Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2010 14:10 - Размисли за филма “Писмо до Америка” и спомен за местата, които видях във филма – част 2 – село Горно Спанчево
Автор: zvezdichka Категория: Други   
Прочетен: 14684 Коментари: 20 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Успоредно със стръмните и непристъпни самотни сипеи, които Иван изкачва в търсене на пътя към селото на Камен се зареждат картини от станция на метрото в Ню Йорк с многото хора там, които винаги бързат. И думите на Камен, които остават да висят някъде в пространството, изпратени във вид на видео писмо... “Къде отиват? Някои си знаят. А аз накъде отивам? Въобще за къде сме се запътили? Бързаме, движиме се, това ли е най-важното? Странното е, че тук сред толкова хора се чувствам най-сам. Здрасти Иване!”   Село Горно Спанчево, намиращо се в подножието на Пирин планина. Но интересно, че това село е голямо и живо, но там горе на един хълм селцето отдавна е застинало.

image
  Там горе на хълма отдавна няма живот... Стръмен път...
image    Ето по този път разпознах, че филма е бил сниман и в Горно Спанчево или само тази малка част от него. И реших и да ви покажа къщите, които заварихме на хълма. Явно той е бил пречката жителите на селото да изоставят къщите си и да се преместят в ниското. Колко жалко наистина, а какъв простор се разкрива от там.
image

image 
  В един миг пред мен лъснаха контрастите на времето. Разруха, съборени камъни, които навярно са крепели някой зид на къща...
image

image 
  Влизаме в горната махала:  
image

image

image

image
  Пред погледа ми къщи от едно отминало време, изградени от камък и керпич, някои от които са се превърнали в руини.
image

image

Прозорец като черна дупка зее самотен...

image 
  Паркирахме колата до една рухнала къща. Но май не е само една... Зависи от погледа.

image

image
  И тръгнахме на разходка из селото.  
image

image

image

image
  Една много тъжна разходка и уникална при това, която навява много тъга и със сигурност крие спомени за едни по жизнерадостни дни, когато тук е кипял живот и дечица са щъкали из малките улички...  
image

image

image
  Колко симпатични са къщичките със старите турски керемиди. Крият някаква задушевност от миналото...

image

image
  Покривите на къщите ми приличаха на морска вълна.  
image

image
  Тази сграда е по масивна и може би е била някоя общинска сграда – я училище, я съвет, а може би магазин...

image

image

image
  Хората са гледали лозички, плодни дръвчета, сушели са или тютюн, или билки...

image

image

image

image

image
  Една масивна каменна къща с турски керемиди беше удържала набезите на времето и може би беше една от малкото къщи тук с присъствие на живот.

image

image

image
  А селото в долната махала живееше своя живот...  
image
  А руините горе стърчаха и може би много малко хора повдигаха очите си нагоре и ги забелязваха...

image

image
  И след кратката пауза се връщам отново на филма “Писмо до Америка” или по точно до следващата сцена от него. Ето от началото на този клип разпознах, че са снимали в селцето Горно Спанчево.   http://www.vbox7.com/play:b37b6183   Един селски човек на фона на невероятната Пирин планина, който изплаква мъката си... Човеколюбив, искрен и много естествен, който жадува да намери жената на живота си. “Гледал ли си за самотните сърца? Такива като мен...” Така се изрази героя. Човек, който търси радостта и удовлетворението от живота. Засяга се много важен въпрос – човек да говори истината, за да го приемат такъв, какъвто е. Защото тя лъжата не дава добри плодове в живота и човек ще е в непрекъснато надбягване с нея. Няма спокойствие и отпускане, когато човек избира лъжата за приятел...

/п.п Потърсих информация в нета за селцето Горно Спанчево и по точно защо се е обезлюдила тази горна махала, но не намерих такава.../




