„Бракът ти се вижда изпразнен от любов и съдържание, формален. Безсмислен ти се струва и целият живот.... Ами... продължавай да живееш в брак с жена, която не обичаш, жертвай се  „за доброто на детето си”! Самозаблуждавай се, че си жертва! Щото в такъв кух брак не сте жертвите вие с жена ти, а именно детето! ... След време ще свикнете и дори няма да ви тежи, че живуркате без любов! Ще сте “мъртви души”!... Но така  си убивате и детето!”

 

Това са думи на Дана, която винаги ще  уважавам и обичам и на която дължа това да съм щастлив, да имам любов и семейство,  макар и на 50г.  Никога не съм вярвал, че това е възможно да се случи. Дори не съм се осмелявал да си го помисля. Но Дана е луда и може да казва неща, които ние „нормалните” не смеем да си помислим.

 

От момента, когато си помислих за развод, до момента на развода ми бяха изминали девет години. 

 

Бих искал да споделя моя скромен опит и да ти спестя време. Няма да те лишавам от илюзиите ти – процесът е мъчителен. Ще посоча илюзии на които съм робувал, пречките с които съм се сблъсквал... под формата на банални съвети.

 

Бракът е институция, която има своето място и в съвременния живот. Цели се да придаде на любовта форма на договор, или брак по сметка, който да носи сигурност за по уязвимите – жените, и за децата, които ще се родят. Поради това, бракът не може да се развали за един ден, защото на някого му е хрумнало. 

 

Няма да се спирам и на причините, по които един брак се изпразва от съдържание, за това кой е виновен, кой е жертва... Въпросът е, да си осъзнал, че бракът ти е формален, лишен от съдържание. Може и да можеш да живееш и така, но дали си заслужава?! Всъщност най-голямата илюзия е, че е съвсем нормално с брака да изчезне любовта, топлотата, обичта.

 

Не е достатъчно да усещаш, че го няма доброто настроение, да усещаш депресираност, потиснатост. Че не си щастлив.   Ежедневието е доста монотонно понякога, дори отглеждането на децата, които много ни радват е тежък еднообразен труд. Това са неща, които са част от живота , понасят се щом има любов и разбирателство... Но когато усещаш, че не си обичан и че не обичаш съпругата си, че не те подкрепя и въобще не се опитва да те разбере. Това е друг случай. Не съветвам никого да чака девет години, но не е разумно да се прекратява брак, заради моментни увлечения... поне докато не се разбере, че не са моментни, а са израз на нещо, което в брака ти липсва, нещо което бракът не ти дава.

 

И така:

 

1.Не се развеждай заради друга жена! Това е първото нещо, което бих те посъветвал. Другата трудно ще го приеме, като натоварване. А и децата ти няма да я приемат.

 

2.Преди да предприемеш такава драстична стъпка, дай си сметка, как искаш да живееш, какво искаш от живота. Трудно е. Повечето хора се страхуват да го формулират. И си живеят по инерция. На много хора си им харесва да си живуркат в брак без любов – щом ти носят ракийката и салатката, търпят ти мижавия секс... Кво повече му трябва на човек?!

 

3.Направи си сметка за икономическите загуби от един развод. Жилище, издръжка, имоти... разводът е скъпо нещо. Загубите не са само икономически обаче – ще загубиш и част от приятелите на семейството, които ще изпитват лоялност към съпругата ти.

 

4.В такива моменти е много важно да имаш някаква подкрепа, от някого, който те разбира. Някой, който е минал по този път или се е сблъсквал с ада на развода. Хората са настроени срещу развода и няма да те подкрепят. Ще чуваш думи от сорта: „Не мога да те разбера какво ти липсва?”,”Вие за мен бяхте идеалното семейство! И сега съм изненадан.” „Имай си любовници, ходи си, щом не си се находил... Това ще мине!” „Ти какво си мислиш, че ние с леля ти все се обичаме ли... Всеки от нас си е имал прегрешенията... но сме заедно! Заради децата!”

 

5.Не си купувай жилище преди да си се развел. Можеш да го избереш и да го капарираш. Сега пазарът е по-спокоен.

 

6.Не позволявай да хулят бившата ти жена. Ще се опитат да го правят и то приятели. Просто в процеса на съчуствие, в стремежа да изкарат някого виновен... Може да ограничиш процеса на съчувствие, но трудно ще ти го простят.

 

7.Обикновено прогресивната общественост много се вълнуват кой на кого е „бил шута”. Можеш да кажеш че на теб са ти били шута. Какво ти пука!  Мразя сеирджийството, но понякога това са най-близки хора... за съжаление.

