История
Град Трявна е формиран като селищен център на района още през 18 век. Най-ранните данни за съществуването на селище са от времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. В края на 19 век гр. Трявна е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското възраждане в гр. Трявна води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България - Тревненската. Оригиналните и уникални занаяти резбарство, иконопис, строителство формират характера и значимостта на
Тревненската художествена школа, чиито произведения са разпространявани из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия.
След Освобождението на България през 1878 година общината започва индустриално производство на вълнен текстил, като първата фабрика е открита още през 1883 година. До първата половина на 20 век се създават редица промишлени предприятия, в които основните производства са свързани с обработка на дървен материал, мебелно производство, текстил, преработка на плодове, метални изделия, производство на електроенергия. 
През втората половина на 20 век настъпва значително развитие по обем и качество на промишлените мощности в областта на машиностроенето, текстилната и трикотажна промишленост, производството на топлоенергия, мебелно производство и дървообработване.
Развитието на туристическите услуги в община Трявна започва в началото на 20-те години в гр. Трявна и гр. Плачковци. Понастоящем в общината има изградени почивни бази с над 1250 легла. За развитието на туризма като отрасъл на икономиката на общината допринася наличието на благоприятен умереноконтинентален климат с прохладно лято и лека зима.
СТАРИ ЗАНАЯТИ
Будни и просветени люде е имала Трявна, носители на културен и икономически напредък. Земята била малко и неплодородна и това става предпоставка за бурно развитие на занаятите.
Традиционните занаяти като: куюмджийство, казаслък, гайтанджийство, мутафчийство, копринарство, коларство, розопроизводство, самарджийство, медникарство и др. задоволяват основно битовите потребности на местното население. Немалка част от произведените стоки достигали Цариград, Смирна, Бейрут, Одрин, Москва, Одеса и др. но това, което допринася за непомръкващата слава на Трявна и в продължение на два века се превръща в основен поминък на местното население са художествените занаяти: дюлгерство, резбарство, иконопис.
Основните фактори, които определят появата и развитието на тези занаяти можем да определим в две посоки. От една страна живописната природа, богатството на дървен материал и духовността на хората в този край, а от друга страна близостта на старата българска столица, с традициите на Търновската художествена школа и множеството преселници от там.
Като количество и качество, художествената продукция на тревненските майстори достига такова високо равнище, че с пълно основание можем да говорим за обособена школа. В България тя е най-стара между възрожденските и най-широко обхваната в географски смисъл.
Най-много тревненци, при това не само от Трявна, но и от близките села се посветили на дюлгерския занаят. Майсторите дюлгери строят къщи, църкви, училища, мостове, чешми не само по цяло Българско, но и във Влашко, Сърбия, Турция, Персия (Иран). Имената на Уста Димитър Сергюв, Уста Генчо Кънев, Уста Генчо Новаков, Слав Цанев и много други се помнят с неповторимите конструктивни и художествени качества на построеното от тях. А селища като Боженци и Жеравна представляват музеи на открито на техните творби.
Много често майсторите строители били и отлични резбари. С най-голяма почит сред тях се ползвали Димитър Ошанеца, Иван Бочуковеца, Папа Витан Млади и синът му Поп Кою Витанов, Димитър Дойковчето, Генчо Марангозов и др. Под сръчните им ръце дървото се превръщало във вити лозници, рози и слънчогледи, пеещи птици.
Не им отстъпвали по майсторлък и тревненските иконописци. Шестте зографски рода: Витановски, Минчевски, Поп Димитър Кънчевски и Венковски в своите фамилни ателиета сътворяват хиляди икони, разнесли славата им в над 500 селища по цяла България. Строги или усмихнати, вглъбени или жизнерадостни, иконите на тревненските зографи пренасят през годините духовността на времето, в което са създадени.
В Трявна е съхранен единственият възрожденски архитектурен ансамбъл - площад, носещ името на Капитан Дядо Никола
ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА В ГР.ТРЯВНА
„…1814: направи се тревненския сахат…”- е записал в своя летопис тревненецът Поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, който им придавал горд и царствен вид. При все това сокай се носел и в началото на ХХ век.
Кулата била построена с помощта на местното население и от местни майстори, имената на които са неизвестни. Общата височина на кулата е 21.15м. Състои се от три части: паралелипипедна основа с квадратно сечение, градена от камъни, изравнявани със сантрачи. Средната част е осмостен, завършва с малка стряха, покрита с ламарина. Тази част неколкократно е променяла вида си – зидана е и първоначално била измазана отвън и варосана. През1891г. Иван Халачев от с.Бахреци я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила с естествен потъмнял цвят на дървото до 1908г. Тогава била боядисана с кафява боя, а през 1926г. пребоядисана със зелена.Този цвят се оказал крайно неудачен за кулата, но едва през 1966г., когато и бил извършен основен ремонт, кулата възстановила вида си от 1814г.
В средната част на кулата е монтиран и часовниковият механизъм, който първоначално бил само с камбана,без циферблат и стрелки.Изработен бил през 1815г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови от Габрово.
Горната част на кулата е също осмостенна, изработена от дърво, покрита със заострен покрив.Тук се намира камбаната на часовника, на която е запазен надписът за направата на механизма през 1815г.
През 1971г., по повод юбилея на тревненското читалище, на часовника е монтиран механизъм и всяка вечер, след неизменните десет удара, се разнасят звуците на песента „Неразделни” по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.
