ,много учен и с високо самомнение, какво е това?
Блгодаря ви за този топъл, човешки разказ. Природните красоти са нищо без хората, радват единствено слънцето, луната и звездите. Ще е добре и в другите си пътеписи да показвате хората, да им давате думата.
Бъдещето е на българите и на изконната българска Вяра! И исляма, и християнството са просто прашинки на вятъра, в утрешния ден те никак няма да са актуални... за щастие.
Поздрави!
Най-хубавото на творчеството е, че винаги носи много радост - първо докато го създаваш и после когато радваш с него другите :)
Живота е лично творчество - колкото повече го виждаме, ценим и разбираме, толкова по-здрави, способни и одухотворени ще бъдем всички :)
Поздрав най-сърдечен от София :)
Хубав и усмихнат ден ти желая ! И още много хубави срещи, които да споделиш с нас :)))
За да е пълноценен човек е хубаво да има очи за доброто, красивото в този живот, защото именно позитивизма ще ни отведе на по-високо ниво, докато отчаянието, мрънкането гледа да забие погледа ни надолу!
И ще разказвам и за други срещи, само дето времето не ми достига.
И за това става въпрос, а и в по-широк смъсъл за това как ще бъде приет човек, дали може да се почувства сред свои сред абсолютно непознати до този момент хора. Важно е отношението и дали човек е отворен към човека, защото в днешно време хората се затварят между четири стени и нямат доверие един към друг. А всичко е така, както го описваш и аз не един път съм го изпитала - става въпрос за родопчаните. И само да дам едно географско пояснение: Якоруда е град, който се намира между 3 планини - Рила, Родопите и Пирин в далечината :).
Благодаря за коментара!
Не може всички да завършат Художсетвената академия в София. Било поради липса на средства или по други причини. Но работят за изкуството и имат златни ръце и златни сърца.
А да се наричат презрително "помаци" отнякой ,много учен и с високо самомнение, какво е това?
Блгодаря ви за този топъл, човешки разказ. Природните красоти са нищо без хората, радват единствено слънцето, луната и звездите. Ще е добре и в другите си пътеписи да показвате хората, да им давате думата.
Твоите размишления не са ми чужди. И бих добавила, че занаятчиите са хора, които трябва да се гордеят, че са съумили да съхранят даден занаят във времето. Толкова уникални неща се загубват в нашата страна като знания със смърта на даден човек, че да те я яд като погледнеш даденото произведение и няка кой да ти каже как е направено.
И си абсолютно прав, че природата радва, но много по запомнящо е едно посещение, когато го има живия контакт, легендите, традициите, фолклора, споделения опит и пикантните истории, които човек може да научи. И напоследък ние го търсим в нашите пътувания. Интересува ни живота на хората от близкото минало и традиционното им облекло, т.е. носиите, характерни за дадения регион, занаятите. Така, че и занапред ще споделям :).
Благодаря за коментара!
Бъдещето е на българите и на изконната българска Вяра! И исляма, и християнството са просто прашинки на вятъра, в утрешния ден те никак няма да са актуални... за щастие.
Поздрави!
Интересни размишления имаш! Но нека България и българщината пребъдат!
Поздрави!
Най-хубавото на творчеството е, че винаги носи много радост - първо докато го създаваш и после когато радваш с него другите :)
Живота е лично творчество - колкото повече го виждаме, ценим и разбираме, толкова по-здрави, способни и одухотворени ще бъдем всички :)
Поздрав най-сърдечен от София :)
Много ми харесаха твоите разбирания и аз ги чувствам по същия начин. И хубавото в тези пътувания е, че човек има намира нови приятели в различни кътчета на България!
А Фейзула е широко скроен човек и има чувствителен поглед за нещата. А и възприятията му виждат един много красив свят, който е отразен и в картините му и не само в тях!
Поздрави!
Поздрави!
24.10.2012 22:17
Поздрави!
Одобрението на коментарите съм го сложила заради спам коментари на английски и руски, които препълват темите ми и трудно се трият. И не съм трила смислен коментар по тази тема. Не знам, но и в блога има доста бъгове напоследък. Съжалявам, но не съм прочела коментара ти, защото не съм го видяла...
А одобрените коментарите пускам, когато съм в блога. Но вечерно време почти не ми остава време за него...
Много точно си го казала, а и за да остави следа след себе си човек трябва да се научи да пише, рисува със сърцето си!
Поздрави!
Поздрави!
Изненадах се, че имаше такъв интерес към темата, защото съм писала за абсолютно непознати хора и си мислех, че това няма да заинтригува блог обществото. Но точно тяхната инициативност, стремления и реализацията в различни области ме впечатли и мен самата и реших да разкажа за тях.
И си абсолютно прав, че човек може да срещне доброто на всяка крачка само трябва да има отворено сърце за него!
Поздрави!
Поздрави!
Това също беше една от причините да покажа част от тая красота, с която се срещнахме чрез творбите на Фейзула. Той е от старото поколение творци, което явно все още не се е ориентирало към използване на интернет и наистина губи от това. Поне аз си мисля така.
А хубави хора човек може да срещне навсякъде. Само трябва да се оглежда за тях и те сами ще го намират :).
Поздрави!
Много се радваме, че успяхме да разгледаме Якоруда и се запознахме с будни и търсещи хора, които наистина милеят за града! Благодарим и за гостоприемството! Живот и здраве ще дойдем и някой друг път - обещали сме на Илиян да му се обадим и да ни разведе из Рилските древни простори :). Ще се радвам и следващия път, когато дойда в Якоруда да видя че този град се развива в положителна посока, че има промени.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Радостно е, когато човек се запознава с такива хора и просто споделям. И знам, че тази среща с тях няма да е единствената!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Във всеки един град има хора, които се отличават от мнозинството със своята уникалност, идейност, търсения, стига само човек да има отворени сетива и да търси да се срещне с тях, а понякога и те сами го намират :).
Поздрави!