 

8.Самото заявяване, че искаш развод е нещо много трудно – да гледаш в очите жена си и да й го кажеш. Признавам си, че не можах да го направя. Събудих се, казах си, “днес ще го направя!”. Разминахме се два пъти но не се реших. Отидох на работа, обадих й се от там, че искам развод. Не е най-мъжественото поведение, но напрежението е голямо, реакциите не винаги могат да се предвидят. А така, човек може да си контролира дишането и да каже двете изречения на кръст. Това не е всичко обаче. След това има още две трудности – това да се каже на децата, после на родителите. И да се избере моментът.

 

9.Жена ти, ще ти зададе въпроси, които са важни.(жилище, издръжка) Дай й да разбере, че си мислил по тези въпроси и че няма да настъпи края на света, като се разведете. Понякога жените гледат на семейството, като на личен успех, заслуга и често приемат развода, като собствен  житейски провал. Наистина не им е лесно, защото хората обвиняват първо тях. А мъжът е невинната душица, най-голямото дете в семейството.

 

10.Не съобщавайте на родителите за развода преди всичко да е свършено и решението от делото да е на лице.. Не позволявайте на родителите да се намесват при развода. Това няма да доведе до нещо хубаво – само ще обтегне още повече отношенията ви. Можеш да се срещнеш с родителите й, но след като тя им е казала.

 

11.Най-труден е бил моментът, когато трябваше да кажа на сина ми за това, че ще се развеждаме. (Отлагах един-два пъти.) Той попита не сме ли малко дъртички за такива неща. После се разплака. Ценя това много.

 

12. Добре е да постигнете уговорка, да не се правят скандали, особено пред децата. Най-бърз е разводът по взаимно съгласие. Не търси вина, виновен винаги е мъжът!  Аз смятам търсенето на вина за нецивилизовано – прилагането на снимки за изневери, лекарски експертизи от побои.. Отделно заплахи със смърт, ако се оплачеш... Смятам че такъв тип насилници не трябва да се наказват с лишаване от свобода или поправителен труд. Трябва да изпитат цялата болката и ужас, които са причинили...

 

Но да не се отвличам.

 

13. При делбите на имущество бъди отстъпчив. Ще ти излезе по евтино. Законът толерира жената. Децата остават при нея и това те поставя в зависимост. Знай че колкото и отстъпчив да си, след време тя пак ще е недоволна, защото има странични фактори на въздействие. Това не зависи от това дали жена ти е свястна или не. Човешката природа е такава, а въздействията са много и най-различни.

 

14.Има различни вещни права, които е добре да познаваш, може да участват в делбата и да те улеснят. Например предоставяне на право,  жена ти да ползва жилището, макар собствеността му да не се променя. Друг особен момент е, когато жилището не е изплатено, за което някой може да се окаже неподготвен. Проблеми могат да възникнат от наличието на регистрирани търговски дружества, дялови участия и др, при положение, че някой от съпрузите няма съответната информираност и грамотност да преценява. Не ползвай знанията си в ущърб на съпругата си – това може да има последствия в отношенията ти с децата.

 

15.Адвокатите са компетентни хора. Знаят какво да правят и как да го направят. Но те се стремят да максимизират ползите си от вашия развод. Така, че ако можете да минете без тях, ще спасите част от семейното богатство и ще запазите цивилизовани отношения. Законът е написан, така че да е разбираем от всеки. Прочети семейния кодекс и виж какво се иска за да се подаде молба за развод по взаимно съгласие. Аз направих именно така – нямам юридическа грамотност, но молбата за развод и споразумението свършиха работа. Мога да ги приложа и тук. Във всеки случай споразумението няма да мине, ако не е ясно как си осигурил издръжката на децата, къде ще живеят, кой ще се грижи за тях.

 

16.Съдията ще намери начин да си вземе „своите” парички. Халал да са му! – със сто лева няма да обеднееш.(ако не те прецени, че може да си вземе и повечко) При мен това стана, чрез оценителя – прати ме да ми оценяват бричка втора употреба при посочен от него оценител. Той взе, колкото вземат оценителите на жилище!!  Има и други дребни разходи, които поемай сам, макар, че трябва да ги делите на половина с жена ти.

 

17.Пред съдията трябва да покажете абсолютна категоричност и убеденост в решението си. Той ще ви попита няколко пъти и не трябва никой от вас да има никакво колебание! Категоричността не е израз на омраза между вас и не трябва да я криете. Проявата на колебание, може да ви струва скъпо.

