Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2010 22:53 - За непознатите странджански будителите от Заберново
Автор: zvezdichka Категория: Други   
Прочетен: 10149 Коментари: 14 Гласове:
23

Последна промяна: 01.11.2010 23:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Нямах намерение да пиша специален постинг за Деня на будителите, но провокирана от постинга на Ерато искам да спомена за тези будители, за които научаваме случайно, които остават в сянка, незнайни, но благодарение на тяхното дело паметта на народа остава записана за поколенията. Винаги съм се възхищавала на тези хора, които са оставяли собственото си удобство и са ходели от села на села, за да записват народната мъдрост, народните песни, лекове, благословии, да съхраняват историята на родове и села. Тачели са корените си и са търсели да допренесат за тяхното упазване, защото са съзнавали, че в корените на човека има скрита пробудителна сила и когато човек има съзнание за своите корени, той не е като перце, което при всеки повей на вятъра заминава в различни посоки. А такъв човек стои твърдо, има позиция и пази във вътрешността си своята чест, достойнство, защото знае от къде е дошъл и от кого е произлязъл.

В този постинг искам да спомена за странджанските будители, родом от село Заберново, намиращо се в община Малко Търново, което посетихме началото на септември 2010 г. Дотогава не бях чувала за тези достойни хора, докато по един или друг начин не се докоснах до тяхното творчество, макар и косвено.

Става въпрос за Горо Горов – един от най-големите крайеведи на Странджа и писателя Дядо Благо.

Тези хора са уникални, както и много други личности, за които и не подозираме, че са живели по нашите земи. Така се случи по време на нашето пътуване в Странджа и по специално докато обикаляхме село Заберново се запознахме с Петър Горов, на когото Горо Горов е бил чичо. Неговия баща и Горо Горов са били братя.

image

Той ни разказа подробно за историята на селото и ни показа книгата “Странджански фолклор”, автор на която е Горо Горов.

 
image

image

 

Това наистина е една уникална книга. Горо Горов е ходел години подред по селата и е записвал упорито паметта на народа. Това е солидна книга както по размери и тегло, така и по съдържание. Тя е от 998 страници. Съдържа 1419 песни (само че някои от тях се повтарят в по два-три варианта), 151 приказки и анекдоти, 39 легенди и предания, много пословици и поговорки, гатанки, благословии и благопожелания, баяния и магии, скоропоговорки, броенки, описание на детски игри и забавления от странджанския край. Като автора е събирал материала за своя сборник от 1933 до 1969 г. На такива хора заслужава човек шапка да им сваля. Ние снимахме няколко странички само и в една от тях прочетохме, че Горо Горов е ходел в отдалечени селца та дори и махали, за да се срещне с народния лечител дядо Георги Станков Крушунев-Пардала от село Звездец. Горо Горов е изминал 10 км., тъй като лятото лечителят е живеел в своята колиба, където имал пчелин, за да получи информация за неговия занаят. Но е ударил на камък, защото сред лечителите са утвърдени през вековете така наречените “вътрешни закони”, чрез които им се забранява да предават своята тайна, майсторлък, придобити по някакъв начин, докато е жив и здрав и годен да работи, защото в противен случай той самия ще изгуби лечителската си сила – “болните няма да намират индакь”, на него “няма да му се повигюва”, т.е. не ще има резултат от лечението му. И когато дядо Георги разбрал причината за неговото идване станал неспокоен, подозрителен и въздържан в приказките си и нищо не искал да му каже, като основната причина за това е било схващането: “Не ми отнемай лябът от ръките!”. Дори и за предания и  историята на неговото село Звездец не пожелал да говори като казвал, че нищо не знае.

Та не е била никак лесна дейността на този изследовател на народното творчество, който близо 40 години е обикалял странджанските села Заберново, Калово, Стоилово, Звездец, Бяла вода, Бръшлян и Граматиково, за да издирва и записва странджанския фолклор.

 

Той е от село Заберново, бил е учител в странджански села, после училищен инспектор в Бургас и след това директор на окръжния исторически музей в Бургас.

 

Книгата е издадена през 1983 година в 1600 екземпляра. Чичо Петър Горов спомена, че са я пуснали в една бургаска книжарница и за 2 месеца се е изкупила и оттогава надали е преиздавана. Безценен труд!

Закърмен с борческия странджански дух и героичното минало на родния си край, подхранван от любовта му към Странджа, от нейната романтика и красота, верен на своя революционен ген, Горо Горов отдава целия си съзнателен живот и посвещава повече от 60 години на учителското и публицистично поприще, на фолклорната и краеведческа дейност. Навсякъде, където и да се намира, Горо Горов активно участва в обществения живот и работи за културното издигане и патриотичното възпитание, за възраждането на българщината в странджанския край.

Характерно за такива хора е, че те са будни в съзнанието си и целия си живот са посветили да съберат огромен материал за миналото и да запазят материалната и духовна култура, езика, обичаите, фолклора на населението в странджанския край.


