Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2011 04:49 - "ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (7-в)
Автор: devnenetz Категория: Други   
Прочетен: 9274 Коментари: 8 Гласове:
2

Последна промяна: 03.02.2011 19:24


7- в. СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ БИЛА МЕЖДУ СЕЛО МАНАСТИР И СЕЛО ЖИТНИЦА, ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ 

         Колко е лесно да се каже и запише!... И колко е невъзможно да се докаже… Дали наистина от тук започва Родината? ...

                                                                                                                                                 

            До сега беше многократно споменато, че има немалко признаци, които говорят, че основното и ръководно ядро на преселилите се през 680 година южно от Дунав българи се настанило при „Тъй наречената Варна”. Излишно е отново да повтарям кои са тези признаци. Сега само ще изтъкна, че по мое виждане, в продължение на 120-130 години след Онгъла и преди Абоба-Плиска, Главният център на новооснованата държава на Аспарух трябва да се търси именно тук.           

            Днес в поречието на река Манастирска (Аккайнарджа, Батал дере, Белия поток), между село Манастир и село Житница, има една местност, която неизвестно защо тукашните хора наричат „Баба Дафина”. В нея вият клони няколко десетки огромни, вековни, а защо не – и хилядолетни потомствени върби. Забележително е и това, че тук, на една ограничена територия блика питейна вода от три по-големи и дванадесет по-малки извора. Най-мощният от тях бил каптиран преди години за водоснабдяването на село Житница. В известни  литературни източници има немалко споменавания за лагер, крепост и стар римски град точно в този район, който така или иначе останал извън интереса на науката ни. А този лагерен град извисявал ръст  и бил не сянката на Марцианопол, а римски мощен щит и меч на Долна Мизия. Поради това е съвсем логично да приемем, че едва ли щабът на Аспарух е пропуснал да не ползва този, както казват руснаците „хорошо обжитый” район като своя главна квартира. Още повече, като се има в предвид, че към 680 година освен разрушените Марцианопол и Одесос друго забележително и сериозно на територията на сегашните Варненска и Шуменска области няма.

            За село Манастир вече бяха казани немалко неща. Сега нека се спрем на съседното и също много важно село Житница. С голяма степен на вероятност градът AD Salices-До Върбите се намирал в близост до Марцианопол и много близко до римската пътна станция Панисус (Панаса). Напълно е възможно тази пътна станция на римския път Несебър-Марцианопол да е била разположена някъде между днешните села Юнак, Дъбравино и Гроздево, но и никак не е изключено тя да се е намирала и по-близо до самия лагерен град AD Salices. И днeс мои приятели от село Житница говорят за намирани в миналото не само в местността „Баба Дафина”, а и близо до сегашния язовир „Малкия зибил” фрагменти от непроучено римско строителство. Някои от тях съобщават за близконаходящо се старо селище Панисово… . По ирония на съдбата и за лека шега към нашата наука ще отбележа, че днес в центъра на село Житница не по силата на историческата и държавна логика, а „случайно” и по внушение на всевишния, функционира хранително-питейно заведение известно с многозначителното име „Върбите”… Само неговата рекламна табела с този надпис  неволно играе ролята на паметник за една важна част от местната трако-римска и особено важната за нас неизяснена част от българската история.

            Ще напомня още веднъж, че в края на лятото на 377 година при AD Salices- До върбите, на терена между днешните села Житница – Манастир – Падина, се състояла целодневна битка между обединената войска от двете части на римската империя и вестготите. Начело на римската войскова групировка бил страхливецът Лупицин, а командир – генерал Рикомерс. Разбунтуваните и мародерстващи из Долна Мизия вестготи били командвани от  Фритигерн. Кървавата битка завършила безуспешно и за двете страни. На бойното поле останали няколко хиляди убити и ранени. На стъмняване, предвожданите от страхливеца Лупицин римски войски се завърнали на бегом и се затворили в крепостта Марцианопол, от която излезли преди боя, а готите се барикадирали в своя лагер „караго-вагенбург”в района на днешното село Житница, където   престоели в продължение на около една седмица.        