 

18. Не показвайте неуважение към съдията и съдийския състав, колкото и да ви отвращават. Внимателно слушай съдията, какво ти говори, защото ще ти изрече бързо доста неща, които са много важни и може бързо да забравиш. Като излезеш навън си ги запиши. Ако не си чул добре, учтиво го помоли да повтори. Съдиите са много чувствителни. По много безапелационен начин ти демонстрират, че ти зависиш от тях, и че едва ли не те са законът...(а не негови слуги)

 

19.Поддържай добри отношения с жена си, вече бивша, за да не се лишаваш от контакти с децата, които страшно ще ти липсват. В края на краищата, каквито и скандали да е имало в името на децата си заслужава да има мир.

 

20.Не влизай в спор с бившата си жена, ако почне да говори, че си взел прекалено голям дял, или че ти е дала прекалено много права... дори елементарното „че те е пуснала да минеш леко”. Гледай напред.

 

21.Ако бившата ти жена се бои от нещо, то е свързано с това, че ти можеш да се ожениш, дори да имаш деца – това, ще намали дела, който биха онаследили децата ви. В общи линии наистина конфликтните точки са икономически. Защото, когато не обичаш един човек, не го и ревнуваш. Няма за какво. Освен такива предполагаеми материални загуби – човещинка! Не би трябвало да я вълнува щастлив ли си или не. Макар че може да случиш и на такава, която да държи след раздалата ви да си разорен и смачкан – от спортна злоба. Дали жена ти е “спортистка” или не, би трябвало да си разбрал още преди да се ожениш.

....

Вече си свободен! ... макар не винаги раздялата да означава свобода, както казва Ст.Данаилов в една своя песен („Да си влюбен на 40 години”). Човек не винаги е подготвен за това, което ще му се случи.

 

 Както споменах, губиш част от приятелите на семейството. В даден момент усещаш, че си изгубил цял един свят, до който вече нямаш никакъв достъп.

 

Част от познатите ти ще се опитат да те съжаляват. Гледат на развода като на катастрофа и ти предлагат да споделиш с тях мъката си.

 

Гаджетата ти, ще се отдръпнат от теб (особено, ако са омъжени жени). Ще се дистанцират (елегантно или не) и ще се почустваш адски сам и то изведнъж! Безсмислено е да ги уверяваш, че не си се развел заради тях.  Не искат да се чувстват виновни за разпадането на семейството ти – това е една предполагаема причина според мен. Другата е, че им харесва да си имат и съпруг и любовник – любовникът си е една важна социална придобивка, дори се смята за нещо престижно, освен че води до духовно обогатяване на женската личност. А на теб не ти е достатъчно да си само едното.(двете омъжени жени, с които имах връзка, реагираха толкова еднакво, колкото близначки не биха реагирали. )

 

Най-важни са обаче отношенията ти с децата.

 

В този период се научих да готвя разни елементарни неща. Един мъж не знае какво губи, като оставя жената да си развява байрака в кухнята. Не знае какво е да припкаш, да се вълнуваш, какво ще сготвиш, да го сготвиш, да го поднесеш и да наблюдаваш любимия си син как ще го изплюска и ще каже някоя хубава дума... 

...клипът е много характерен, за студетските ми години. времето на първата ми любов:  Антониони,  Забриски пойнт, Пинк Флойд... все култови имена.

...да живея така.Но всеки знае че единственото по-гадно нещо от това да живееш сам е да си сам с някой друг

strashen si pich!!!

Когато един брак е изчерпан,няма смисъл да се поддържа.
Добри съвети.За съжаление не винаги са приложими.

"Последиците от брака са като евтиния коняк - и в единия и в другия случай усещане на тежест, напразна загуба и унило съжаление."

дори смятам, че бракът дава свобода, колкото и абсурдно да звучи. по-пълно е и усещането за принадлежност. Сигурно ще звучи смешно - Да принадлежиш и да си свободен...

не е истина колко цивилизовано, джентълменски, мъжки звучи. да се чуди човек как е успяла бившата ти жена да те остави да си отидеш..
да си призная, мен- а може би и доста други- също много би ме заинтригувал наръчник как да запазим любовта в един брак..та респективно, би ли споделил, от дистанцията на времето сега- кога и защо умря любовта ви?
от нямане на време ли беше?

поздрави от венерчето

браво, но кагато развода идва защото няма деца, тогава кажете "майната" и повярвайте ми, ще намерите човека:)

bravo!

Адски много е писано по въпроса за брака и любовта.
Писал съм и такива неща, но звучат доста претенциозно. Казваш си - "Опа! Чеки бе, от къде се извъди такъв разбирач?!"
Проблемът е в обобщенията. противоречи с принципа да не сравняваш една жена с друга.
Но...имам някакви идеи.


