Постинг
08.01.2010 12:09 -
Питката ни за Ивановден
Автор: zvezdichka
Категория: Други
Прочетен: 19496 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2010 12:09
Прочетен: 19496 Коментари: 22 Гласове:
10
Последна промяна: 08.01.2010 12:09
Ивановден беше празник за нашето семейство и винаги, когато имам някакъв повод се старая да направя пита. Домашно приготвения хляб е лукс в днешното забързано време, но е толкова вкусен, а и с какъв аромат се изпълва стаята при печенето на питката. А тя питката беше предназначена за един именик, който обича да си похапва прясна погача :) и беше приготвена с много любов от моя милост. Всеки път питката ми има някаква украса и този път беше посветена на именника или поне се опитах да е така :). Не съм художник и не всичко мога да изобразя, но когато човек има желание, вложи усилие и най-важното с мисъл за съответния човек, то се получава.
А също имах желание да изпробвам и печата за хляб, който си купих от един човек на пазара в Сандански. От известно време ги наблюдавам по музеите и са ми направили впечатление. Но може би този печат ще остане по скоро за битовата стая, която имаме желание да си направим за в бъдеще. Подпечатах хляба с този печат, но той не беше много изразителен и не се личаха символите върху него. А човека, който ги е правил спомена, че е имал за мостра стар печат, от който е гледал.
Докато месих се замислих за бита на българката от нашето минало, за това, че живота й не е бил никак лесен. Всеки ден майката е трябвало да замеси хляб, за да изхрани своята челядта си. А освен това е трябвало да ходи на нива и да се грижи за домът си. Ние сега сме привилигировани така да се каже и си купуваме хляба от магазина, но истинския и вкусен хляб се постига с много усилие и пот. А колко трудоемко е било да си набавиш хляба в миналото. Да разореш и посееш нивите, да ожънеш житото, да го смелиш и най-накрая да го замесиш и опечеш.
И искам да споделя и едно стихче, което прочетох върху опаковката на хляб, който си купихме в Долен, но е произведен в Сатовча. Този хляб също беше много вкусен, но и стихчето също много ми хареса.
“Жътва е... Пеят моми гиздави.
Пеят – хляб се прибира,
благословени ръце ще го омесят,
за да бъде по-велик от човека.”
А също имах желание да изпробвам и печата за хляб, който си купих от един човек на пазара в Сандански. От известно време ги наблюдавам по музеите и са ми направили впечатление. Но може би този печат ще остане по скоро за битовата стая, която имаме желание да си направим за в бъдеще. Подпечатах хляба с този печат, но той не беше много изразителен и не се личаха символите върху него. А човека, който ги е правил спомена, че е имал за мостра стар печат, от който е гледал.
Докато месих се замислих за бита на българката от нашето минало, за това, че живота й не е бил никак лесен. Всеки ден майката е трябвало да замеси хляб, за да изхрани своята челядта си. А освен това е трябвало да ходи на нива и да се грижи за домът си. Ние сега сме привилигировани така да се каже и си купуваме хляба от магазина, но истинския и вкусен хляб се постига с много усилие и пот. А колко трудоемко е било да си набавиш хляба в миналото. Да разореш и посееш нивите, да ожънеш житото, да го смелиш и най-накрая да го замесиш и опечеш.
И искам да споделя и едно стихче, което прочетох върху опаковката на хляб, който си купихме в Долен, но е произведен в Сатовча. Този хляб също беше много вкусен, но и стихчето също много ми хареса.
“Жътва е... Пеят моми гиздави.
Пеят – хляб се прибира,
благословени ръце ще го омесят,
за да бъде по-велик от човека.”
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Русия(т) ке ни спАси (Гущер-ова)
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Русия(т) ке ни спАси (Гущер-ова)
Следващ постинг
Предишен постинг
И питката е чудесна на вид, а надявам се и на вхус:))) и размишленията за нашето минало...
Днес това правя и аз - размишлявам за миналото ни и колко сме се отдалечили /или не съвсем в някои отношения/ от него.
Чета една невероятна книга и всичко прочетено ме кара да сравнявам, анализирам и ... се разочаровам от действителността ни.
Поздрави за изминалия хубав ИВАНОВДЕН и за постинга ти!
За другите - ще пиша, след като ги разгледам и прочета:),/както ти обещах:)/.
Хубав ден и много настроение!
цитирайДнес това правя и аз - размишлявам за миналото ни и колко сме се отдалечили /или не съвсем в някои отношения/ от него.
Чета една невероятна книга и всичко прочетено ме кара да сравнявам, анализирам и ... се разочаровам от действителността ни.
Поздрави за изминалия хубав ИВАНОВДЕН и за постинга ти!
За другите - ще пиша, след като ги разгледам и прочета:),/както ти обещах:)/.
Хубав ден и много настроение!
Питката беше много вкусна :).
А е хубаво човек да се замисля за различни неща, защото те могат да обогатят погледа му в даден момент, въпреки, че идват от нашето минало.
Хубав ден и за теб!
цитирайА е хубаво човек да се замисля за различни неща, защото те могат да обогатят погледа му в даден момент, въпреки, че идват от нашето минало.
Хубав ден и за теб!
Благодаря за удоволствието. И за наученото, също.
Ю.
цитирайЮ.
Трябва да си купя и аз Печат за хляб, защото обичам да правя питки.
Да ви е благословен Денят и Името! :)))
цитирайДа ви е благословен Денят и Името! :)))
има какво да научи Юле :). Така и ние обменяме опит, мисли, преживявания.
Благодаря ти за коментара!
цитирайБлагодаря ти за коментара!
Аз все още не съм разбрала в кой момент е добре да се слага печата, преди втасване или по късно, но опитвам, след като съм се сдобила с него :).