            Настоящата публикация дава възможност да стартира  дискусия за далечното минало на селата Манастир и Житница, Варненска област. През турското „щастливо” за българите присъствие, село Житница  (43°07′37.2″ с. ш. 27°31′33.6″ и. д.) се именувало Тестеджий (Testedzi. В записите на древните хронографи се среща  под името AD Salices, намиращ се недалеч от Марцианопол-Девня. Вече стана дума, че Oppidum Salices бил укрепен военен лагер, град и римска пътна станция До върбите (върбалака, фонтана и извора). Опидум Салиций бил главен и изключително важен, римски военен лагер-спътник, силова опора и гаранат на столицата на Долна Мизия – град Марцианопол. Той бил разположен на важен, стратегически, разклонителен пункт, свързан с двете римски шосета: Константинопол – Марцианопол – Доросторум и Одесос – Марцианопол – Провадия – Снежина – Шумен. Още преди повече от 110 години са констатирани останки от тях между селата Житница-Султанци и Девня-Тръстиково.

            По много показатели теренът около Върбите прилича на този в село Никулицел в Румъния и съвсем не случайно бил харесан и ползван не само от траките и римляните, а и от българите на Аспарух. Местността  позволявала оперативен простор за военни тренировки или за бойно развръщане и маневриране на големи военни римски, а по-късно и български сили. Хълмистата и гориста местност северно от лагерния град давала възможности за укриване,  отбрана или измъкване на войските и населението при налагащо се отстъпление. Хребетът на Хемус; реките Дунав, Паницос-Врана-Камчик, Варна-Провадийска и Девина-Девненска; както близките езера  западно от Варненския залив и блатата около Девня, Повеляново, Белослав, Тръстиково, Падина, Житница, Синдел и Камчия, били сериозни природни дадености, които се вписвали в плановете на командирите за изграждане на засеки, отбранителни рубежи, ровове, стратегически и  тактически капани при противникови нападения от всички направления. Всичко това описва един район с много повече удобства и предимства от лагера при Онгъла, който така или иначе бил свързан с действително голямата българска победа над византийците.

            Високите точки на близките и далечни възвишения давали отлична възможност за визуални наблюдения върху огромната част от наситената с българи СевероизточнаБългария, както и за денонощна сигнализация със запалени огньове при противникова опасност. Самото местоположение и природните дадености благоприятствали за добра дислокация и живот на тукашните войници и население, коне и обози; слънце, завет и защита от северните ветрове през зимата; храни, питейна и солена вода за околните хора, за конете и за другите животни, както и фураж за изхранване на последните. Близостта до Марцианопол-Девина, до три езера, реки и гори, спомагала за осигуряването на неограничени количества питейна вода, дърва за огрев, дървен материал, камък и къмъш за строежите; сол, дивеч, риба и раци за храна. Близостта до соловарните при Мировското солно находище давало възможност за производството, контрола и търговията със солта и соления разтвор – тази незаменима и абсолютно необходима за новата българска държава стратегическа суровина и хранителна добавка.

            Северо-източно от село Житница, вдясно от самия асфалтов път за Девня, се намира създадена вероятно от човешки ръце могила, под която един ден археолозите може би ще намерят останките от римски или готски военачалници, защото точно по този хребет е била голямата касапница в края на лятото на 377 год. А кой знае, може би тук, край столицата Варна (Върбите, Плюска-град, Средец-град,) са гробовете на българските канове и народа на Аспарух от периода 680 - 811 год.?!... И без друго, на картата, а и на терена на землището на селата Житница, Манастир, Падина и Тръстиково, има десетки навярно свързани с историята непроучени могили. Особен интерес представлява тази голяма концентрация на могили в района на село Манастир и най вече Диньо-йордановата могила, намираща се западно от село Манастир. Трябва да се добави и това, че интересът на иманярите към тези могили вече е значителен и опасен. Както често се случава в нашата неподредена държава, поради това че никой не е „сезирал”  „компетентните” органи, те само по „най-компетентен” начин ще оценят щетите от иманярската „научно-изследователска” работа.

 

image
 

 

 

Фиг. 1

Могили около село Манастир.

С голямата червена точка: Диньо-йордановата могила.


image

 

 

 

Фиг. 2

Могили между селата Манастир, Житница, Тръстиково и Падина

 

            През 765 год. капканът (кам-паганът) на убития кан Умар избягал от Абоба-Плиска, която вече била в процес на оформяне като бъдеща нова столица. Този най-висш по това време български военен командир и втори човек след убития вече кан Умар, избягал от Абоба-Плиска поради страх от възмездие и бил убит от прислужниците си в тук разглежданата тогавашна Варна-Плюска, а не в Одесос. Вече беше посочено, че това убийство не би могло да стане в стария Одесос, който по него време все още бил византийско владение, а и все още името Варна не му било подарено от историята.