Гласувай:
20
0



1. georgibogdanow - Много ми хареса това, което видях и ...
02.06.2010 14:21
Много ми хареса това, което видях и прочетох в постинга ти! Отворих и първата част. Просто много обичам този филм, внушението му ми е много скъпо! Благодаря ти!
цитирай
2. zvezdichka - Мен също много
02.06.2010 14:35
ми хареса georgibogdanow и въпреки, че и преди го бях гледала, сега като бяхме посетили някои от тези места, в които е сниман филма, забелязах нови неща, които явно преди са останали скрити от мен. И не само местата. Аз съм се помъчила да направя задълбочен анализ на всичко, което ме е впечатлило в този филм. Изгледах почти всички клипове и самия филм изгледах 2-ри път, защото бях изтървала началото му по сателита, за да подбера тези, които биха могли да подкрепят казаното от мен. И е много човечен този филм. Има много посоки, които грабват душата ми, защото съответстват и на вътрешните ми очи!
Благодаря ти за коментара!
цитирай
3. cornflower - Тъжна песен
02.06.2010 16:24
тъжни думи - Накъде сме се запътили?
цитирай
4. mrazekoff - Отвратих се вече да гледам тези руини...
02.06.2010 21:03
Отвратих се , защото са безкрайно много в България. Един, два, пет, че и петстотин постинга да се пуснат, резултата ще е един и същ - НУЛА.....
Ние ги гледаме и се товарим, товарим нашето съзнание и нищо неможем да променим. Все едно е да гледаме скелети да говорим, че това се били красиви хора, които са печелили комнкурси по красота.
Да, но преди време.
Не съм гледал филма няма да го коментирам, ще кажа за другата крайност.
Тук разруха и постош, а в градовете гета и паплач от цигани и мръсотия.
Може би тези многобройни снимки трябва да бъдат окачени в коридорите на Парламента, за да знаят тези от които зависи нашият живот какво трябва да променят и какво представлява България сега, съща, за която те би трябвало да милеят и да работят.
цитирай
5. yuliya2006 - ЗВЕЗДИЦА МОЯ ЛЮБИМА. . УНИКАЛНО ...
02.06.2010 21:13
ЗВЕЗДИЦА МОЯ ЛЮБИМА..УНИКАЛНО НАПРАВЕН ПОСТИНГ И ВСИЧКО ИМА В НЕГО И БОЛКА И КРАСОТА И ОБИЧ КЪМ РОДНОТО!


ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778
цитирай
6. zvezdichka - Наистина е
03.06.2010 11:33
тъжна песента, но аз такава я избирах, в съответсвие с постинга ми.
Май все по-малко хора си задават този въпрос: "Накъде сме се запътили?", обхванати от течението, ежедневието и еднообразието на живота.
Радвам се на посещението ти Люба :).
цитирай
7. zvezdichka - Това е действителността
03.06.2010 11:45
за съжаление Стефчо... И на много места ги има руините, запустялите къщи и тъгата от обезлюдяването на даден район. Това е въпрос на политика и избора на човек. Има места, където трудно се живее и най-вече липсата на препитание или други фактори провокират тези процеси...
Може би си прав относно съвета, макар, че отгоре погледите им със сигурност са насочени в други посоки...
А филма си заслужава да се изгледа :). Мен специално много ми хареса. Макар, че и в него има много тъга. Но най-важното е, че когато човек се бори за живота и е в движение, той проглежда за някои съществени неща.
цитирай
8. zvezdichka - Да, така е
03.06.2010 11:50
Юлия. Филма ме провокира да споделя и за тези места. Не че предварително съм имала идея да го правя. Но местата, които разпознах в него, а и самия филм така ме докосна, че реших да споделя и за срещата на Иван със част от тези обикновени хорица.
И имаш разрешението ми :)
цитирай
9. panazea - Кой ще запее хубавата песен , когато всички ,които я знаят , умрат! така ли ще загине народната памет? Като тези рухнали къщи?
03.06.2010 18:51
Привет,Звездичке!
цитирай
10. ninaantonova - Стана ми малко тъжно!
04.06.2010 06:31
Като гледам тези полусъборени къщички, се замислям, че във всяка една от тях е кипял живот, че те са живота на ред поколения, а сега са просто "загубени" във времето. Съдби изчезнали и незнайни, след време, поколения без продължение.
цитирай
11. zvezdichka - Силен въпрос Тони...
04.06.2010 10:29
Аз мисля, че все още има хора, които милеят за родното и за волната песен, но не навсякъде е така може би. Човек трябва да е бил запален от детството си и да обича с цялото си душа фолклора. Но не знам младите - дали имат желание да вложат таланта си в тази посока... Когато чалгата е навлязла трайно в тяхното ежедневие, заедно с "ценостите", които предлага...
Но пак това явление с опазване на песента не е навсякъде и тези хора са като запалени звездици, които греят и пазят народното творчество, бит и култура. Но там където огъня не е запален със сигурност в един момент ще бъде застигнат от съдбата на рухналите къщи за съжаление...
А всеизвесно е, че когато една душа пее, то и животът й е по лек.
Поздрави Тони и благодаря за коментара!
цитирай
12. zvezdichka - Права си Нинче!
04.06.2010 10:34
И това е тъжно наистина, защото животът е замрял в тях, а когато живота в един дом, в една душа дори замре, няма място за радост... Остава само спомена, ако има кой да помни обаче...
Благодаря ти за коментара!
цитирай
13. shania16 - тези снимки ме натъжиха много
06.06.2010 20:42
жалкото е че можеш да ги видиш из всички кътчета на България!
Мисля че това съм го споделяла и преди - за един парк в моя роден град - където ходех на разходка с мама и татко и приятели като дете - сега е с разбити алеи, отсечени от циганите дървета, запустял и страшен. Водех моето дете няколко пъти там на разходка, и всеки път със страх, че може цигани да ни нападнат.
Не е това бъдещето, за което сме мечтали...
цитирай
14. zvezdichka - Определено не
08.06.2010 14:56
е shania16... Като се замисля и парка в моя роден град е изоставен, а е толкова хубав. И жалко за дечицата най-вече, защото те имат нужда от разходка и разнообразие, да избягат от прашните улици по които хвърчат коли. Но жалко, че не се мисли в тази посока.
А наистина тези места са навсякъде в България и ние с моя съпруг все по често се сблъскваме с такива за съжаление...
цитирай
15. compassion - Ех, Звездице, сърцето ме заболя като видях тези руини
14.06.2010 22:21
Били са нови, живот и мечти е имало в тях, а сега са останали само нищетата и безхаберието ... самотата
цитирай
16. zvezdichka - Така е Руми
16.06.2010 14:31
боли от всяко нещо, което е захвърлено на доизживяване, защото картинката не е особено лицеприятна, когато я няма грижата, когато го няма стопанинът на дома...
Безхаберие и самота - тъга...
цитирай
17. rosan - He ми сипвай сол на раната, Звездичке!
14.01.2014 01:43
За мене беше шок да видя, мястото където пораснах, цялото в руини. Като дете може би стотици пъти съм минавал по тези пътеки, знаех всяка къща, познавах лицата на хората , които живееха в тях.Всичко това се беше запечатало в паметта ми , като един прекрасен сън и всички тези стари къщи ,никога не са ми изглеждали грозни и неугледни.След толкова години, от старото село и може би от нашата къща , са останали куп камъни.Въпреки всичко изразявам голямата си благодарност към теб , Звездичке, че с тези снимки ме върна в детството ми.А доколкото искаш да знаеш за историята на селото и защо е изчезнало, питай и каквото знам, ще го разкажа!!!