Със своите коментарии за събития и случки, личности и местности,
Горо Горов като най-добър познавач на диалектните думи и изрази, дава възможност да се усети атмосферата, в която се създава странджанския рупски говор и да се погледне в душевността на тези, които го сътворяват.

В този сборник се потвърждава тезата на Горо Горов, че фолклорът на странджанци е поетичен, художествен историографски летопис на това население през вековете. Сборникът потвърждава оригиналността на този фолклор. Може да се каже, че този труд е дело на един живот.

От перото на Горо Горов излизат много известни на българската общественост книги, монографии, публикации и други материали. Автор е на над 80 публикации в периодичния печат и над 800 публикации в ежедневния печат.   

Няма значително историческо събитие, личност и местност в този край, до които Горо Горов да не се е докосва, на които да не  посвещава свои страници, част от своя живот. И определено може да се каже, че Горо Горов е живата история на революционното минало на странджанския край, енциклопедията на странджанско-тракийския епос, народностен фолклор, традиции и обичаи.

След пенсионирането си през 1970 г., Горо Горов не прекъсва публицистичната си дейност в местния печат. Продължава да пише по различни краеведчески исторически въпроси, с което допринася за изграждането на историческото чувство в читателите, за тяхното патриотично възпитание.

Благодарение на широката и задълбочена проучвателна и събирателна работа, Горо Горов обогатява фондовете на музея с над 3500 нови експоната (снимки, документи, веществени материали и др.) и извършва широка експозиционна работа.     

За популяризиране на музейното дело, културното наследство и героичното минало, за възпитанието на населението в бургаския край, в т.ч. и особено на младото поколение в дух на патриотизъм, Горо Горов широко използва живото слово. Изнася повече от 300 беседи на краеведческа тематика. Участва със свои научни съобщения на много окръжни и национални научни конференции на краеведческа и национална тематика.

Горо Горов е бил и инициатор в кметството на село Заберново да се създадат витринки със снимков материал от историята на селото и с археологически находки, намерени в околностите на селото - игли, каменни ножове, парчета грънци, кости и т.н.

image

image

image 


image

image

image


image

image

image

image

image

image

image


Тази мисъл на Викор Юго също беше част от експозицията.

 
image

 

Една от витринките беше посветена на детския писател Стоян Русев, пишещ под псевдонима Дядо Благо, личност за която искам и аз да спомена в постинга си. Той също е роден в Заберново. От малък проявява жажда към знания и става учител в селата в Бургаско. Успоредно с учителстването се залавя с младежка жар и родолюбие да събира и записва народни умотворения и приказки, пословици, гатанки, басни, описва народни обичаи-коледуване, сурвакане и други.


image
 

image


image

 image

 

  Чичо Петър Горов ни разказа следната история от живота на Стоян Русев. Като малък е бил овчарче и както е пасял овцете без да иска подпалва кошарата, а оттам пламва и цялата гора. Той много се е изплашил, защото турския закон е бил много жесток към палежите. Тогава турският представител в Заберново е посъветвал баща му, за да не го осъдят турците да избяга в България, защото по това време Странджа все още не е била свободна. Като му е дал съвет да бъде много внимателен и чак когато турския патрул мине, тогава да се шмугне и да премине в България. Така успява да отиде в Бургас, където е живял брата на баща му. Там се изучава и става учител в съседни села, а по късно решава да замине за София. В София е бил 51-я учител.

 

Писателя Стоян Русев първоначално започва да пише стихове за деца, а по-късно и за възрастни. Ето част от някои афоризми за възрастни, които Дядо Благо е събрал и издал в самостоятелна книга:

 

“С юзди се конят управлява,

с глад се звярът укротява,

с любов човек се възпитава.”

 

 

“Богатство може да наследиш,

но име сам ще си спечелиш,

сам знания ще си намериш.”

 

 

“Жената само оперира,

със най-голямата секира,

Любов се казва тази сила.”

 

 

“По мъчно се на връх възлиза,

по-лесно се надолу слиза,

затуй се в ада бързо влиза.”

 

 

“Човекът, който много страда

и много радост му се пада,

затуй духът му не отпада.”

 

 

“Науки много – едри, дребни,

но ето, че са празни вредни,

щом нямат знания потребни.”

 

 

“На хората се позволява,

да вършат що им се прищява,

но злото всякой сам ще вдява.”

 

 

“Природата ни всичко дава,

но кой я не уважава,

от благото й се лишава.”

 

 

Той издава списание „Градинка”, в което публикува свои неподписани гатанки, скороговорки. А по късно издава и вестник „Славейче” и много други.

Стоян Русев е автор и на много статии, разглеждащи проблемите на детската литература и образованието. Той взима участие и в борбите на странджанския край за освобождение от турското робство, бил е и секретар на Македоно-одринското опълчение в България.