защо е изчезнала любовта... в моя случай...
(една от причините)
"Неизживян Едипов комтлекс, съчетан с кризата на средната възраст, която кара мъжете да се замислят за разни неща, ...когато имат свободно време. Сещат се че нещо им липсва, нещо са пропуснали и си мислят че може да си го наваксат".
(това са констатации направени от Диана)

това понякога сплотява съпрузите.
Появява се умора, но до развод поради тази причина се стига рядко. напр.познавам една жена, която от известно време пробва да забременее от други мъже, но няма никакво намерение да се развежда. Или ако се разведе, то ще е от любов към съпруга си - за да му даде шанс(според нея).

много. И си достатъчно мъдър, за да направиш изводите си трезво. Поздравления и щастлив живот:)

Всеки би могъл да издържи, но не в това е въпросът. Истината е, че и аз можех да издържа още в брака си. Не исках вече. Не исках. Боляха ме крилете от притискане, както образно се изразих тогава. Изпитвах неистово желание да полетя отново - не с друг, не за идеята, не на пук...а за да живея!

Вече една година живея! Пак!

Прекрасно е!

Поздравления! Ако моя бившия мислеше поне отчасти като теб, щях да си спестя от многогодишния ад. Желая ти много щастие!

наистина няма нещо по страшно от това да си сам, наобиколен от хора!
имаше защо да прочета това!
поздравявам те!

Боже, колко спомени събуди...

Ще кажа почти като monologa: Вече три години живея! Пак!

Не мога да се съглася с psuhachenski...Вдигам високо ръка, за да подтвърдя практическото приложение.

Много поздрави на "лудата" Дана! Лудите да са живи!

Вчера ми се обади мой приятел(доста по-млад) да ми благодари за съветите и подкрепата, която съм му дал. Беше току що взел документа озаглавен "В името на народа..."

Не спираше да благодари, чак ми стана неудобно. Какво пък толкова - няколко пъти сме разговаряли... и му дадох документите, които съм подавал - "за тертип"...

Това ме провокира да напиша и подредя нещата, за които сме говорили и да ги публикувам тук.

„Бракът ти се вижда изпразнен от любов и съдържание, формален. Безсмислен ти се струва и целият живот.... Ами... продължавай да живееш в брак с мъж, който не обичаш, жертвай се „за доброто на детето си”! Самозаблуждавай се, че си жертва! Щото в такъв кух брак не сте жертвите вие , а именно детето! ... След време ще свикнете и дори няма да ви тежи, че живуркате без любов! Ще сте “мъртви душ!.. "
Напълно верни думи до тези за детето. Да си представим,че е момиче и е в осми клас и започва вече да си позволява какво ли не. Дали бащата не е необходим ? Така се питах преди години и сега вече стигам до извода, че не е трябвало да чакам...Но минаха пет години....Пет години равняващи се на петдесет. Трудно е, но вече няма да се чувствам жертва. Най-важното може би е решението и да го постигнеш.
Мариана.

бащата винаги е необходим. и не само. пълноценното общуване с много хора...
Не мисля че връзката се губи при развод. понякога обаче е нужен виновник и детето може да стане буфер.

При мен това не се е случило - така мисля.

си мисля или че на есички нещо ви има, или че аз май не съм за тая земя, незнам.......За какво сте се женили бе? Любовта си била отишла тинтири минтири, хрумнало му било на този там някой си, щукнало му, осъзнал си бил свободата!? Един дол дренки буклуци и бумащина. Хич и не ми пука колко ми е остър езика. Да пази Господ от такива. Имущества, пари, делби, нещо човешко да имате, моля, някаква здрава ценностна система? Ами право е детето-защото те са чисти и неподправени по-обективно виждат нещата, ами вие ...............сори. Ето по тази причина нито ще имам отново връзка, нито някой ми трябва, да си върви там по пътя с която си е избрал. То Господ за всички има. и
П.С. издръжката не е утешение за гузната съвест
То такива неща ще се случват в тази държава на абсурда, няма нищо хубаво да стане. Това чалга общество - лъжи ме ти ме лъжеш най-добре. Не искам и да знам! Кой е отговорен за изтърканите отношения - ами ти какво прави - а гледа настрани, а после след........"юдълго ти беше скучно и нямаше я емоцията"
айде със здраве

да има някави спомени от това дето го говорихте там в гражданското, при поповете в църквата, кръстовете, Библията дето целувахте, обещанията дето давахте на тези дето се пънаха в адски мъки да родят ВАШЕТО дете, ами тя нали любовта си е отишла...........дам, ясно прав ти път, крива ти пътечка.........ето за такова мислене и такъв род подкрепа има такова незряло общество, такива управляващи - да има! като сме такива - така. Че ще се чак и взаймноподкрепят, изказват благодарности - ей голямо геройство зарязал си семейството искал да живей - дайте му медал. Това заслужава нищо друго - героя за проявената смелост - Орден Стара Планина.
Както се казва на спечелилите ЧЕСТИТО!