Сърдечен поздрав от Испания!!!
цитирай
18. skapanqka2 - а
05.03.2014 00:15
Да вметна малко допълнение!
Първата снимка на която Иван се качва на трактора е направена в село Горно Спанчово , но самият филм е сниман в село Пирин.
Много съм горд , че съм от това малко и все още девствено село,макар и изпълнено с цялата простотия на света между хората то си остава уникално място.Дори в момента като наближиш селцето самата гледка,самият въздух и малките слупени къщурки те карат да настръхнеш.
цитирай
19. zvezdichka - Благодаря ти за коментара rosan!
07.05.2014 22:55
rosan написа:
За мене беше шок да видя, мястото където пораснах, цялото в руини. Като дете може би стотици пъти съм минавал по тези пътеки, знаех всяка къща, познавах лицата на хората , които живееха в тях.Всичко това се беше запечатало в паметта ми , като един прекрасен сън и всички тези стари къщи ,никога не са ми изглеждали грозни и неугледни.След толкова години, от старото село и може би от нашата къща , са останали куп камъни.Въпреки всичко изразявам голямата си благодарност към теб , Звездичке, че с тези снимки ме върна в детството ми.А доколкото искаш да знаеш за историята на селото и защо е изчезнало, питай и каквото знам, ще го разкажа!!!

Сърдечен поздрав от Испания!!!


Наистина им личи, че тези къщички са били красавици на времето и всеки стопанин е вложил в тях надежди и любов. Разрухата и безстопанствеността е тази, от която от помръкват надеждите.
А наистина ще ми е интересно да разкажеш историята не селцето, защото отивайки на такива места човек няма от кого да получи такава информация, при положение, че не среща никакъв човек в махаличката. А и в интернет няма нищо. А историята е затова, за да бъде разказана и най-важното записана, за да остане за бъдните поколения. Така, че ще се радвам, ако ти остане време да направиш постинг за твоето селце. Ако искаш можеш да използваш и мои снимки, ако нямаш твои. Явно от много време си излязъл от село...

Поздрави от България!

/п.п. И ще се радвам ако напишеш нещо да ми оставиш коментар в темата, защото по нарядко влизам в блога./
цитирай
20. zvezdichka - Да така е skapanqka2, филма е сниман основно в село Пирин.
07.05.2014 23:05
написа:
Да вметна малко допълнение!
Първата снимка на която Иван се качва на трактора е направена в село Горно Спанчово , но самият филм е сниман в село Пирин.
Много съм горд , че съм от това малко и все още девствено село,макар и изпълнено с цялата простотия на света между хората то си остава уникално място.Дори в момента като наближиш селцето самата гледка,самият въздух и малките слупени къщурки те карат да настръхнеш.


Но аз се радвам, на всяка една разпозната от мен сцена, защото съм видяла повече и затова съм решила и да разкажа и покажа твоето селце. Природата наистина е много красива! Тъжно е само, когато хората ги няма в едно селце, защото с тях си отиват толкова неразказани истории.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3835789
Постинги: 487
Коментари: 6795
Гласове: 21187
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930