Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2010 21:17 - Размисли за филма “Писмо до Америка” и спомен за местата, които видях във филма – част 1
Автор: zvezdichka Категория: Други   
Прочетен: 5526 Коментари: 10 Гласове:
22

Последна промяна: 27.05.2010 21:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Неотдавна гледах по БНТ САТ филма “Писмо до Америка” и той провокира различни размишления в мен, които реших да споделя с аудиторията на блога. Във филма се говори за двама приятели, които имат силна духовна връзка помежду си. Иван научава скръбната вест, че най-добрия му приятел Камен, който живее в САЩ е катастрофирал и е изпаднал в кома. От американското посолство му отказват виза и Иван се амбицира да помогне на приятеля си търсейки нетрадиционни методи. В борба за живота на приятеля си той тръгва на автостоп към родното село на Камен, за да търси бабата му, която знае стара народна песен, имаща силата да съживява... Взема със себе си камера и по пътя за нейното село Иван среща различни хора и снима техните истории, изпълнен с надежда, че приятелят му ще оживее и ще ги види. Съдбите на тези отрудени хора са тези, които оживотворяват филма, правят го достоверен и истински. Местата, на които е сниман, хората, с които се срещаме, техните мисли, въжделения, копнежи, мечти – всичко това е толкова въздействащо и живо и провокира емоциионално и разтърсващо зрителя.   Филма “Писмо до Америка” ни пренася в автентични български селца, в подножието на Пирин планина, в които хората живеят по начина, по който са го правили и миналото столетие. Филма “Писмо до Америка” е филм, който търси да се възвърне към корените на човек, към мястото, в което израсъл и е дълбоко свързан като същност и преживявания, към песента, която се носи във Всемира и пътува към душата му, за да му възвърне паметта и да оживи словата, които го търсят, за да възкресят душата му, към фолклора и ритуалите, които са живи на тези места... Във филма се преплитат пътищата и съдбите на двамата приятели и заминалия за чужбина и изпаднал в кома Камен се възвръща към родината си и родното си село и се възражда към живота чрез чудното пътуване на приятеля си Иван, който чрез съдбите на обикновените селски труженици открива себе си и се връща в собствения си дом преоткривайки го.   По пътя си Иван среща много болка и самота. Героите, с които се среща му разкриват болката, която се е събрала в душите им. Толкова истински и добросърдечни, че предизвикват умилението ни и ни карат да се замислим за малките неща в живота. Те ни спечелват с това, че са самите себе си! Героите провокират онова въгленче в нас, онзи трепет, онази сълза, която може да се търкулне по лицето ни, гледайки тези лица, вслушвайки се в техните сърца, съдби и копнежи и осмисляйки колко малко е нужно на човек, за да бъде щастлив...   Ето един съкратен вариант на филма: http://www.youtube.com/watch?v=7Lz5PgS-2Fg&feature=related   Това е филм, който показва една различна реалност от тази, която познаваме в големите градове. Въпреки, че хората са бедно облечени, скромни и искрени до мозъка на костите си именно с това те пленяват, с тази своя искреност, отзивчивост, доброта. Героинята, в лицето на Мая Москова минава 18 км., за да занесе хлябове на старците, живеещи в горната махала, която вече се е обезлюдила и нямат магазин, няма кой да превозва хляб до там, ако не е това бедно по облекло момиче, но с богата душа... То споменава също, че напоследък в много села се купуват къщи, но тяхното пустее. “Всички са си оставили къщите и накъдето им видят очите по разни държави... Обезлюдихме се...”   След това се разговарят за хората от този край и накрая главния герой Иван иска да запечата именно тази обикновена и сърдечна женица, която споделя много истински думи: "- Мястото тъгува, но аз не му се давам..." В  тези нейни думи съзирам житейската борба и героизма на обикновения селянин, който въпреки тежките условия се бори с живота и устоява. А ето и диалога за който говорих по-горе: "-Ще се върнат...
-Кои?
-Хората...
-Не вярвам...
........
-...снимай си наоколо.
-Наоколо е тъжно, а вие сте така усмихната."
  А и думите й “Мене ме е дълбоко срам!” показват една черта от българина, която вече се е позагубила – срамежливостта на това момиче. То не държи да я снимат, а да обърнат внимание на красивата природа наоколо. Дори и нейното поведение преди тяхната среща е малко странно наглед – като вижда Иван тя се спира и се връща няколко крачки назад, притеснявайки се от срещата, но после пак тръгва по пътя си. Но именно нейното излъчване и усмивка оживяват това порутено място.   Вижте срещата на Иван с бившата железничарка в лицето на Мая Москова – много силна игра. http://www.vbox7.com/play:6d4d9f07   Гледайки филма и клипа не успях да разпозная мястото, където беше снимана сцената. Явно все още не сме го открили. Но следейки развитието на филма видях други места, които бяхме снимали по време на нашата новогодишна разходка из Пиринския край. Началото на следващия клип разпознах едно селце, разположено на хълм, което открихме благодарение на орловия поглед на моя съпруг, пътувайки от Гоце Делчев, през Папаз Чаир, така наречените Попови ливади, отминавайки село Пирин и следващото село сред красивите гледки, които се откриваха по пътя беше Горно Спанчево. Но този клип ще пусна във втората част. 