            Макар разрушаван и по-късно, градът Salices с основание може и трябва да се свърже и с имената Варна, Плюска-град и Средец-град. През 811 год. император Никифор I Геник превзел, ограбил и изгорил този „варварски” и ненавиждан от него „български стар дом” и „български аул на Крум”. Така старателно го затрил, че ние до ден днешен не можем да го намерим.     

            Нека сега се върнем за кратко към смисъла на записаното от древните хронографи Теофан Изповедник, Патриарх Никифор и Анастасий Библиотекар. Те твърдят, че кан Аспарух стигнал до „Тъй наречената Варна”, която била близо до западната граница на района на Одесос и която все още е ненамерения от нас-българите, ключ за най-съществената част от историята ни.

            Да!... „Тъй наречената (и надявам се, правилно очертана от мен) Варна” и днес е близо до тази граница, която тогава преминавала източно, покрай квартарл „Река Девня”, на нашия днешния град Девня…

            Ако навремето посочените хронисти  бяха по-толерантни към българската история и бяха записали, че кан Аспарух  достигнал и се установил до „Тъй наречената Варна”, която била близо до провадийските соловарни и до река Варна-Провадийска, до върбалаците между Житница и Манастир и на 9 римски мили югозападно от Марцианопол, днес щяхме да имаме съвсем друга, коренно различна история на България и на нейната първа столица.

            Днес на най-подходящото място от тази територия щеше да има голям и модерен град Есперих. Щеше да има и висок до небето (че дори и над него!!!...)  паметник на нашия  велик създател кан Аспарух!

            Днес щяха да са безкрайни колоните от хиляди български и чужди туристи, които щяха да заливат тази първа българска, Аспаруховата ни столица!... Хората щяха да си тръгват с отмалели сърца и с непресъхнали от сълзене очи…

            Досега щяха да бъдат открити гробовете на нашите първи канове и на нашите деди. Все още не е късно и те трябва да се търсят и може би един ден ще се намерят не в или около Абоба-Плиска, а в района между селата Манастир и Житница.

            Това можеше да се случи и ако нашата историческа наука се беше посъбудила и развъртяла в люлката на Аспарухова България (девненско-провадийския район) и беше открила този наистина изключителен по размерите и разположението си само на 9 римски мили от Марцианопол отприщващ и отключващ българската история, фиксиран и достатъчно добре цитиран и обозначен от древните летописци и съществуващ до ден днешен върбалак!!!... 

            Да! Точно 1330 години този върбалак мълчи и чака нашата наука, за да й разкаже най-важната част от историята ни. Той щеше да разкаже как е приютил под своите сенки и как е напоил с водата си българите и столицата на кан Аспарух, която била изградена с голяма надежда, с упорит труд и с много любов.

            … Столицата ни имала хубави постройки от лек тип… Била много добре водоснабдена. Цялата била обиколена от стабилна, висока и красива, защитна дървена ограда. Тук живеел елитът на българската ни държава, който завоювал със сила и разум, с такт и кръв, големи територии на юг и северно от река Дунав. Аспарух приел ромейските парламентьори и подписал мирния договор с Византия в манастирската Кара пещера. Ромеите не успели да видят къде се създава и какво представлява българската столица, защото при тяхното пристигане, още на хребета на Хемус неповторимите български победители им сложили качулки на главите… По същия начин ги и изпратили. Заради това древните византийски летописци записали оскъдно, завоалирано и от немай къде думите на тези парламентьори, че онези варвари, българите, се настанили там нейде… при тъй наречената Варна… при едни хълмове… в едни шубраци… в едни гористи места… в едни пещери…

            В тази първа наша столица кипял живот. От малки момчетата се учели за конни бойци и командири. Канските синове се готвели за бъдещи български канове. Те изучавали бойно изкуство, стратегия и военна тактика. Често се състезавали препускайки с конете си чак до Абоба-Плиска. Тези младежи къпели своите любими коне във водите на река Варна, Врана и Девина. Във вълшебните води на девинските извори къпели своите любими момичета.