 

Това, което ми прави впечатление срещайки се лице в лице с този човек /от снимките/ е, че той в действителност е много благ човек и от чичо Петър Горов разбрах, че псевдонима си – дядо Благо той получава от благия характер, който е проявявал към учениците си, който напълно отговарял на неговата същност.

 

image


image

 

 

Писателят Стоян Русев, смята, че името на Заберново произхода от Заберган – хан на българите кутригури (550 – 558). Заберган с войската си е извършвал преходи из целия Балкански полуостров, до Цариград, и дори е бил заплаха за император Юстиниан І през 558 – 559 година.

 

В центъра на село Заберново е издигнат паметник на писателя.


image 

 
Оказа се, че срещата ни с Петър Горов не беше никак случайна и че този човек, въпреки че вече е пенсионер е наследник на будния род Горови, от който произлиза и видния краевед Горо Горов и неговоя дядо Петър Горов - воевода на Смъртната дружина. Благодарение на него научихме много подробности за това селце, което е богато на история. Така, че искам да изкажа искрената си благодарност на този благ човек, с когото се сприятелихме и прекарахме една много приятна вечер.


Част от материала за Горо Горов съм използвала от линка: 

http://www.meridian27.com/trakia/v27.htm

 

 



Гласувай:
23
0



1. mrazekoff - Цанке, благодаря ти за хубавия материал,
02.11.2010 11:47
който идва да покаже, че Денят на Будителите е ден на всички тези, които работят за укрепването на българския дух. Независимо дали са просветители, хора на перото, четката, или обикновени хора, всички тези, които дават пример за възпитанието на народа в духовен план могат да се нарекат будители. Споменаването на някои имена според мен е погрешно и този твой постинг показва именно това.
Почти във всяко българско село има, или е имало хора, които са допринесли за израстването на духът на населението от съответното място.
Поздравления, за хубавия материал!
Желая ви много усмивки и късмет!!!!
цитирай
2. whitepigeon - Хубава и дълбока тема, но малко с...
02.11.2010 12:36
Хубава и дълбока тема, но малко специфична за Района. Обаче Страджанци ще и се зарадват много. :-)
цитирай
3. zvezdichka - Абсолютно подкрепям
02.11.2010 14:41
коментара ти Стефчо. И най-важното е да ги има тези и малките и големите в градове и села, в които да зрее любовта към Словото, към род и родина, които търсят да опазват своите корени и да държат буден духа си!
Благодаря ти за коментара и пожеланията!
Поздрави!
цитирай
4. zvezdichka - Наистина е специфична мили,
02.11.2010 14:47
но ако не бяхме се докоснали до този край и тези невероятни места, човек няма как да разбере за някои личности, живели и творили в района и за техния труд. Тъй като винаги ме впечатляват хората, които търсят да опазват и записват историята за поколенията реших да разкажа за тези личности от Заберново.
цитирай
5. martiniki - благодаря, Цане,
02.11.2010 19:35
че посвети време да разкажеш и покажеш:)
цитирай
6. strannica - ...
02.11.2010 21:36
Поздравления за постинга!
цитирай
7. zvezdichka - Вярно е, че
02.11.2010 22:07
не разполагам с много време за писане на постинги, но когато човек се докосне до нечие творчество и усети с духа си родолюбивата му личност, то това, което е в човек търси начин да излезе, та и с моя непридвиден постинг :).
Благодаря ти Доре!
цитирай
8. zvezdichka - Благодаря strannica,
02.11.2010 22:12
че тези личности не са ти били безразлични!
цитирай
9. erato7 - Поздравления, Звездичка! С голям ...
03.11.2010 07:45
Поздравления, Звездичка! С голям интерес прочетох и разгледах постинга ти! Браво!!!
цитирай
10. divna8 - Чудесен постинг, с ценни истори...
03.11.2010 12:41
Чудесен постинг, с ценни исторически факти!
Винаги е имало, има и ще има БУДИТЕЛИ - само трябва да си отворим добре очите и ушите, та наистина да ВИЖДАМЕ и ЧУВАМЕ... Като теб, Цанка-Звездичка! Ти също си БУДИТЕЛ в днешните времена...
Усмихнати и слънчеви срещи ти желая, изпълнени с мъдро познание за рода, Родината и света :):):)
цитирай
11. zvezdichka - Благодаря erato7!
03.11.2010 22:35
Провокирана от твоя постинг реших да разкажа за хора, до които съм се докоснала по един или друг начин и не съм останала безразлична към техните личности!
цитирай
12. zvezdichka - Наистина е важно
03.11.2010 22:43
в днешно време човек да има отворени очи и уши Диме, за да не остава безразличен и безличен, а напротив, това, което чуе да го облагородява! А човек може да бъде буден, само когато е възлюбил Истината!
Благодаря ти за хубавите пожелания :).
цитирай
13. compassion - Всеки е една тухла от голямата сграда
11.11.2010 15:35
но някои са носещи греди
цитирай
14. zvezdichka - Много точно го
12.11.2010 10:59
каза Руми!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4277142
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21246
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31