А се радвам, че обичаш да правиш питки :).
Поздрави!
цитирайА се радвам, че обичаш да правиш питки :).
Поздрави!
Да, никой не е по-голям от хляба,е казал народът ни. А твоята питка е чудесна. Поздрави!
цитирайПросто споделям разни нещица мои си :). И ми прави впечатление, че хляба е бил на почит в празниците на българина и е съпътствал почти всички обреди. На него се е отделяло особено място.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
9.
анонимен -
В началото
09.01.2010 23:24
09.01.2010 23:24
тия двете сгушенките са много красиви. Като бъдещи птици.
П.
цитирайП.
10.
georgiev -
Прекрасна статия! Поздрави!
10.01.2010 13:58
10.01.2010 13:58
Прекрасна статия! Поздрави!
цитирайптиченца :). От свекървата се научих да ги правя, а с голямата исках да изобразя гълъб - но малко неуспешен опит :).
Но погледа ти е интересен П. :) и ми хареса!
Поздрави!
цитирайНо погледа ти е интересен П. :) и ми хареса!
Поздрави!
Радвам се, че ти хареса :).
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Ух, как ухае на току що извадена от фурната питкаааа...
И какъв хубав вид има.
А преди години при нас, българката е определяла един от дните, в който ще прави само хляб. Хляб се е пекъл веднъж в седмицата и трябвало да стигне до следващото замесване, представяте ли си, колко тесто е трябвало да замеси, и колко ли хляб да опече домакинята?
В други случаи се е превела и питка (хляб, погача) в подница (глинен разлат съд), поставена отвън на жарта...
А за печата - не се ли пече върху него?
От старите хора тук слушам, че хляба са го кършили, защото бил тялото Господне - не са го рязали...
Прекрасно пътешествие си направила.
Поздрави и усмивки, Цани :)))
цитирайИ какъв хубав вид има.
А преди години при нас, българката е определяла един от дните, в който ще прави само хляб. Хляб се е пекъл веднъж в седмицата и трябвало да стигне до следващото замесване, представяте ли си, колко тесто е трябвало да замеси, и колко ли хляб да опече домакинята?
В други случаи се е превела и питка (хляб, погача) в подница (глинен разлат съд), поставена отвън на жарта...
А за печата - не се ли пече върху него?
От старите хора тук слушам, че хляба са го кършили, защото бил тялото Господне - не са го рязали...
Прекрасно пътешествие си направила.
Поздрави и усмивки, Цани :)))
Звездичка, този печат наричаха просорка...Това съм видяла като дете.
Дерзай!! Приятно и задължаващо е да се връщаме към традициите!
Светъл ден!
цитирайДерзай!! Приятно и задължаващо е да се връщаме към традициите!
Светъл ден!
ценната информация Цецо! А някои от нещата за които пишеш не знаех за тях и ми беше интересно да науча. Подница видях на живо в Жеравна и много ни заинтригува. Майстора тогава ни каза, че тези тави са на над 100г. и няма къде да си купи човек такава.
А това за печата нещо не го разбрах. Как да се пече върху него? Печата да бъде под питката ли? А няма ли опасност да изгори? Извинявам се за многото въпроси, но и аз не съм запозната как точно се използва, а само съм го виждала като антиквариат до скоро.
Поздрави и от мен Цецо :).
цитирайА това за печата нещо не го разбрах. Как да се пече върху него? Печата да бъде под питката ли? А няма ли опасност да изгори? Извинявам се за многото въпроси, но и аз не съм запозната как точно се използва, а само съм го виждала като антиквариат до скоро.
Поздрави и от мен Цецо :).
И от теб научавам нови неща :).
Човек, ако иска да познава себе си, трябва да се развива, а това означава дори да надниква много назад в своето минало, да опознава традициите си и техния смисъл и да ги съживява :).
Поздрави!
цитирайЧовек, ако иска да познава себе си, трябва да се развива, а това означава дори да надниква много назад в своето минало, да опознава традициите си и техния смисъл и да ги съживява :).
Поздрави!
Подницата се обжарвала хубаво отвън на огъня на огнището, след това домакинята разпрътквала - т.е. изгребвала и изравнявала жарта и поставяла отгоре глинения съд-подницата. Вътре поставяла бухналото втасало тесто и похлупвала с пиростията - железен капак. Отстрани събирала жарта около глинения съд, жар поставяла и върху железния капак. Тоест, това била една малка фурна, колкото за една погача. Интересното е, че никога не са изгаряли хляба, изглежда тази жар е била достатъчна за изпичането на хляба...
Хайде сега усмивки :))))))))))))))
цитирайХайде сега усмивки :))))))))))))))
Видяхме на живо как пекат хляб в този съд и беше много интересно, точно както и ти го описваш :).
Благодаря ти за коментара Цецо!
цитирайБлагодаря ти за коментара Цецо!
а колко сладък е бил точно този хляб - от зърното до питката добит и изпечен с пот на челото...
и аз меся и пека, когато имам вдъхновение
поздрави за твоята погача и отношение към хляба
цитирайи аз меся и пека, когато имам вдъхновение
поздрави за твоята погача и отношение към хляба
си права martiniki! Този хляб така се е ослаждал, именно поради огромния труд, вложен в него... А си права за вдъхновението :). Май и аз съм така. Необходимо е специално състояние и настроение за месене, вдъхновение и повод :).
Благодаря ти за коментара!
цитирайБлагодаря ти за коментара!
Поздрави на майстора!
цитирайБлагодаря ти anica :). Радвам се, че ти харесва. Май някой път трябва да събера на едно място всички питки, които съм правила, че са разхвърляни на различни места в блога ми.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 21683