            Когато българските канове потегляли с конната си армия да воюват на север от Дунав, младите кандидат-канове ги изпращали с годениците си на римския каменен мост при Марцианопол-Девина с пожелания за победа. На този мост те посрещали онези от тях, които се връщали с победни или черни новини. На този мост научили къде, как и кога е загинал кан Аспарух… Било много, много тъжно…

            Минали 130 години от създаването на първопрестолния български град. Войските на Никифор I Геник  през 811 година унищожили нашата столица, заличили българските гробища от лицето на манастирската земя и както вече се каза, засега успешно затрили най-важната, началната фаза на българската ни история за периода 681 – 811 година…

            Ако не се беше случил този погром, днес българските деца още в детските градини щяха да учат за истинската си първа, българска столица. Щяха да знаят и тачат още от първите си годинки кан Аспарух и спасителя на държавата ни кан Крум. Щяха да знаят, че докъм края на VIII век в Абоба-Плиска е имало само един неголям дървен дворец, който се ползвал от българските князе и командири на конницата, които често лагерували там, провеждали военни тренировки, правели разбори и военни планове за укрепването и разширяването на нашата държава. Тези наши прадеди яздели буйни огнени коне. Те били високи, смели, хитри, чисти, умни, уважителни и подчиняващи се на интересите на народа си хора. Тогава, за разлика от сега, било недопустимо в държавното ръководство да виреят клевети и обиди. Думата на кана била закон. Следствието траяло кратко, а присъдите били строги, тежки и незабавни.

            Колко много се различават днешните ни държавни ръководители от предците ни! Колко много е деградирала българската ни държавност.

 

*

*   *

            … От 1200 години… всяка късна вечер на 25 юли, когато в късна доба в местността „Баба Дафина” край село Манастир всичко утихне, един конник бавно и тъжно слиза от коня си и го пуска да пие вода от свещенния извор... После измива лицето си, пие глътка вода, качва се на коня и отива до Онази могила… Бавно слиза от коня, снема бойния си шлем, пада на колене и целува земята, под която прегърнал историческия си боздуган лежи български цар… После пак се качва на коня, който с траурен ход го отнася на север… Конникът минава безшумно през спящото село Манастир, поема покрай манастирската река и стига до Кара пещера… Там конят настръхва, изцвилва и с пяна на уста се изправя на задните си крака… В продължение на няколко мига, без да слиза на земята, конникът вдига и размахва високо към звездото небе своя боздуган и отдава воинска почит към своите… нашите… деди…            

            … После поема по пътеката за село Петров дол, а от там - далеко… далеко… към небитието…

           

*

*   *

            За голямо съжаление, районът Житница-Манастир е останал извън полезрението на нашите учени. Ако се прецени, че има сериозни основания, това би трябвало да се поправи.           

            Манастир и Житница! Две хубави! Две китни български села! Две интересни села, които с всеки изминал ден се задушават от безпаричие и безработица и придобиват все по-окаян вид и все по-отчаян дух…  

 

А може би от тези села започва Родината!?....

Аспаруховата…

Нашата…

Колко мъка?…

Колко тъга…

… Тъга …

… И колко малко

… срам…

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 

            1. 02. 2011 г., гр. Варна                                                                     Автор: инж. Драгия Драгиев           

           

 

 

 




Гласувай:
2



1. анонимен - Съзнавам и трудностите, съзнавам и ...
02.02.2011 06:47
Съзнавам и трудностите, съзнавам и бавното напредване.Старая се всичко заедно да движа и не съм спряла да се боря.А що се отнася до срам- да има и то доста, от всичко което се случва по пътя , от дългото протакане на събитията , от понякога безпомощните състояния в които се попада.Срам от пропилените средства и усилия на другите и невъзможността да ги защитя.Толкова много причини има за срам.
цитирай
2. анонимен - А.Христов
02.02.2011 12:39
Макар и да нямам твоя хъс, обичам да чета такива нецензурирарни и несъобразени с официализираните версии на историята.
От друга страна, част от хобито ми е да се ровичкам из карста и неговото разпространение в България. Поради тази, а и други причини, съм се научил да използвам топографските карти в достатъчна за целите ми степен. Но с появата на Google Earth, възможноситте преминаха на друго, доста по-удобно, всеобхватно и разбираемо ниво. Затова и си позволявам да ви предложа да инсталирате тази програма на използвания от вас компютър.

Това е линкът за свободно изтегляне на инсталационния файл: < http://www.google.com/earth/download/ge/agree.html >.