Напускаме гр.Гоце Делчев.

image

И тръгваме в посока Петрич.

image

image

Малките селца, разположени по планинските склонове.

image

От една скала се беше образувал водопад.

image

image
На връщане ни валя дъждец и видях и дъга, която вече избледняваше :).

image
 
Папаз чаир. Такъв студен и пронизващ вятър вилнееше там, че съжалих за десетминутната разходка.

image

image
  А на връщане се върнахме по същия път и бяхме приятно изненадани от снега, който беше навалял през ноща, като се има предвид, че през целия ни престой - времето по Нова година беше подобаващо пролетно :). И снега беше само там нависокото.

image

image

image

image

Паметника на Яне Сандански.

image 

Склоновете след отбивката за село Пирин.

image

image
 



Гласувай:
22
0



1. mrazekoff - Хубав край....
27.05.2010 21:30
хубави хора и тези прекрасни пранини и мрамора Пирински, който се среща на всяка крачка....
Е, не е като при нас....
Планината ражда хора, а полето..... Пътешественици....:))))))
цитирай
2. ninaantonova - Ех че хубави разходки си правите!
27.05.2010 21:32
Направо Ви се радвам от сърце. Така ми се иска да можех като Вас. Но се радвам, че всички впечатления и емоции споделяте с нас, тези които не можем да видим красотите на България, но межем да почувстваме чрез Вашите снимки и разкази. Прегръдки с много топли чувства. Лека вечер. :)
цитирай
3. zvezdichka - Ами ти хубаво
27.05.2010 21:42
си го казал - като си нямаме планина и я търсим, че прекосяваме и различни планини на едно пътуване. Ама няма как като тръгнеш от единия край на България до другия - непознатия и по-малко познатия наслаждаваш се красотите, които съзираш тук :). Аз така и не успях да завърша цикъла от нашите новогодишни пътувания, но филма "Писмо до Америка" ме подсети за някои от тези места, за които ще спомена и в следващите си постове :).
Благодаря ти за коментара Стефчо!
А Пиринския край е много красив и автентичен! Макар, че и Родопа преди това ни омая. След това дойде ред и на Беласица :). А в полезрението ми попадна една непозната за мен планина - Огражден, която провокира интереса ми. Но може би при някои нови пътувания...
Поздрави :).
цитирай
4. zvezdichka - Привет Нинче :)
27.05.2010 21:51
Снимките са стари, но тъй като все по нещо остава недоразказано, така и за новогодишното ни пътешествие нямах време за всичко. Но гледайки филма, на който посветих поста си си спомних за тези красиви и бих казала малко познати места в България и реших да разкажа за тях. Във втората част говоря за място-селце, за което не открих никаква информация в нета. Но нея сигурно ще я пусна след празниците, че почивните дни ще си ходим на село.
Прегръдка и от мен :).
цитирай
5. priqtel12 - Красиво.....и истинско....
01.06.2010 23:10
като думите, които си наредила преди фотосите....Обезателно ще гледам филма.
Поздрави!
цитирай
6. zvezdichka - Знаеш ли Иве
02.06.2010 12:19
че мен най ме впечатлиха думите на Мая Новоселска, която между другото ги изрече много по тихо, а именно: "- Мястото тъгува, но аз не му се давам..." . Като се замисли човек тези думи подхождат за всяко нещо което идва в живота ни и е хубаво човек често да си ги припомня. Поне за мен звучат много силно!
Благодаря ти за коментара :).
Поздрави!

/п.п. а филма може да се гледа във vbox-а на 2 части:
част 1
http://www.vbox7.com/play:fc307c6c?r=google
и част 2
http://www.vbox7.com/play:c1b01ab5?r=google
/
цитирай
7. yuliya2006 - БОЖЕ, ЧАК СЕГА ГО ОТКРИХ. . ЧАК СЕГА. ...
02.06.2010 21:14
БОЖЕ, ЧАК СЕГА ГО ОТКРИХ..ЧАК СЕГА...

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778


цитирай
8. zvezdichka - :)))
03.06.2010 12:00
Имаш разрешението ми Джул :).
Много живописен е пътя от Гоце Делчев в посока Петрич, Сандански, до такава степен, че и на връщане като правехме сметка откъде да минем реших пак по същия път, като се отбием и при нашите любезни домакини от село Долен. А там ни гостига с пържени филийки :).
цитирай
9. compassion - Чистосърдечието на хората там
14.06.2010 22:17
и красотата на природата са достатъчни за да пожелаеш да отидеш там, но, за да останеш там трябва да имаш и чувство за сигурност и перспектива. Без интернет и телевизия не знам.... пък то и хляб няма. Свикнахме ние с удобствата май и само природата не ни стига...
цитирай
10. zvezdichka - Права си Руми!
16.06.2010 14:28
относно думите "Свикнахме ние с удобствата май и само природата не ни стига...
".
Когато човек свикне с един стандарт на живот трудно може да живее при някои условия, освен ако това не е било негова мечта и не обича това място с цялата си душа. Макар, че човек трябва и да се грижи и за прехраната си и за другите си нужди.
Ние специално живеем в големия град, но използваме свободното си време да опознаваме малки и красиви места в нашата страна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3835789
Постинги: 487
Коментари: 6795
Гласове: 21187
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930