Мисля, че ще подпомогне в голяма степен изследванията ви, да не говорим за възможността да се: измерват разстояния; поставят маркери; вкарват и проверяват координати; и най-вече да се обследват от въздуха обработваемите площи за следи от човешка дейност. Вярно, че част от достъпните сателитни снимки са стари, правени са на етапи през периода 2003 - 2009 година и някои от тях са с по-ниска разделителна способност, т.е. изглеждат по-мътни и по-малките обекти на тях не са с ясни контури, а и има една замазваща ивица в гранизцата на напасването между отделните партиди, но предоставяните възможности за такъв тип изследвания и работа като вашата са големи. Не заменят изцяло полевата работа, но могат да я облекчат значително. Ако приемате съвети от непознати, моят е да пробвате!

Имам един малко страничен въпрос, споменавате манастирската "Кара пещера". Ако имате време и желание да ми напишете малко повечко за нея, а и за другите такива в района, може да го направите на моя имейл: hristov_andrey@yahoo.com или на тематичната страница за въпроси и отговори свързани с пещерите на Хинко с адрес : < http://www.hinko.org/mboard/mboard.php >

Ще ви бъдем благодарни за всяка една информация за пещерите и пропастите във Вашия район.
цитирай
3. devnenetz - Манастири и пещери в провадийско
02.02.2011 13:53
Благодаря за съвета. Вече съм твърде възрастен и не съм достатъчно на "ти" с компютъра... Трудно успявам да вкарам някоя и друга снимка или схема. Но, още веднъж, благодаря.
По отношение на манастирите и пещерите ви препоръчвам да отворите:
http://www.wcif-bg.org/data/fckeditor/File/Skalnite_manastiri_ot_Provadiisko%2011.pdf
Девненц
цитирай
4. анонимен - А.Христов
02.02.2011 14:49
Още една възможност са качените снимки. Наистина, голямата част от тях са свързани с някаква емоционална нагласа, настроение, спомен или просто желание. Да не говорим, че мястото им на качване най-често е невярно, а понякога и коментарът в тях е неуместен. Но въпреки всичко, те са носители на допълваща информация и при един обстоен оглед на всички появяващи се в даден район снимки, може да изясни естеството на релефа, ландшафта, растителността, вида на скалите, наклона, наличието на реки и посоката на тяхното течение и други.

Междудругото, вече хвърлих един поглед на района. Не съм го посещавал и нямам преки впечатления. На пръв поглед четири територии хващат окото и може би си струва да се обиколят и огледат по детайлно. Това са: горната част на дерето заустващо в язовира, южно от Падина (фиг.2); местността "Ланджа", между могилата и дерето на Манастирска на запад; непосредствено до западния край на с.Манастир, северно над пътя за с.Добрина; и нивата между стопанския двор и микроязовира, И-ЮИ от с.Манастир.

Това разбира се мой поглед върху терена и не трябва да се приема за меродавен. Следите и белезите, които наблюдавам се строго субективни и имат своята тежест и достоверност за познати територии, най-вече в карстовите райони на Западна България. Механичното им пренасяне другаде е свързано с риск от грешки и невярно разчитане. Още повече, че липсата на практическо познание за терена на района, само по себе си е достатъчно, като предпоставка за погрешно тълкуване.

Колкото до самото инсталиране, помолете някоий внук/племенник или съседски юнак да ви направи инсталацията. В най-лошия случай, може да помолите момчетата от Интернет-фирмата да го направят. Ще отнеме 10-на минути, а работата е безкрайно опростена - все едно разглеждаш с лупа огромна снимка и се местиш по нея. Едва ли ще ви затрудни - само местиш с мишката и от време на време кликваш или въртиш колелцето. Но определено ще подпомогне начинанието ви и ще ви е полезна.
цитирай
5. анонимен - А.Христов
02.02.2011 14:56
Благодаря за брошурата!
цитирай
6. анонимен - А.Христов
02.02.2011 16:10
Още едно местенце за проверяване - скалната тераса на С-СИ от с.Падина, над опашката на хвостохранилището. Ако е от естествен характер, а не площадка на кариера или бивше насипище отпреди 30-40 години.
цитирай
7. devnenetz - Още за Провадийския район
02.02.2011 16:19
http://www.provadia.bg/Read.php?id=243
цитирай
8. анонимен - Поклон!
21.10.2012 17:53
Една година по-късно край Провадия бе открит най-стария европейски град.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=973750
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1193888
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031